Не знам дали защото в Зайчар, Сърбия, има едва 200 цигани при население 40-44 000 души, но това иначе най-закътано градче на територията на бивша Югославия живее ... рок-ен-рол.
Няма и как да е иначе, след като отстоява легендата за най-стария рок фестивал в Европа, вече смайващите 47 години поред.
Имаше един полукритичен застой в края на 90-те години за този култов фест, но "Гитариадата" в Зайчар е в небивал възход през последните няколко години. Реанимирането ѝ стана след обединяването на този рок фест с традиционния за градчето мото-събор (мотоскуп). Тази година е неговото 17-то издание и четвърто, което се слива с "Гитариадата".
След като през миналата година представител на MySound.bg (моя милост) беше единственият официално акредитиран български журналист на проявата, любезните домакини с чак неудобни овации ме поканиха и това лято. Не че без покана бих пропуснал една повече от легендарна група, която гони 40-годишен юбилей на сцена. Но за Парни Валяк малко по-късно ...
Вечерта на 1 август в късноантичната локация с останки от царската крепост "Феликс Ромулиана" бяха официално открити "Гитариада" № 47 и мотоскуп № 17. Честта този път се падна на групата Serbian jazz, bre и нейния мултимедиен спектакъл. Както винаги всичко е БЕЗПЛАТНО ... паркинги, кампове, достъп до трите фестивални сцени. Новото тази година е обособената в центъра на градчето "Зона срещу омразата", в която се раздават значки от кампанията No hate speech movement.
След това новият рок кмет на Зайчар – Горан Шепи (великият вокал на група Кербер), по традиция прие ключовете на градчето. После беше спазена още една традиция. Да се представи книга, свързана с фестивала. Тази година нейното име е "Зайчарска рапсодия" на Зоран Алексич и от нея се разбира, че в Зайчар е имало рок сцена от далечната 1940 година!?! Представяте ли си за какво иде реч?
Първата фестивална вечер завърши с двучасов концерт на популярните Neverne bebe пред около 8 000 души. Над 20 000 души пък налазиха Зайчар втория ден от проявата. В ранния следобед беше прожектиран филма "Ние плачем зад тъмните очила" и обсъден на беседа с под името "Трябва ли задължително рок съставите да са от столицата, за да успеят?".
Две национални сръбски телевизии и две радиостанции излъчват директно фестивала. Привечер на World Music Stage в центъра на града е екзотичното участие на Krida Budaya – танцьори и певци от далечна Индонезия. Разбира се, голямото парти започва след 21.00 часа на огромната поляна "Кралевича", където освен демо съставите от състезателната програма и две групи от града-домакин (Persona Non Grata и Kiza bluza bend) забиват легендите Zabranjeno pusenje (нов албум – през октомври), миналогодишните победители от демо сцената Bas i stega, плюс бандите Kanda, Kodza i Nebojsa, Prljavi inspektor Blaza i kljunovi и новите любимци на модерната сцена - Darkwood Dub.
Всичко завършва след изгрев слънце!
Изненадващ ВИП-гост се появява в Зайчар в нощта на петък срещу събота. Това е фамозният някогашен глас на групите Bjelo Dugme и Divlje Jagode – Младен Войчич – Тифа. Независимо, че всичко е на открито, организаторите нонстоп най-любезно приканват да не се пуши във фестивалните зони. В мелето на последната вечер, се оглеждам за пушачи. Средно на 1 000 души, можеш да мернеш един с димяща цигара. Ха, познайте какъв е по националност? Българин, разбира се!
Час преди нечовешкия концерт на Parni Valjak на главната сцена в Зайчар забиват две групи от Белград – стара и млада школа. Вторите (Centurion) ни отвяват главите с класически The New Wave Of The British Heavy Metal. Пеят на сръбски, звучат като Helloween и към финала правят блестящо "Полетът на Икар" на Iron Maiden. Саундът е смазващ! Дори в "Арена Армеец" на Шаде или Жан Мишел-Жар не съм чувал такъв. Абсолютна наслада!
Наклонената локация пред сцената започва да се пълни. Макар че имам официален пас за бекстейджа, се залепям на решетките фронтално срещу сцената, решен да воювам за всеки сантиметър, заради една много специална за мен група. В 22.45 часа българско време, основателят на "Валяка" – Хюсейн Хасанефендрич (на 59 години) кротко извежда легендарната банда. А гласището Аки Рахимовски подкарва вихрено големия хит "Любавна" и всичко започва да се тресе. 38 години на сцена за една от най-великите и обичани рок формации на бивша Югославия. В Зайчар са за първи път след далечната 1986-та.
Вдигам се на пръсти и правейки се на жираф, се опитвам да преценя колко хора има зад мен по поляните. Струват ми се над 35 000. В този момент организаторите ме "нокаутират" с информацията, че по неофициални данни са над 50 000, а прииждат нови и нови. Във Фейсбук излиза и цифрата 70 000, но това е леко преувеличено от еуфорията.
Ха, сега ми кажете, в кой живот българска рок (или каквато и да е група) ще събере над 50 000 души и то не в столицата, а в малко градче до границата? Да речем ... Малко Търново?
За 140 минути Parni Valjak забиват около 25 велики песни (3 от новия албум). Хиляди се дерат заедно с Аки върху припевите на „Zagreb ima isti pozivni”, „Zastave”, „Pokreni se”, „Stranica dnevnika”, „Nakon svih ovih godina”, „Neda”, "Uhvati ritam", "Dodi", "Jesen u meni" и новия хит "Samo da znas".
Еуфорията е помитаща! Емблематичният вокалист на бандата скача и се върти като пумпал по сцената. На 58 години "джобният" Аки Рахимовски кипи от атомна енергия. На "Uhvati ritam" скача от подиума и идва при нас. Един от първите съм, който му стиска ръката! Спомен за цял живот! Особено ако си роден на северозападната граница.
Бисът е кратък и завършва със задължителната "Sve jos mirise na nju". Хиляди хора (основно родени след 12-тия албум на Parni Valjak) повтарят в транс "U mojim venama jos je njenog otrova, jos je doza prejaka ..." ("Във вените ми още има от нейната отрова, дозата е все още прекалено силна"). Отработен финал от категория "епичен"!
Големите звезди се покланят и се прибират, но това не значи, че 47-та "Гитариада" приключва. Наред са още 6-7 часа жива музика. Преди полуфиналната битка на демо бандите от конкурсната програма, нелеката задача да забавлява публиката след Parni Valjak се пада на миналогодишните носители на наградата на публиката – VIS Novi Dan, от града-домакин. Те са нещо като сръбска версия на нашите пичове Млък!. Народът използва сета им основно да се тъпче с плескавици и зайчарска бира.
После набързо се избират още 3 млади банди за влизане във финала към трите от предната вечер. Има си жури и желязна организация. Всичко става за минути. Накрая печелят музикантите от Враня, наречени MUD Factory. Те ще започнат кариерата си с първи видеоклип на стойност 3 000 евро като награда от организаторите. По традиция наградата на публиката отива съвсем логично при състав от Зайчар. Те са се кръстили Hita Ora Tre и прибират 100 000 динара (който иска да си ги смята в друга валута).
Изявите на последните участници в "Гитариада" 47 - групите Elemental и Ritam Nereda, слушаме в ранни зори на път за границата по "Тимочки радио", което предава директно. Граничната бразда преминаваме в полет, защото сръбските граничарки са усмихнати "лепотици", а българските гранични са ми съученици! :) Малко преди да вдигнат бариерата, се моля на компанията да ме остави тук и да помолят майка ми да ми изпрати малко дрехи и любимите ми плакати на Duran Duran. Не ме пускат и този път! Догодина ще се пробвам пак!
Тук спирам! На 47-та "Гитариада" в Зайчар, Сърбия, аз лично си НАПРАВИХ лятото! Ваш ред е ...
Idemo, narode!
Коментари