Хардкор виелицата (hed) p.e. вилня в София. Raise Hell!

Екзалтира, нажежи, взриви...

Думите са слаби да опишат ефекта, който (hed) p.e. предизвикаха сред тълпите (предимно) млади хора, които се бяха събрали в столичния парти център "4км" оная вечер.
 
По традиция концертът започна с подгрявка на българска банда - столичаните Фийлд (Fyeld). В случая обаче далеч не ставаше въпрос просто за запълване на времето, докато феновете изпият първите си бири, настройвайки се за мегаочакваните гости от Америка. Не, нашите момчета излязоха на сцената със самочувствието на хедлайнъри и се справиха перфектно. Здрави баси и китари, прекрасно акомпанирани с електрически добавки. Чиста проба адреналин, показно предаване на музикалната щафета... Каквото и очаквахме от тях, го чухме - повечето от парчетата от последния им албум "Not Blond Enough To Survyve The Holocaust", зарадваха ни и с новите си резачки "Rolling Spawns" и "Adrenawheel", част от техния следващ диск. Браво!
 
Предварително обявеният половинчасов сет на нашите рокаджии съвсем логично се поразтегли във времето, а и нямаше как иначе предвид безкомпромисната им изява. Накратко: Боби (Bobz) и компания заложиха на сцената точната доза тротил в музикална форма, необходима на калифорнийските им колеги, за да разбунят духовете и изцерят душевните болежки на младежта след това. (Или пък да ги предизвикат в добрия смисъл на понятието, кой знае?...) Единствено съжаляващи трябва да бъдат онези, предпочели да довършат PVC двулитровките си, пред това да зърнат забивката на Фийлд.

"Братя и сестри от България... В какъв красив свят живеем! И ще става все по-добре... Гади ми се от войни! Искаме мир!", с това обръшение встъпи на сцената Джаред Гомес (Jared Gomes), фронтмен на знаковите за модерния пънк и хардкор (hed) p.e. "Ние сме свободни! Свободни сме да се забавляваме тази вечер!...Да запалим по една софийска ганджа", прикани той през смях. Накрая с абсолютно сериозен тон добави: "Ако тази вечер спася поне една душа от затвора на организираните религии, това ще е смисълът на вечерта за мен!".

След това сериозно признание, калифорнийците стартираха още по-сериозно в музикално отношение. Зазвучаха добре познатите по-стари кораджийски пънкарии, подплатени с бързи барабани и ревящо-крещящи вокали. Кросоувър хардкор виелицата повлече към сцената и малкото свободни "електрони", безцелно суетящи се с бира в ръка около баровете. В масовката логично се заформи и пого, за радост на освирепелите фенове (и за нещастие на случайно попадналите в тълпата "по-културни" субекти, ако такива изобщо е имало).

След няколкото здрави и ударни изпълнения, сгрели душиците на всички истински пънк-хард кор маниаци, вокалът (на снимката) изненадващо продължи словесно. "София, искам да ви видя как танцувате!", каза и продължи с умопомрачително "разденсващ" хип-хоп, чийто ритъм подкара и малкото останали нераздвижени и безучастни.

Американците изсипаха парчета, смесващи хип-хопа с пънк, така, както го правят само в Калифорния. Рап, че и с реге? Още по-добре! Тълпата скачаше, щурееше, танцуваше или просто се блъскаше в погото на фона на музикалното оформление, което сводобно се придвижи от тежки жици до "some sweet reggae music". Съвсем логично последваха римейк на "No Woman No Cry" (Боб Марли (Bob Marley) и други реге класики, забъркани по характерния за Джаред начин. Имаше хард кор и пънк, имаше хип-хоп, имаше и реге... Само недоволни нямаше. Как иначе - при този репертоар: "Sophia", "Bartender", "Raise Hell","Let’s Ride"...   

Джаред се опита се измъкне след абсолютния хит "Renegade", при изпълнението на който тълпата се раздаде на макс. Въпреки това обаче, феновете не оставиха Джаред да пие биричката си на спокойствие, подготвяйки се за "Строежа" (където бе официалното парти - б. а.), аплодирайки го за още и още... (hed)p.e., (hed) p.e., (hed) p.e-e-e-e-e"., вадейки извън скоби съдържанието в името на бандата (Hed Planet Earth - б.р.).

Нямаше как да не последва и бис – хип - хоп изпълнение, с което Джаред представи материал от соловия си албум "Unite". Накратко – новите песни на певеца бяха приети (меко казано) добре. Даже много добре...

На финала всички членове на групата благодариха на публиката за невероятната атмосфера и поканиха всички на афтърпарти в "Строежа", организирано специално по случай рождения ден на клуба. Вечерта приключи с бира в щутгартския "Стройкомплекс", където завесите бавно се спуснаха, а конкретните спомени бяха заместени от едно общо приятно впечатление, което остана и на другата сутрин.

В очакване за следваща визита на гостите у нас.  Снимки на Danish - в секцията "Галерии".