След гръмотевичната първа част на на "Тънка червена рок седмица", настъпи време за втори рунд!
Отново в столичния клуб "Тънка червена линия", разбира се!
Юрмуци извадиха (пост) пънк, инди и (пост) гръндж. Всъщност - най-комерсиалната (в положителния смисъл на думата) банда - Ауейк (Awake), която удари в сряда вечер.
Личи си опитът, който момчетата имат от концертите у нас, а и от няколкото участия в Европа, след кариера, увенчана с два албума. Очарователният басист Жоро, който от години живее в Лондон, допълнително е привнесъл от тънкости, "свити" от изяви с банди на Острова. (От две години заедно с вокала Иван работят усърдно за каузата на Ауейк, формация, основана още през 2002, но с честа смяна на членовете).
Направи впечатление, че това е групата с най-младата аудитория на феста. Фул на макс от подскачащи тийнейджърки - живописна картинка, напомняща на ранните шоута на Грийн Дей (Green Day) и Офспринг (Offspring). Жоро бълваше ефекти, Иван отправяше енергии чрез микрофона и китарата. Дори бе скъсана кожата на барабана по едно време, но това изобщо не помрачи настроението на феновете и след десетина минути всичко бе отново на шоу.
Повече инфо за Ауейк във Facebook страницата в официалния сайт http://www.awakebg.com
Дойде време отново да се върнем към бруталния и мощен саунд на Саундгардън (Soundgarden)...опа Der Hunds (на снимката). Хрътките не хитрия саунд... Сериозно! Вокалистът Боби наистина е повлиян от извънземния Корнел. Фантастична бленда и композиционни умения. Градацията растеше парче след парче, саундът и ефектите се увеличаваха, публиката пощуряваше все повече.... за да стигнем до кулминацията с новия им, все още незаписан сингъл, и за финал - магичското "Swan Song". Всъщност накрая рокаджиите се върнаха на бис с един кавър именно на Саундгардън - "The Day I Tried To Live", който падна след предишните версии по парчета на бандата - "Ty Cobb" и "Blow Up The Outside World". Бандата издигна призив в подкрепа на животните, съвсем съзвучно с първоначалния анонс на организаторите. Така де, нали Боби и Ко. трябва да пазят и своето име!:)
Четвъртък, 18 ноември.
Последен ден, последна емоция и отново една прекрасна изненада - Саундфул (Soundfull). Група, която не бях чувал на живо, но тя шашна не само с високооктавните вокали на Митака. В първия момент - честно!, ги помислих за емо, но след "Exiled" това изглеждаше абсурдно. "Running Scared" бе още една кулминация, стилът им ставаше по-тежък с всяка следваща песен, градираха от инди до тежък алтъранив, в един момент дори много напомняха и на Мюз (Muse). И за да рзабият на пух и прах всякакво впечатление, че са обикновено инди групе, накрая просто издухаха публиката с екзекуторната класика "Killing In The Name" на Рейдж Агейнст Дъ Машийн (Rage Against The Machine).
Време е за десерта! За формацията, чийто стил е сякаш най-трудноопределим. Йерихон. Авангард! Два вокала и една вокалистка (която е и кийбордистка, и цигуларка на групата) - Мартина. Като цяло са определено рок, но имат и много класически елементи и театрално присъствие. Напомнят малко на ранните Спаркс (Sparks) (калифорнийска група от 70-е, която и до ден- днешен свири, но с много променен саунд вече). Йерихон вадят и тежък звук, за който допринася къдрокосият китарист и вокал Стоян. Много разнообразна и интересна банда, определено трябва да се гледа пак.
Под дебела (червена( линия:
Второто издание на "Тънка червена рок седмица" премина невероятно успешно, с качествена промоция, характерни групи, много добро озвучаване и и изпълнение, а и перфектна качествена организация.
За какво повече могат да си мечтаят феновете на модерния български рок, а и артистите, които го правят!
Кеф на ента...
Да се надяваме, че това е само една стъпка към развитието на родната рок (и по-точно хард, алтърнатив и метъл) сцена.
Ни йота съмнение: ще я има...
Рапорт даден!
Коментари