Петък, 13-ти...
Опа! Не. След малко за въпросния петък. Четвъртък е, 13 декември. Все за декември си говорим, все е зима... Влизам премръзнала в Mixtape 5 и веднага ми става топло на душата. Просто знам какво ме очаква – влизам в света на Гравити Ко. (Gravity Co.)
Зад пулта заварвам Strange Affection. Той и Ginger Head са стари познайници на групата и нейните фенове. Благодарение на тях имахме възможността да чуем албума "Lost Satellite" предпремиерно Radio Café на 7 декември.
Някак неусетно минава времето… докато се усетим, на сцената вече има хора. Петима. Да, точно така, петима. Заедно с добре познатите ни Явор, Иво, Стефан Петър, под светлината на прожекторите застава Борис Чеширков. Това е човекът, дарил ни с някои от най-проникновените и завладяващи текстове. С китара в ръце, пред микрофона, той има какво да ни покаже.
"Както винаги имаше експеримент към подхода на албума. Решихме да си разпределим по един нетрадиционен за нас начин ролите. Преди правихме всички парчета заедно и така стигахме до крайния резултат. Сега решихме с Петър първо да запишем демата и вокалите и така постепенно ги изчистихме. Цялото звучене на албума е много по-различно от това, което сме правили преди", споделя китаристът на групата Иво Чалъков, който също се изявява като вокалист в парчето "Siren".
Веднага след това изпълнение, на сцената остават само Иво и Петър, за да чуем единствения инструментал в албума… а именно - "Lost Satellite".
И както на 12.12.2012, когато албумът бе пуснат за свободен даунлоуд, "нещо крашна", поради големия интерес, така и нещо се случи и тая вечер… Докато техническият проблем бъде отстранен, Явор Захариев се обърна към публиката по присъщия за него искрен и топъл начин. Той предпочете да не ни разказва вицове, а да отправи към нас думите: “… ‘щото аз освен че мога много хубаво да пея… уж, много добре помня физиономии и ще запомня всеки един от вас тук тази вечер".
Как да не ти се усмихне усмивката?!
В своеобразната първа част от концерта чухме всички парчета от албума "Lost Satellite", както следват:
Jack in the box
Nightlines
Push
Siren
Lost Satellite
Dirty secret toy
Apeman
Anything goes
Fire Up
Chemical Shock
На слизане от сцената Борис Чеширков ни обеща страхотен втори сет и не ни излъга. С първите акорди на песента "Away" се пренесохме в далечната 2002, когато на същата тази дата, 13 декември, излезе албумът "U".
Тогава се падаше в петък, 13. Ако щете го наречете традиция, но решихме представянето на новия албум да е на същата дата. Хубавото е, че успяхме навреме. Доста работихме по него и мисля, че добре се получи. Аз съм много доволен", казва човекът с галещия глас. Ние сме повече от доволни. "Mr. No One" ни поведе по "Paper Trail" и направо изпаднахме в "Terra Trance". Привидя ни се "Chameleon", който ни (по)каза "What I Want" и изведнъж нямаше вече "Time"… "Следващото парче се казва "Cry", като за край".
…
Дойде му краят и на него. Финални аплодисменти, слизане от сцената и… публиката РЕВНА! Не може така без бис. Не може и без "Empty World". Някак нередно щеше да е всичко да приключи без този гигант сред песните на любимата банда. Свят ли бе, да го опишеш? Тази песен не е оставила безразличен никой, който я е чул…
Та чак на нотите по ботушите ми им се прищя да се подредят в нейния строй.
Сега вече всичко приключи наистина. Gravity Co., хората, които заслужават най-големия поклон, се поклониха на своите верни фенове.
А те... макар и по-малко на брой, отколкото ми се искаше да видя в клуба на тази емблематична дата, го изпълниха с цялата си любов към музиката и групата.
Коментари