Opeth и The Vintage Caravan свириха в пловдивския античен театър по покана на Blue Hills Events на 24 септември.
И аз бях там: ура!
Така, имаме приветлив град, айляк атмосфера и усещане за лято и арти-фарти обстановка. Чудно за събитие като това, което чакаме от две години – съвместен концерт на Opeth и The Vintage Caravan. Да, тези двете "нулеви" години на пандемията, заради която бяха отложени редица прояви. Събитие, което по първоначален план трябваше да се състои през 2020 г. в столичната зала "Универсиада". Но така стана и по-добре, че беше преместено в Античния.
Той е по един свой си, особен начин, уютно място. Също както музиката на основните гости тази вечер - Opeth. Не само уютен, но и гостоприемен, театърът е запълнен на максимум. И макар тези над 2 000 души да сме на колективна сбирка и да сме "заедно-като един", както сме винаги хората с добър музикален вкус, демек тези с рок-ен-рол души, изживяването Opeth на живо предполага малко или много по-самостоятелно възпраемане. Всеки си знае сам за себе си къде го води която и да е от композициите в сета на шведите.
А и мястото предразполага за вглъбяване и по-възвишена интеракция с изкуството, представяно тук, сред античните руини. Много ли се отплеснах? Да, нали... Така е и на място- отплесваш се, отнасяш се, забравяш какво те е тормозило до преди малко и какво ще ти е на главата утре. Като в пустинята на тревогите – сиреч няма никакви грижи наколо, дошъл си без багажа си, оставил си света навън. Отиваш на място, където многократно си настръхвал от кеф и като кучето на Павлов и този път очакваш същото. Влизането в театъра става лесно и плавно.
Точно по часовник The Vintage Caravan са на сцената - в 19.45 ч. и с нескрито любопитство се взират в лицата в публиката. Интересно им е, личи си. Също така им е мегамащабно цялото това нещо - турнето с Opeth, големите зали и многобройната публика, на която се радват и всичките тези "детайли на пейзажа", каквито не са имали преди. Тези млади, (пре)навити и можещи момчета са на върха на щастието, не е трудно да се види. Имат ретро стил на обличане ала 60-70-те, но не се подвеждайте – не са хипари, не са и Led Zeppelin. Те са наелектризиран рок-ен-рол, чиито влияния се четат между рифовете, те са минало и бъдеще в настоящето. Все пак да не пренебрегваме теориите за цикличността... Не става ясно колко от присъстващите са гледали бандата на предишното ѝ шоу у нас, което било на Wrong Fest-а през 2016 г., но тази им свирка идва втора поред в България. Мисля си, та те тогава са били на такава възраст, че едва ли не е трябвало да влизат с придружител, егати. Иначе са от Исландия, създадени си през 2006 г., когато фронтменът Óskar Logi Ágústsson M е на 12 години. Към 2021 г. имат издадени пет албума. Последният се казва "Мonuments" (2021, Napalm Records). За сета залагат предимно на песни от него. А пък най-разпознаваемата им песен "On The Run" е от предния "Gateways" (2018) и е много лесносмилаема, с приятен припев. Така де, повечето им парчета имат всичките там атрибути за потенциални рок хитове, ако това търсите.
Сега обаче превключваме на Opeth.
Трийсетина минути подготовка на сцената и... иде часът на шведите. Подозирам, че като на всеки концерт и тук има и стари, и нови фенове на групата, и дори такива, които сега ще се срещнат с нея за първи път. Opeth се промениха през годините. Някои ги следват, други ги изоставиха. Трети преоткриха максимата, че "старата любов ръжда не хваща". Днес може да чуете да наричат групата "префърцунена", да я обвиняват, че е омекнала, олекотила стила и т.н. Вярвам, че не им пука. Това, което предлагат тези хора, е въздействаща музика с дълбочина, изсвирена с лекота. Но не и от най-лесните за разбиране. Затова на човек е възможно да му трябват много преслушвания на записите и поне 3 концерта на Opeth, за да вземе решение харесва ли му тази група или... му харесва даже повече, отколкото е очаквал. Това е колектив, който умело заобикаля стиловите определения, ловко сглобявайки колоритен патчуърк с елементи от широката рок платформа, на която е стъпил стабилно и на която се чувства като у дома си. Без разкаяния за "подмамени" стари фенове, без извинения и съвсем не без да иска.
Тия гиганти на прог, дет и няма-значение-стила метъл композиране са прегърнати от приятни светлини и пушеци. Просто няма как в тази картинка (и звук) нещо да изглежда не както трябва. И публиката е публика на място, и сет листът се доближава до "концерт по желание" с класиките от различните периоди на групата. Както знаете, тя е гостувала у нас неколкократно, но подготвя всяко шоу така, че да не се повтаря, а и няма как да стане специално тук, където не идва всяка година. Така че онова "аз тия вече съм ги гледал/а" не играе в случая.
Понеже хедлайнърите имат нов, макар и вече навъртял 3 години от издаването си, албум - "In Cauda Venenum" (2019), очаквано свирят песни от него. Знаете, че той излезе на два езика, и тази вечер ще слушаме как Mikael Åkerfeldt пее и на шведски още с първата "Svekets prins".
Става ясно още в началото, че ще падат глави. Втора в репертоара е пиесата "Demon Оf Тhe Fall" от "My Arms, Your Hearse" (1998) и сме изумени от суперкачественото дране на вече превключилия на чисти вокали певец. Въпреки че споменава, че имал лека настинка, която му попреминала вече, той е в топформа. Всички музиканти са на сцената. Между другото, този концерт ни представя и новия барабанист на бандата Waltteri Väyrynen, който застъпи след напускането на Martin Axenrot. Много вероятно поради краткото време, което новият -бивш Paradise Lost, е имал да разучи партиите си, останалите от бандата честичко се обръщат към него, за да се синхронизират и да му "подадат ръка" в изпълнението.
Минават през дискографията си с "The Leper Affinity", "Reverie/Harlequin Forest", "Nepenthe", "Hope Leaves" и "Moon Above, Sun Below" поред. Сценичният дим под краката им сякаш ги вдига като на облак от време на време. Вдига и нас. Големи сме късметлии, през 2015 г. ги гледахме с оркестър на същото това място, сега отново. Античният записа още една паметна вечер в календара си и ние бяхме част от това.
В момента, в който вече се сещаме, че му се вижда края, Akerfeldt пак пуска в ефир шведския (без субтитри) с "Allting tar slut" от новия диск, която е девета поред и ни залъгва, че - видиш ли ще, е последната, така пишело на разпечатката с реда на песни. Кара ни да се престорим, че му вярваме и се подсмихва под мустак. Така е през цялото време - той си е известен шегаджия и обича да си разменя реплики с хора от публиката. И заради опиянението, което носи всяко шоу на Opeth, и защото знаем, че шефчето ще пусне някой бъзик, в паузите между песните сме притихнали, седим кротко и не изпускаме нищо.
Още по-внимателно слушаме "The Lotus Eater". В тази композиция има жестоко и тежко тип дране, ръмжене, както искате го наричайте, вокали, щото това е от онази, коравата епоха на бандата с "Watershed" (2008)
На изпроводяк са ни подготвили един от най-комплексните си шедьоври "Sorceress" от едноименния проект, чиято премиера се състоя през 2016 година, и друга пиеса, също заглавна, но за албума "Deliverance" (2002).
Малко е да се каже, че всяка секунда от чакането за това шоу си струваше.
Снимка: Eлена Ненкова/ Blue Hills Events
Коментари