Като за последно, да!
Точно така се веселихме в столичния клуб R.B.F. оная вечер. Като за последно се раздадоха и публиката, и музикантите. Но "Remember Tomorrow" сигурно е най-подходящото заглавие за репортаж от концерта на бившия вокалист на Iron Maiden.
Прощалното турне на Paul Di’Аnno мина и през София на 3 октомври и, както се оказва, този път наистина ще е за последно, май. Защото след отлагането на края на "секс, наркотици и рок-ен-рол" обиколките имало "2 години и 600 концерта и после какво” - казва Ди’Ано от сцената на R.B.F." - "Накрая ще пукна!”. Наистина се вижда, че му се налага да потисне много болка с неговия стар проблем с крака, коляното или каквото е там и че едва ли би понесъл още от интензивния график на рок музикант. Няма спор, искрен е и, като казва: "Това ще е най-тъжният ден в живота ми!”, едва не се просълзява… Което се случва около 22.00 ч. Преди това се радваме на един изключително кефещ сет на Sorrowful Angels, банда от Атина, която и свири мелодичен готик метъл, ама много мелодичен, много готик и много метъл. Едвам съм устискала да ги видя на живо. След оценката 7.5. от 10, която поставих за актуалния им албум "Omens" в ревюто за Metal Hammer Bulgaria, за свиренето им на живо отива направо на 10. Сходното звучене на групата с това на величия в стила няма как да е минус, след като имат своя си подправка и саундът им носи онази особена, специфична за гръцките артисти атмосфера – кеф ви Nightfall, кеф ви Daylight Misery и т.н. Първата асоциация е с Paradise Lost и тя е толкова блага.
Перфектни музиканти, отдадени почитатели на музиката, а отгоре на всичко пък и страшни симпатяги. Няма как да не ги харесаш. Не са първите, които ще залеят базисен метъл с мрак, мелодия и чувство, но го правят чудесно. Гласът на Dionisis (китара, вокал) е от онези мъжки гласове, чиято емоционалност и дълбочина могат много лесно да те накарат да настръхнеш. Той, между другото, e мултиинструменталист, има звукозаписно студио и свири в Chaostar – чудовищния неокласически проект на Christos от SepticFlesh. Досега съм го гледала на живо два пъти с Chaostar и ще ви кажа, че той е роден за сцена. И останалите от бандата знаят много добре къде се намират и как се прави. Между другото басистът Elias, който е председател на гръцкия фен клуб на Metallica, е облечен с тениска на българския такъв - Harvester Оf Sofia. Готино е да видиш нещо такова, още повече, че в дизайна на щампата присъства и българският флаг.
С представянето си със сигурност зарибяват нови фенове у нас, те ги причакват за снимки и автографи. За който не е разбрал, същите тези момчета са групата на Di’Ano за този Farwell Тour, т.е., след като свършат със своя сет като Sorrowful Angels, ще излязат и като музиканти на бившето Maiden гърло и за неговия гиг. Те вече са свирили заедно на няколко дати в Гърция и веднага става ясно, че са добре сработени. Като че ли са излезли други музиканти – сценичното им поведение е различно, по-хеви и повече вихрене из сцената, стойки и куфеене. Приятно впечатление прави как си подава закачки с гърците на сцената и се разбират с поглед. Много усмивки има и на разните шеги от типа "Следващата песен е на Ricky Martin!", "Това парче е на Spice Girls!"… По някое време в отговор на поредния вик с молба за еди-си-кое парче, отвръща: "няма как да изсвирим всичко – погледнете ми шибаното лице!", а то е сериозно зачервено и облято в пот… Когато големите имат освен чувство за хумор и сила за самоирония, няма как да не са ти симпатични. та дори и на подмятането от страна на Пол, че публиката на концерта предишната вечер, който бил в Серес, била гей, сравнена с тази тук. Това го изтърсва след като поздравява българите, с които са се видели на този концерт в Гърция и са на шоуто и тази вечер. Поздравяваме ги и ние - как сте, μαλάκα?
Охраната е инструктирана от отговорника за турнето Elias (друг Elias, не гореспоменатия- б.,а.) да изхвърля от клуба всеки, който дръзне да крещи “Dickinson”. Нещата са сериозни, някакъв тип се провиква “Fear Of The Dark” и предизвиква гнева на Ди’Ано. След дълго псуване и закани от сцената, гарнирани със съответните жестове, онзи е изведен от охраната. Ми така, де, защо вместо да се кефи на концерта си прави експерименти с нещо, което си е, както и да го гледаме, болна тема за легендата.
"Майната му на този, а вие ме извинете за думите. Аз съм Paul Di’Аnno, аз не съм Bruce Dickinson, аз имам топки". Който е дошъл, трябва да е наясно, че ще представя албума "Killers" (1980) на Iron Maiden, в който пее Ди’Ано, както и че той е бил член на Maiden в периода 1978–1981 и пее в първите две тави на Iron Maiden: "Iron Maiden" и "Killers", а не да се оглежда за брандирани самолети пред залата.
Този концерт е за хора с топки. Такива, които ценят музиката, а не робуват на някакви не-знам-и-аз-какви-схващания от рода на "абе, мани го тоя, Maiden е Bruce Dickinson” или "този не може да пее" и затова сме в клуб, а не на стадион в четвъртък вечер. А die hard мейдънисти - колкото щеш, ама не и да напълнят на макс заведение с капацитет от около 350 души. Но мейдънистите са сложна "раса". Материята е много бодлива и не ми се пипа. Както е обещано и в анонса за събитието, организирано от ICreative Events, слушаме класиките "Remember Tomorrow", "Running Free", "Phantom of The Opera", "Purgatory", "Sanctuary", "Murders In The Rue Morgue", "Killers"… През цялото време има еуфория в публиката, еуфория и на сцената – тези горе и тези долу са усмихнати и хвърчащи, диша се тежко от наситена емоция и ендорфин в клуба…
Да, знам, знам, яд те е, че не дойде!
Коментари