20 години на сцена си е много време и несъмнен повод за юбилей.
Мери Бойс бенд, приятели, навъртяха двете десетилетия по сладките и горчиви пътища на музиката. Направо стоиш, почесваш се умно и се чудиш кога мина толкова време. Сякаш оня ден излезе "Непознати улици", още не е омръзнала на ухото от въртене.
Обаче няма лъжа, няма измама – една несъмнено зряла, но младолика група, която не е спирала да расте и да се развива през годините, за жалост остана масово позната с ранните си хитове "Есен" и "Непознати улици". А има да предложи още много. За неизкушените следва да кажем, че юбилеят, като истинско събитие на уважаващи себе си хора на изкуството, ще се чества още и още и може да наминете да нададете едно ухо – има какво да се чуе.
Любимият ми Sofia Live Club е чудесно място за такъв концерт. Достатъчно пространство, което се пълни от приятели и почитатели на групата. Хубав звук, уютна атмосфера. От бара през пролуките между телата виждам сцената, на която скоро се появяват петимата от формацията. Не са същите петима, които на същия ден, но преди 20 години, когато имат първото си участие на живо като група, но са същата група, само малко по-голяма на години и опит. Безспорно най-важният човек, двигател и идеолог, композитор и текстописец (по принцип съм за женския род, но в случая се измъквам от затруднение), сиреч ах, тази Мери – Мария Мутафчиева, в стилна черна рокля с изящно бяло, е тук. До нея е и съпругът й Миро, на сцената са още двама Ивановци и един Ивайло зад (съответно) китара, барабани и клавишни.
Започват с "Докога" и близо два часа музиката и топлите думи на Мария ще правят сцената и пространството в клуба още по-уютни. И по-вълнуващи. Представят две нови парчета – "Телефонът звъни" и съвсем горещото "Излишни думи". Мария е емоционална, говори между песните, разказва, разпознава близки и приятели сред публиката, която обявява за свои приятели, раздава целувки, споделя спомени и емоции, пее. Красивият й глас е топъл лъч музика, хваща те за ръка и те води по "Булевард на любовта", за да опитате да надбягате птиците, докато навън е есен, есен, умиращ сезон. "Есен" е единственият записан кавър на групата, по песента на Диана Експрес. Мария споделя, че е искала да изпее "Душа", а се е получила "Есен", но никога не е късно, мисля си аз. На 28 януари освен групата, е роден и Митко Щерев, а, ако обичате съвпадения, тази година още нещо красиво има 20-годишен юбилей, а рожденият му ден е едва няколко дни преди този на формацията. Хубаво е, като си помислиш, че националният парк "Странджа", толкова близо до родния Бургас, е връстник на Мери Бойс бенд.
Песен след песен – "Не гледай влюбено", "Тръгвай с мен" и "Само с мен бъди", и трите от албума "Дългият път към дома" (2010) – иде време за кратка пауза. Но само за музикантите. На видеосцената се редят кадри от минали концерти и снимки на групата – едно симпатично намигване "ето откъде започнахме".
След това Мария се завръща в червена рокля за акустичната част - "Парчета от мозайка", после има "Слънчогледи" и "Дългият път към дома": за всички бургазлии в клуба.
След "Ти тръгваш" и "Само за теб" концертът сякаш трябва да свърши и идва времето на "Непознати улици". Завършила съм гимназия в същата сграда, в която и Мария. Затова и не мога да не си мисля, че когато песента чертае в спомените ми познати улици, някои от тях е виждала и тя, пишейки тази разкошна песен.
Концертът може и да е свършил, но публиката не мисли така. Какво да бъде изсвирено след "Непознати улици", чуди се Мария, но започва "Искам да съм с теб". Развълнувана до сълзи, ален пламък от емоцията на вечерта, продължава с наистина последното парче, акустично за китара и глас ("защото Иван не го знае") "Кажи ми".
"Кажи ми къде е краят", пее Мария. Няма край, когато правиш толкова хубава музика. Има само начало, много начала. Сега започват следващите 20 години от живота на групата по нови непознати улици за извървяване.
Успех!
Снимки на Петя Митрева - в секцията "Галерия"
Коментари