На рецитал с Анеке ван Гирсберген и Дани Кавана

Колкото и невъобразима да ни се струва представата за фронтмена на Анатема (Аnathema) - Даниел Кавана (Daniel Cavanаgh), и екс-певицата на Дъ Гедъринг (The Gathering) - готик богинята Анеке ван Гирсберген (Anneke van Giersbergen), пред двестатина души в софийско читалище, двамата сладкогласни певци действително зарадваха публиката си от сцената на Културен дом "Средец", приютявала детски хорове, любителски театрални спектакли и вездесъщите групи по народни танци до този момент.

В коледно украсената "Лиляна" (Димитрова), където по пода снощи все още се търкаляха конфети от някое детско тържество, Дани и Анеке се чувстваха съвсем на място. Звукът в културния дом с нищо не отстъпваше на всеки столичен клуб, а минималистичната атмосфера - двама души, една китара и роял, допълнително се подсилваше от чисто черните завеси и под на сцената. Плюс няколкото статични прожектора.

"Рецитал" е дума, която почти сме забравили, дума от соца, дума, която напомня за напълно земни концерти, напълно земни изпълнители, които свирят, пеят или говорят най-често пред собствената си общност и по едно време получават цветя. Рециталите по природа са напълно лишени от фенщина.

Когато Дани Кавана излезе на сцената, седна на пианото и започна да си говори с публиката, думата "рецитал" изплува в главата ми. Нахилен до уши, той  подхващаше песен след песен, като с някакъв ефект на китарата си повтаряше вече изсвирени пасажи и наслагваше върху тях нови сложни струнни плетеници. За да сгъсти краските, музикантът често оставяше инструмента, а той свиреше ли свиреше - мелодии, които бяхме чули и видели да излизат под пръстите му само преди секунди.

До "Wish You Were Here" публиката седеше като на тръни, сякаш в очакване на някой осемдесетарски Дядо Мраз, но още с първите си думи песента беше подхваната от всичко живо, барабар с охраната. Оттук нататък непринуденият рецитал стискаше все по-силно за гърлото - Дани Кавана стоеше пред нас с китара в ръка и просто си пееше душата, без никакви прегради и никаква звездност, с усмивка на уста подхващаше сериозни теми и ни разхождаше между смеха и сълзите.

След около час на сцената беше Анеке - сновяща между същите китара и роял, съвсем сама и доста настинала, Анеке, която ни помиташе с гласа си и кашляше между парчетата. Със сияещо лице тя подeмаше поредната главозамайваща песен, придружена с драматични клавири и лееше върху публиката по прашните читалищни седалки такова блаженство, че повечето от нас биха предпочели точно този концерт никога да не свършва.  (Това пролича в двата биса и десетминутните аплодисменти след втория...)

Във втората част на рецитала, след петнайсетминутен антракт, Дани и Анеке изсвириха заедно всички парчета от съвместния си албум. Първо беше кавърът "Teardrop" на Масив Атак - луупнат бийт от почукване върху китара, Дани на рояла, Анеке на същата китара, а гласът й - достатъчно мощен да закопае всяко предишно изпълнение. "Jolene" на Доли Партън звучеше чисто и откровено, отърсено от обичайното си кънтри излъчване. Към края на концерта двамата вече обмисляха да запишат DVD в България, а първият им бис - "You Learn About It" на Дъ Гедъринг, накара цялата зала да криви безшумно лица в опит да не наруши акустичната версия с припяването си.

След като признаха, че не са репетирали заедно повече песни, двамата вокалисти решиха да ни дарят с отделни втори бисове. Първи беше Дани Кавана с вихрено изпълнение на "Stairway Тo Heaven", подкрепено от невероятната самосвиреща кухарка.  

Същинският край на вечерта дойде с "Longest Day" на соловия проект на Анеке (Agua de Annique), което въпреки уверенията й, че е просто "след-музика", успя да изтръгне радостни сълзи и от последния неразплакал се до този момент фен.