Най-успешната балканска рок-ен-рол банда за последната петилетка – Bernays Propaganda от Скопие – отново щурмува София.
След серия от участия на "Аларма Пънк Джаз" (www.myspace.com/alarmapunkjazzfest) , Spirit Of Burgas и в пловдивския клуб "Лебовски" през лятото на 2009, Bernays Propaganda дойдоха и за втория рожден ден на ъндърграунд асоциацията Indioteque.
Това беше вчера, а днес Bernays Propaganda ще свирят и в Първо студио на БНР, респективно с лайв стрийминг по програма "Христо Ботев" (www.bnr.bg)
Изявата им е част от всенародните увеселения по случай втория рожден ден на "Аларма Пънк Джаз".
Музикантите са свирили на главната сцена на фестивали от порядъка на новосадския Exit, имат много здрав саунд, който може да пълни и стадиони… но те самите не са такава група, която препочита ъндърграунд хепънингите и малките полуофициални места, където между тях и публиката няма огради, двайсет метра разстояние, дебели момчета с тениски с надпис "Секуритате" на гърба и цвърчащи скари с кебапчета и щандове с отровнозелена бира.
Казано в прав текст - Bernays Propaganda (www.myspace.com/bernayspropaganda) не са нито „балканска”, нито „рок-ед-рол” банда – защото още с първия си албум "Happiness Machines" (2008) излязоха от Балканите с няколко турнета от по 40 концерта, включващи доста далечни дестинации като Финландия, Естония, Дания, Швеция, Испания и прочее, а като послания музиката им – макар и мелодична – е доста по-близо до хардкор-сцената. За това, че са „най-успешната балканска банда” мейснстрийм медиите говорят непрекъснато, но самите членове на групата избягват да контактуват с представители на „Макдоналдс”-журналистиката. За последните три години Bernays Propaganda нагледно доказаха, че за да станеш голям ти трябват няколко съвсем основни неща – талант, хъс, искреност и някой тук горе (в главата), а не PR-агенции, имидж-мейкъри, спонсори, медиен блясък и пожизнени рок-ен-рол-пенсии, отпуснати от държавата.
Както MySound.bg писа, Bernays Propaganda, които са делили една сцена с музиканти от ранга на Gang Of Four, Faith No More и Disciplin A Kitschme по клубове и фестивали, са Кристина Горовска (вокал и текстове), Васко Атанасоски (китара, бекинг вокали), Джано Куч (барабани) и Ненад Трифуновски-Трипе (бас). Тина, която е дипломиран философ, е между другото и племенница на един от основателите на знаковата за унгарския арт-рок формация A. E. Bizottság (А.Е. идва от Алберт Айнщайн, както Bernays Propaganda идва от Едуард Бернайс, таткото на съвременния PR). Васко Атанасоски, заедно с Трипе и Джано, е сред пионерите на балканската хардкор do-it-yourself сцена – старата им банда FxPxOx е полулярна дори отвъд океана, където имат издания, но не и турнета (поради стандартните визови причини), а в някои европейски градове като Лайпциг, където левичарската рок-ен-рол вълна е изключително силна, са направо легенда (питайте Монозид (Monozid), които участваха на Impossible Fest в София миналия месец).
С текстовете на песните си Bernays Propaganda се занимават главно с нелицеприятната страна на нашата Макдоналдс-Джънк-Кола-Действителност – и то не само изследователски, но и революционерски – с ритник. Такава е песента "VIP In Paradise" в новия им албум "My Personal Holiday" (2010), която взима на прицел онези свещеници, които се возят във „Ферари”. Такава е и „Булдозер”, посветена на „Скопие 2014” – антиутопичен градоустройствен план, с който не могат да се мерят нито „Лондон 1984”, нито „Москва 2042”… и който, за съжаление, вече е наполовина изпълнен, унищожавайки облика на Скопие така, както нито едно земетресение не би могло. Такава е „Убий ме”, песен, говореща с прости думички за всекидневния битов расизъм, с който сме свикнали дотолкова, че чак не го забелязваме.
Когато преди малко казахме, че Bernays Propaganda не са „балканска банда” имахме предвид, че са на световно ниво и че посланията на песните им са по-глобални. Но, от друга страна, важен е фактът, че са именно от Балканите, защото тук при нас сякаш всичко, което се случва в Европа и по света (като политическа корупция, незачитане на елементарни човешки права, медийно проституиране и прочее), е десетократно засилено и придобива мащабите на зловеща гигантска карикатура, срещу която е необходимо да има културен отпор. А за имиджа и съвременния рок-ен-рол и хардкора (не само на Балканите), нека дадем думата на Васко Атанасоски.
„Имиджът никога не е имал връзка с това, което го носиш у себе си. И ние, дори да изглеждаме като рок-ен-рол банда, сме далеч от идеята, че „сме продали или предали хардкор сцената”. Членовете на Bernays Propaganda са в основата на 90% от организацията на хардкор-пънк концертите, които се правят в Скопие. Били сме и сме част от много организации, дружества, самиздат-списания (fanzine), музикални лейбъли и други, които директно поддържат do-it-yourself-принципа на работа и анархизма. И Bernays Propaganda e единствената македонска група, чиито албуми на се продават в „Макдоналдс”.
Входът на Първо студио е свободен, но нека това ви предразполага към щедрост, а не към скръндзавост.
Една от най-яките банди на Балканите (+ още една – ХаХаХа, страничният проект на Васко, Джано и Трипе) ви идва на крака – на входа на студиото имаме пънк-каса, в която можете да засвидетелствате уважението си към тях, обясниха организаторите.
Коментари