Абсолютно съм убеден, че има нещо съдбовно във времето, в което е сформирана легендарната немска група Хелоуин (Helloween).
Повечето специалисти са единодушни, че 1984 е може би най-качествената откъм продукция в историята на музиката!
Не че първите им две плочи са кой знае какво, ама да си в сянката на "световните" Скорпиънс (Scorpions) в онова време никак не е било леко, сигурен съм. Като добавим и напълно излишното клониране в Гама Рей (Gamma Ray), истинско чудо е, че този пауър метал състав оцеля повече от четвърт век. И е във върхова форма все още.
В самото начало на 90-е години на миналия век, в дискотеката в която работех ("Нова Одисея"), се пускаше много метален рок. Наричах сетовете "хеви метъл ураган". Стартираха със софт и пауър метъл и стигаха на финала до бесни резачки (тип Сепултура (Sepultura), Слейър (Slayer) и Криейтър (Kreator).
Та, Хелоуин - логично, почти винаги бяха в началото.
Странен факт установих тогава. Хеви метъл братството държеше категорично пусканите парчета да не са студийните, а всички хитове от култовия концертен албум "Helloween – Live In The UK", записван през ноември 1988 и издаден през април 1989.
От оня период до днес Хелоуин за мен са синоним на определението "жива група". Затова и тръпнех в очакване да чуя на живо най-вече няколко от песните ,включени в страховития им нов албум "7 Sinners" само от преди два месеца.
Чух го и още как! Но за това малко по-надолу. Нека да караме подред ...
Първата приятна изненада в претъпканата зала "Христо Ботев" беше подранилото начало. Никога не съм виждал досега съпорт група да забие цели 25 минути преди обявения час, но в случая беше супер, защото близо пет часа на крак са си изпитание дори за трениран концертен авантюрист.
Шведите от Аватар (Аvatar) заковаха супернахъсано своя мелодичен дет метъл. Личи си, че са новаци, имиджът им е някак разхвърлян, копират здраво (от HIM и Лорди (Lordi) - до Дъ Кълт (The Cult), но енергията им е просто заразителна. Вокалистът Йоанес Екестрьом е леко травеститен визуално и има шкембенце, но гласът му е доста здрав и изнесен. Добри китари, малко калпав барабанист (с ефектни вампирски лещи на очите), 6-7 песни-близнаци, малко кокетничене с българския национален флаг и ... толкова. За откриващ съпорт – съвсем прилично!
Буквално няколко светкавични минути отне пренареждането на сцената след Аватар, за да влети на нея в пълен блясък финландската гордост Стратовариус (Stratovarius). Не ще и дума, този състав има много почитатели в България, музикантите му са направо виртуозни, но за мен лично култова група (създадена също през 1984) без нито един оригинален член в състава си е нещо като сериен клонинг.
Голямата звезда в сегашната формация на Стратовариус е кийбордистът Йенс Йохансон, свирил с рок чудовища от ранга на Малмстийн, Дио (Dio) и Юръп (Europe), а гледайки я и слушайки близо един час, все повече ми се набиваше идеята, че тази прекрасна група няма абсолютно никаква нужда от певец. Колкото и обичан да е Тимо Котипелто от феновете, повече пречи и разваля, мисля си, прекрасните мелодии, преливащи от стандартен пауър в неокласик метъл. Истината е, че фронтменът снощи беше солидно болен и гласът му буквално мажеше и запушваше микрофона. Чу се по нещо сносно само на баладичните изпълнения.
Иначе феновете получиха очакваната порция емблематични парчета на финландците, като се започне от "Hunting High Аnd Low", "Speed Of Light" и "Stratosphere", та до "Forever", "Twilight Symhony" и "Black Diamond" с по едно зрелищно соло на баса (Лаури Пора) и китарата (Матиас Купианен) по средата.
И да повторя още една (добра) новина. Барабанистът на Стратовариус – Йорг Михаел, се е преборил окончателно с рака след успешна операция и е с колегите си вече втора седмица. Видяхме го и в София в доста приличен вид.
Стратовариус не забиха бис, а и никой не им го поиска. Просто ерата на интернет тотално дресира публиката. Вече всеки зрител преди концерт гледа сетлиста, научава го наизуст и следи дали парчетата се изпълняват стриктно на самия концерт. А щом Стратовариус не са имали бис в Атина, никой не е луд да им го иска и тук. Поне аз така си обяснявам ситуацията.
Точно в 22 часа зала "Христо Ботев" притъмня и тържествено пристигна КЛАСАТА! Мегатрудно е да се опише колко чудовищно добри са Хелоуин към днешна дата. Шоуто им е пипнато да най-малкия детайл и е толкова истинско, че чак ти иде да заревеш от удоволствие. Звукът е брилянтен, лайт-шоуто е адски добре аранжирано, бекграундът – смазващ, а сценичното присъствие - абсолютно перфектно и премерено спрямо емблематичния им стил.
В началото на репортажа споменах за еталона "жива група". Е, всичко се потвърди. Хелоуин с такава лекота и удоволствие препускаха из сета си, че минутите летяха като стотни от секундата.
Експлозивно начало с актуалния хит "Аre You Metal?”, продължено с "Eagle Fly Free" и "March Of Time". Вокалистът Анди Дерис е толкова задобрял по "хелоуински", че буквално прави каквото си иска с публика, глас и позиции на тялото. Сценичното му облекло също е суперкласа.
След едно прилично китарно соло на барнатия модерно Саша Гeрстнер, дойде и това, което чаках прав близо 4 часа до този момент. Две от най-силните парчета в новия албум - "Where The Sinners Go" и особено "World Of Fantasy", буквално събраха пода и тавана на залата. Извънземна сработеност и фантастична динамика.
Оттук нататък всичко се зареди с бясна скорост до баладата "Forever And One", изпята наполовина от публиката, като в най-добрите времена на рока. Анди и Саша с две кухарки на столчета под статична бяла светлина. Пълна приказка!
Дойде ред и на по-брутално тръскане с така нареченото "The Keeper’s Medley", събрало в 5-6 минути най-доброто от ранното творчество на Хелоуин, измислено единствено (в този състав) от китарните ветерани – Михаел и Маркус. После дълга, дълга (стори ми се 20- минутна) разпявка с феновете на култовото "I Want Out" и ... Хелоуин се покриха, знаейки, че няма как и кого да заблудят. Нали си спомняте онова за сетлиста и интернет?
Бис.
"Ride The Sky" и "Future World". Пак бис. И за финал - очакваният гвоздей: "Dr.Stein" с театрално полуфрийк шоу, в което на сцената се качват десетина откачалки от публиката, пременени като психясали доктори. Дава им се по един тиквен фенер и те се тръскат 5 минути с Анди Дерис за кеф на натъпканата зала. В ъглите на "Христо Ботев" за секунди се издуват гигантски светещи тиквени глави, няколко снимки за спомен и това беше!
Фантастична рок вечер в София, дами и господа! Дано нито един истински фен не я пропусне поне във второто й издание (довечера), защото Хелоуин са в топформа и обожават българската публика.
Личеше си!
Коментари