Вторият концертен ден на "Каварна Рок Фест" 2016 стартира точно в 17.00 часа.
На сцената са румънците Tiara, които ни сервират смесица от дуум, дарк, готик и симфоничен метъл. Сред осемчленната формация ярко се открояват трите дами - вокал, виолончело и цигулка. Въпреки напичащото слънце гостите не преставаха да демонстрират искрена радост и неспирно привикваха феновете да се приближат към сцената. Припомниха ни, че преди няколко години са били пак тук, в Каварна, но под друго име. Сбогувахме се и се приготвихме за истински, чист и неподправен олдскуул хардкор от родните легенди Last Hope. Неизменно водени от Чиката и Косака, бандата кове своята неповторима за България история повече от 20 години. След 5 официални албума, многобройни сплитове, демота, участия в компилации и международни турнета със световни величия, те са абсолютните лидери на родния хардкор. Въпреки че саундът им е леко встрани от общото звучене на останалите банди в афиша, те бяха добре посрещнати от тези, които ги чуват за първи път, и още по-добре от запознатите с тяхното творчество. Чиката не пропускаше във всяка пауза да приканва радушно присъстващите: "Каварнаааа, време е да се събудим!", "Раздвижете тези тела!", "Елате по-напред, не се срамувайте, всички миришем", "Преди повече от 20 години започнахме и вие сте това, което ни крепи. Благодарим ви, че изживяваме нашата мечта!". Взривоопасното им забиване, позитивната енергия и класическата хардкор визия успяха да накарат публиката наистина да се раздвижи. Мош-пит и wall of death - запазени за този тип групи, се заформиха и сега. След около 30 минути резачка, финалът беше поставен с "FP" и всички заедно хорово пяхме "There's no justice, there's no peace, there`s no freedom - FUCK POLICE".
Дойде времето и за интригуващата група Myrath. Петимата от Тунис (!) свирят странен стил - ориенталски метъл, някаква версия на викингския фолк, но от други географски ширини. Мелодичният им прогресив/пауър метъл, смесен с чисто северноафрикански ритми, се хареса на публиката. Голяма част от присъстващите на стадион "Калиакра" бяха дошли специално за китариста Malek Ben Arbia. Пролича си, че басистът Anis Jouini доста е слушал Dream Theater. Визията и маниерът му на свирене наподобяват тези на John Myung. Певецът Zaher Zorgati, облечен с "народна" риза и кожен панталон, поднесе с голям финес мелодичните си вокални партии. За около час музикантите представиха парчета от всичките си пет албума и накрая обещаха, че ще се видим скоро пак в София. Явно имат предвид събитие, което предстои да бъде огласено тепърва.
20.10 часът. Ред е за първото гостуване на шведите Soilwork, с право наричани ветерани. След над двадесетгодишна история и 10 албума, те са актуални и все още свирят хедлайн на не един или два фестивала из Европа. Основателят Björn "Speed" Strid показа гласови възможности от всички диапазони в рамките на вокалната гама. Въпреки че музикантите са определени стилово като мелодичен дет метъл, в саунда им през годините минава и алтърнатив "забежка". Публиката, вече раздвижена от Last Hope, е готова да посрещне с радост шведите, които я забавляваха с едночасов сет, и които се поклониха на родните фенове в края.
Точно в 22.00 ч. дойде кулминацията на фестивала - шоуто на Avantasia. На сцената се подредиха най-мащабните декори за тази година, руини на полуразпаднали се каменни стени и странник с бесилка и фенер в ръка - съвсем като арт-уърка на последния им албум "Ghostlights". Проектът, създаден от германеца Tobias Sammet (някога вокалист на пауър метълите Edguy) няма постоянен състав, а от 2006 обикаля света с китариста Sascha Paeth и кийбордиста Michael "Miro" Rodenberg. Останалите са гостуващи музиканти, всеки от които оставя своя специфичен почерк в приказната Metal opera. Двучасовият пърформънс, преплел фантастични и романтични текстове, и озвучен с красив фюжън от мелодичен симфоник метъл, пауър и прогресив рок, наистина събра всички дошли на фестивала пред сцената. През годините доста легендарни световната хард-ен-хеви музиканти са участвали в Tobias Sammet's Avantasia - Klaus Meine и Rudolf Schenker (Scorpions), Tim "Ripper" Owens (Judas Priest), Bruce Kulick и Eric Singer (KISS), Dee Snaider (Twisted Sister), Joe Lynn Turner (Rainbow и Deep Purple), Biff Byford (Saxon), Alice Cooper, Geoff Tate (Queensrÿche) и други.
Основният състав за вечерта беше от шест души със самия Sammet, плюс два беквокала - мъжки (Robert Mason - Warrant и Lynch Mob) и женски - Amanda Somerville (като подчертаем внушителното ѝ присъствие). Още на втората песен скоростта се покачи с появата на първия гост - Ronnie Atkins от Pretty Maids. Феновете помнят певеца от двете участия на датчаните тук през 2014 и 2015. Веднага след него като втори гост излезе Michael Kiske, легендарният вокалист от най-силния "Keeper Of The Seven Keys" период на Helloween. Едноименната песен от последния албум "Ghostlights" беше очаквана от публиката и още с началните акорди се чуха одобрителни викове. Трети в светлината на прожекторите се появи Bob Catley, 69-годишният певец на британската рок машина Magnum, който представи "Mystery Оf А Blood Red Rose". Дойде ред и на Jorn Lande. Редовно изявяващият се в Каварна рокаджия ни омагьоса с песента от 2010 "Promised Land". Пети бе романтичният певец на позабравените Mr. Big - Eric Martin. Той великолепно представи записаните от Klaus Meine пасажи в песента от 2010 "Dying For The Angels". Овации обра и общата песен на Ronnie Atkins и Eric Martin. Когато настъпи моментът за дългоочаквания химн "Farewell", на сцената останаха само Avantasia. Тук се пролича величието на Amanda Somerville, обагрило Epica, After Forever, Edguy и Kamelot. Минаха през едноименната песен и стигнаха до "Let Тhe Storm Descend Upon You", в която Jоrn Lande изигра ролята на Изкушението, Ronnie Atkins на Магьосника, a Robert Mason - на Учения в театралнен сюжет от актуалния им концептуален проект. По време на биса - "Lost In Space" (2008), Тobias представи всеки от формацията с приятно чувство за хумор ("Този басист го взехме от улиците на Германия"). Последна за вечерта е пиесата "Sign Of The Cross", включена в първия албум на бандата от 2001. На сцената са всички 13 души, замесени в Avantasia към днешна дата. Шоуто придоби мащаб като за световно. Последните акорди бяха съпроводени от ефектна заря, а публиката и тази година остана емоционално презадоволена от стиловото разнообразие. Всички знаем, че Каварна не трябва да се губи като фестивал, и с надежда и нетърпение чакаме да бъде анонсиран "Каварна Рок Фест" 2017.
We ROCK!
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"
Коментари