Китаристът на Massive Attack Анджело Брускини (Angelo Bruschini) е загубил битката с рака на белия дроб и е починал, стана ясно от съобщение на групата, разпространено във вторник.
"Почивай в мир, Анджело. Брилянтен и ексцентричен талант. Бяхме късметлии, че заедно споделяхме живота си", се казва в тъжната вест за кончината на 62-годишния музикант. През юли тази година той призна, че е диагностициран с рак на белия дроб и смята да напише книга за живота си. Тогава той сподели: "За втори път лекарите в болницата ми казаха "Късмет!". Мисля, че съм прецакан." Няколко дни след това китаристът разкри, че ракът му е неоперабилен (т.е. невъзможен за опериране). "Имах страхотен живот, видях света много пъти, срещнах много прекрасни хора, но вратата се затваря", каза той.
Роден в Бристол, Анджело Брускини се присъединява към знаменития британски колектив през 1995 г. и работи по един от най-известните албуми на трип-хоп флагманите - "Mezzanine". Доказателство за яркия му талант е песента "Angel", която отваря диска, а впоследствие звучи в телевизионни шоута, филми и реклами. Китаристът придружава групата неизменно и на турнетата ѝ.
Макар и не толкова масирано, влиянието на Масив Атак на музикалния фронт на 90-те е сравнимо може би единствено с това на Секс Пистълс през 70-те. Едни от основните посредници между денс културата и рока, Масив доказаха, че тези две неща не са задължително несъвместими...
"Всичко е приемливо, стига хората да разбират какво правят. Трип-хопът беше една доста капсулирана идея, която се появи в Бристол и се разпръсна навсякъде другаде, и всичко това се случи в определен период от време – през 90-те и малко преди тях. Трип-хопът се случи в пространството от спойката на хората от нашето поколение и от това, на което те се кефеха – реге, пънк, хип-хоп от края на 80-те... Ние живеехме в Бристол, който е един доста малък град и личностите със сходни умове искаха да се учат един от друг – музикално и културно. Затова и хората от тази ера записваха бавно и сигурно точно такава музика. Докато някой смята, че това важи и за него – окей; но ние самите никога не изпитваме желание да преживяме нещата. Просто тогава искахме да правим музика, да се движим напред, учехме се, пътувахме и разглеждахме света. Не размишлявахме твърде много над 80-те, хип-хопа и миналото... - спомня си Три-Ди за началото, когато започват да правят музика (абсолютно не) за масите - Запазена марка на Масив Атак са бас-честотите. Очевидно и меланхоличният елемент е важен. Всички ние в групата винаги сме харесвали тъжните песни, те съдържат по-голяма горчивина и разстояние за изминаване, остават с теб по-дълго".
Всъщност, Масив Атак винаги са звучали като идейно продължение на експерименталните уейв проекти от 80-те – Кокто Туинс, Дед Кен Денс – и в това няма нищо лошо. Може би точно по тази причина Масив не са просто "електронна" група, а формация, която използва електрониката за изразяване на емоции и идеи, родени от човешки мозък. Резултатът е много прост и прекрасен. Смятат тази музика за мрачна. Но няма по-светло усещане от това да слушаш гласове, които се вълнуват от онова, което пеят. И които имат да ти казват нещо.
Снимка: Gary Wolstenholme
Коментари