Случвало ли ви се е да изпитвате толкова силна носталгия по нещо (място, събитие, преживяване), че да сте готови да се завърнете към него, макар това да няма нищо общо със спомените ви? Или поне онази основна част, която пазите от детството си, от едно по-добро място?
Още когато реших, че ще ходя на концерта на Linkin Park във Флоренция, знаех, че трябва да пренастроя мисленето си. Да капсулирам спомена за Честър и да се абстрахирам от всички коментари. Да, това са Linkin Park, но не, Емили не е Честър. И слава Богу, не се опитва да бъде! Защото аз наистина имам много дълбок и ярък спомен от първия ми и последен концерт, който гледах с него. И то само няколко седмици преди да сложи край на живота си.
А сега, 9 години по-късно, исках да видя каква е новата реалност. Защо феновете на групата заклеймяват Емили, или пък просто се примиряват с нея. Защо толкова малка част от хората приемат новото начало на LP? Знаете ли, че за най-малките на концерта Емили не е непозната? Тя е част от групата! Те нямат тази база за сравнение, която имаме ние – поколението, израснало с Честър, и най-искрено харесват музиката им в настоящия състав. А децата са искрени за това, което харесват и онова, което - не.
Та... истината е, че има концерти, които просто отбелязваш в календара. И а и такива, които оставаш да преживяваш още дълго след последния акорд. Именно такъв беше единственият концерт на Linkin Park в Италия за 2026 година, който се състоя във Visarno Arena, Флоренция, на 26 юни.
Още часове преди началото пространството около арената започна да се изпълва с фенове от целия свят. За мнозина това не беше просто поредната спирка от From Zero World Tour, а възможност отново да видят една от най-влиятелните рок групи на XXI век в новата ѝ ера.
Докато чакам да излязат LP, правя няколко спирки. Официален мърч – положението е зле, къмто плачевно. Няма отделна опашка за премиум членовете на LP Underground (аз съм с абонамент!), другите се блъскат. Тоалетните – минаваш бързо, но влизаш и излизаш с викач, иначе може да пропуснеш изобщо. Баровете – по-зле организирани от техно концерт в малка зала у нас. Италианците продължават да не са добри в организирането на концерти и с подготовката за масови музикални събития, а прахоляка от Visaro си го носех в косата чак до Болоня. Дотук с организацията.
Малко след 21.00 часа осветлението угасна. Първите звуци на "The Emptiness Machine" отприщиха експлозия от емоции. Още с откриващата песен стана ясно, че Linkin Park вече не са група, която тепърва трябва да доказва, че може да продължи напред. Те вече го правят – уверено, естествено и със самочувствието на музиканти, които знаят точно кои са. Следващите близо два часа преминаха без почти никакво време за отдих и в огромна изненада за мен. Ако се върнете 9 или 10 концерта назад преди този във Флоренция, ще видите, че нямат нищо общо един с друг. Сменят се! За всяко място, за всеки концерт, за всяка публика. Може би това е, което успя да ме държи в приятно напрежение през цялото време. Сетлистът беше внимателно подбран така, че да разкаже историята на бандата – от суровата енергия на "Hybrid Theory", през мелодичността на "Meteora" и по-късните албуми, до новото начало, поставено с "From Zero".
Парчета като "Lying From You", "Crawling", "Somewhere I Belong", "Breaking The Habit", "What I've Done", "Papercut", "In The End" и финалното "Faint" звучаха така, сякаш никога не са слизали от концертните сцени. И да, първите думи към сестра ми бяха: "Мамка му! Не е Честър!". Но Емили не е натрапчива нито като човек, нито като изпълнител. Дори мога да кажа, че се държи срамежливо и доста обрано пред публика. Това в случай, че решим да я сравним с Честър, което .... няма да направя.
В същото време новите композиции "The Emptiness Machine", "Up From The Bottom", "Over Each Other", "IGYEIH", "Overflow" и "Let You Fade" вече се приемат от публиката като естествена част от репертоара, а не като задължителни песни от нов албум. Гласът на Емили е абсолютно безпогрешен в тях.
Едно от най-силните качества на сегашните Linkin Park е, че не се опитват да заменят миналото си. Присъствието на Емили Армстронг не е опит някой да заеме мястото на Честър Бенингтън. Вместо това тя носи собствен характер, собствена енергия и различен подход към песните, който вече се вписвана пълно естествено в звученето на групата. Майк Шинода от своя страна остава двигателят на цялото шоу. Независимо дали рапира, свири на клавишни или просто разговаря с публиката между песните, той притежава онова рядко качество да превръща десетки хиляди души в едно цяло. Контактът му с феновете беше постоянен, непринуден и искрен, а атмосферата във Visarno Arena не стихна нито за миг.
Сред най-въздействащите моменти безспорно беше "Waiting For The End": хиляди гласове се сляха в един огромен хор. Малко по-късно "Numb" и "In The End" предизвикаха онова усещане, което малко песни в историята на съвременния рок могат да създадат – десетки хиляди души пеят всяка дума така, сякаш тя е написана специално за тях. А Емили почти не пя в тях, сякаш знаеше, че публиката има нужда да преживее музиката през собствените си глас и сълзи.
Linkin Park не пропуснаха да включат и краткия откъс от "Everybody Wants To Rule The World" на Tears For Fears, момент, който плавно подготви прехода към финалната част. След "Bleed It Out"сцената потъна в мрак само за няколко минути, преди групата да се върне за бис.
И тогава зазвучава "Papercut"! Песента, която е татуирана в сърцето ми от Ден Първи. Песента, която първа преведох с наличните си познания по английски. Песента, която мога слушам в добро и лошо настроение. След нея "In The End" и "Faint" сложиха край на вечер, която спокойно може да бъде определена като една от най-силните спирки на европейската обиколка.
Колкото и да ми се иска да кажа, че италианската публика е добра, съжалявам – не е! В нито един момент от концерта нямаше викове "Linkin Park", "We want more" или поне едно прилично пого. Енергията на групата резонира с публиката, но публиката понякога е прекалено спокойна и прекалено неемоционална. Ако този концерт се беше състоял в България, стадион "Васил Левски" щеше да се е подпалил само от жегата в сърцата ни и да е потънал в пот и сълзи. Но уви!
Искам ми се да ми ви кажа, че не беше добро, за да успокоя всички фенове на Честър сред приятелите ми. Ще ми се да ви кажа, че беше добре, за да успокоя хората, които продължиха да вярват в групата. Но ще споделя, че беше същото, просто една идея по-различно. Чувството е като да се видиш със стар приятел, но той да е направил коренна промяна в себе си, в живота си, а ти да живееш със спомените за него от миналото. Нека не забравяме, че Linkin Park продължават да бъдат една от най-впечатляващите концертни групи на световната рок сцена.
Ако преди две години се питах дали Linkin Park ще успеят да продължат напред, то днес подобни въпроси звучат все по-безсмислено в главата ми. Концертът във Флоренция показа, че групата не живее единствено от славното си минало. Тя пише нова глава – със собствено лице, нови песни и публика, която очевидно е готова да извърви този път заедно с нея.
Историята им далеч не е приключила. Честър винаги ще бъде част от нея. Ще бъде част от миналото ни, от спомените ни, от болките, които сме преживели, от травмите, с които сме се борили. Но музиката е това, което ни е водело за ръка през тъмните часове. А тя все още е там и Linkin Park все още я свирят. А аз най-искрено вярвам, че това е мисията, както на групата, така и на самия Честър и той никога не е искал това да се променя!
Сетлист:
1. The Emptiness Machine
2. Lying From You
3. Crawling
4. Up From The Bottom
5. Somewhere I Belong
6. The Catalyst
7. Burn It Down
8. Over Each Other
9. Where'd You Go (Fort Minor)
10. Waiting For The End
11. Lies Greed Misery
12. Two Faced
13. When They Come For Me / Remember The Name (Fort Minor medley)
14. IGYEIH
15. One Step Closer
16. Lost (piano version)
17. Breaking The Habit
18. Let You Fade
19. What I've Done
20. Overflow
21. Lost In The Echo
22. Numb (with "Numb/Encore" intro)
23. Everybody Wants To Rule The World (Tears For Fears cover – partial)
24. Heavy Is The Crown
25. Bleed It Out
Бис:
26. Papercut
27. In The End
28. Faint
Снимка: Фейсбук на групата от концерта ѝ във Флоренция
Коментари