С фойерверки и несметни тълпи избухна десетият "Exit" оная вечер.
В Петроварадинската тврдава (крепост) още към шест след обяд се бяха струпали повече хора, отколкото тя, изглежда, би могла да може да побере.
Хилядите коридори, тунели, мостчета и кашета обаче успяха да погълнат тълпите. Британска инвазия не само по сцените, но и в палатковия лагер е заляла фестивала тази година.
Между палатките почти не се чува славянска реч, а според неофициални данни англичаните, дошли за музикалното събитие, са около десет хиляди. От Острова долетяха и хедлайнърите за първата вечер - Лили Алън (Lily Allen), Арктик Мънкис (Arctic Monkeys), Руутс Манува (Roots Manuva) (когото наскоро гледахме на "Park Live") и Хeрбалайзър, които за наша мъка се вихреха на Фюжън стейджа едновременно с гига на Арктик Мънкис.
Британската хм... поп певица (изключително неприятно е да използваме подобно снижаващо определение за една от най-сърцатите, забавни и откровени дами, появявали се на музикалната сцена в последните години) Лили Алън откри официално първата нощ пред публика, която беше съставена главно от нейни сънародници, знаещи наизуст всяка дума от песните й.
Преди нея на Главната сцена подгряваха Дарк Ууд Дъб, които не получиха дори една четвърт от вниманието, което заслужаваха. За гига на дамата обаче пространството пред сцената се напълни с газещи калта фестивални тийнове.
Лили Алън зарадва публиката със страхотно сценично присъствие - пушеше цигара от цигара между песните, споделяше интимни подробности от живота си, танцуваше съвсем по детски с едно опърпано и покрито с пайети наметало и непрестанно се усмихваше, толкова непринудено, колкото само тя може.
На "Fuck You" тълпата пригласяше вече толкова стройно, сякаш беше изцяло съставена от хористи. След Лили Алън на Мейн стейджа се качи Руут Манува с групата си, а пишещата тези редов се загуби в Петроварадинската тврдава почти безнадеждно.
В резултат на това попадна на Суба стейдж (едната от двете най-интересни по-малки сцени, другата е Фюжън), където португалците Бурака Сом Система биеха по главите на публиката с агресивен хип-хоп, тежки техно бийтове и сола на португалска китара.
Комбинацията повеждаше случайно попадналите пред сцената през пълното объркване към още по-пълния ентусиазъм. Стотината души, които щастливо трещяха там, бяха категорични - мястото на Бурака Сон Система е на Главната сцена.
Гигът на Арктик Мънкис беше предшестван от петнайсетминутна заря, която накара цялата Петроварадинска тврдaва да се разкрещи.
Виковете продължиха със същата сила и по време на най-дългия концерт за вечерта. Четиримата рокаджии свириха около час и половина, връщаха се на бисове и зарадваха ушите ни с чист и сложен инди звук, забавни текстове и китарна виртуозност.
Според повечето британски съседи в кемпа, сценичното поведение на "Маймуните" било напълно безинтересно, но това най-вероятно е защото те бяха заети да свирят. А когато някой свири така, както свириха Арктик Мънкис, сценичното поведение е маловажно.
Очевидно така сметнаха и сръбските им почитатели, които се опитаха да върнат групата на втори бис. За жалост, фестивалната програма не го позволи - на сцената вече чакаха да се качат британските дръм-ен-бейс изроди Каспа и Руско.
Коментари