FantASIA на живо в София

Зала 1 на НДК е пълна. Има около 30-ина свободни места в гълъбарника на втори балкон. По страничните пътеки на партера -  правостоящи. Във фоайето се продават фланелки на групата и нещо, което търсех отдавна – книгата за историята на Ейша (Asia)– “Heat Of The Moment”. Купувам си я заедно с илюстрования албум за настоящия тур. На сцената е струпана техника, сред която впечатляват 9 синтезатора, наредени 3х3 П-образно. Към барабанния сет се опънали 2 гонга, единия от които виждам за първи път. Над сцената висят 3 екрана за задно прожектиране. Лицата на хората греят в очакване на нещо велико. То започва в 19:45 в неделната вечер.

Инструментално интро, пуснато от пулта. Мощен рев посреща четиримата, те махат за поздрав и гръмва "Only Time Will Tell". Съвършено балансиран звук, всичко се чува отчетливо, но... гласът на Джон Уетън доминира и докато се чудя дали това ме дразни, ухото ми отчита, че целият му вокал влиза в микрофона и оглася залата без нито един ефект – било ехо, лимитер, експандер, бленда или някоя база данни за корекции. Подобно уверено и мощно пеене в тази зала не е имало скоро.

Зад всеки един от четиримата има рок история с множество групи, соло, албуми и концерти. Сами по себе си виртуози, те свирят синхронно просто една песен, от чиято мелодичност забравям да се заглеждам във всеки от тях поотделно. На екраните е драконът от първата тава. В "Wildest Dreams" е събрана цялата идея на групата – мелодия, бясно темпо, виртуозни сола, стряскащи барабанни брейкове, пеене. Думите на Уетън обясняват: „Ние си позволяваме отделни сола, но като цяло изпълняваме песен”. Именно на идеята за песен се държи дълголетието им. Обикновено супергрупите минават като метеор.

След "Never Again" (от новия албум "Phoenix" (2008)), е ред на песните, с които всеки един от четиримата представя себе си и групата, от която влиза в Ейша. Акустично флажолетно интро на "Roundabout", изпълнено от Стив Хоу на китара. Инструментът е поставен на статив и... хайде живата магия на Йес. Екраните украсяват залата с енигматиката на Роджър Дийн в експресивната му символика за азиатския континент. Като художник за Йес, Юрая Хийп, Ейша и много други, Дийн създаде приказен свят от картини, които са живи в залата с музиката. Е, това вече няма как да се опише.

На "Time Again" се чудех дали са клавирно базирана група, барабанно, китарно или вокално – 4 в 1. Китарно парче на Хоу "The Clap" с игривo "Mood For A Day". Навлизат в акустична част с "Book Of Saturday" на Кинг Кримсън. Прекаляват с обезкостена от звук "Don’t Cry". Електрическо "Open Your Eyes" и на екрана са очите на Буда, нарисувани от Роджър Дийн. Макар и стилизирани митологично, те стоят неподвижно и „виждат” всеки един в залата. Синтез на изобразителна, поетична и музикална красота. Саунд и визия, документирана и в последното DVD на Ейша -"FantASIA" (2007).  


Антракт.

Втората част започва с тържествени „Фанфари за обикновения човек” на Емерсън, Лейк Енд Палмър, в чест на барабаниста Карл Палмър. Композицията на Аарон Коуплънд е помпозно изсвирена от квартета. Виртуозна групарщина са клавирно/китарните диалози между Джеф Даунс и Хоу. След нея е любимата ми пиеса на Ейша за всички времена - "Without You", последвана от новата "An Extraordinary Life". Тази песен, с която завършва"Phoenix", има сантиментална стойност за Уетън, който беше опериран от сърце през септември 2007. На екраните вървят ликове на четиримата като млади. От което спомените за 80-е и преживяното от тях до днес навляжнява очите.

Много хора се чудят защо в чест на Уетън изпълняват "In The Court Of The Crimson King", в което иначе пее Грег Лейк. Джон обясни: „С такива песни искаме да кажем откъде тръгваме като музиканти”. След "Here Comes The Feeling" Джефри навлича бутафорно лъскаво бяло сако, черни цайси и Уетън пее през мегафон "Video Killed The Radio Star". На светещите стени щракат препратки към клипа на Бъгълс от 1979, където Тревър Хорн - с жабешки смешни очила, пее "Video"-то. Година след това двамата с Даунс спасяват кариерата на Йес с албума "Drama".

Всички очакват барабанните солови фортиции на Палмър. В края на "Heat Goes On" се случва точно това. Отдавна не бях слушал разказвателно барабанно соло, което не ме вади от залата да пуша. Звънката игра с чинелите е нещо като разлюляване на родопски чанове, картечната бързина на ръцете и краката му са аплодирани бурно и тържествен миг в залата – двата гонга са раздрусани, а техният звук те праща на концерт на Вагнер. На 20-и март този човек навърши 59 и е чудно как изглежда като студент четвърти курс, прекъсвал два пъти. Той си го каза: „Всичко, което искам и мога да правя, е да свиря”.

Мощен риф на "Heat Of The Moment" изправя на крака залата, която до момента не смее да пее и ръкопляска с тях на песни, а само да ги слуша. 4 000 души заслужават да чуят на живо този световен хит, Ейша заслужава да види щастието на всички ни. И след тази песен какво? Бис! Мощни и искрени аплодисменти връщат четиримата на сцената - за последната песен "Solе Survivor". Джон Уетън прави жест, като вижда самата първа тава да се размахва пред него, Карл Палмър плува в пот и грее, Джеф Даунс е усмихнат и танцува като малко дете, Стив вече не прави чудати физиономии, а кима усмихнато.

Публиката е облегната на самата сцена и филмът завършва с контакт от 2-3 метра.

Велик концерт на велики музиканти. За велика публика.   Снимки от концерта на Ейша!