Култовият американски музикант и композитор Джей Джей Кейл (J.J. Cale) почина от сърдечен удар в болницата Scripps в калифорнийския град Ла-Хоя, съобщиха световните агенции, позовавайки се на мениджъра на артиста - Mike Kappus.
Кейл - един от основоположниците на направлението, известно като Тълса саунд, чието звучене съчетава блус, рокабили, кънтри, рок, фолк и джаз (други го наричат американа), ни напусна на 74-годишна възраст на 26 юли.
Той се прочу като автор на песните "After Midnight", "Cocaine" и "Before You Accuse Me" , превърнали се в хитове, изпълнени от Ерик Клептън. Слоухенд интерпретира още "Travelin' Light", "I'll Make Love To You" и "Anytime", чиито оригинали са авторски на неговия учител. Малка част от пиесите му, композирани съвсем по човешки, непретенциозно, делнично философски, красиви в тъгата си. Обобщението им сякаш бе дадено от техния създател в албума "To Tulsa And Back", по-точно в перлата "These Blues": "The blues is not a song you sing/ It is a way of life".
На Кейл е и не по-малко популярното парче "Call Me Тhe Breeze", станало знаково за репертоара на южняците Lynyrd Skynyrd. За повече от 40 години John Weldon Cale се разписа под едва 14 студийни албума, но авторитетът му сред артистите от рок, блус и фолк сцената от 70-те години до днес е безкраен. Списъкът с изпълнителите, на които е повлиял, е едва ли не Who Is Who в Rock and Roll Hall Оf Fame, а сред тях освен Clapton, са и Neil Young, Tom Petty, Johnny Cash, Mark Knopfler, The Allman Brothers, Carlos Santana, Captain Beefheart и Bryan Ferry, отбелязва точно "Асошиейтед Прес". "В плочите му има такава дива нежност, която не може да бъде изиграна", тъжи Клептън, на когото Джей върна визитата в проекта "Clapton".
Скромният блусмен от Оклахома с финяшкия китарно-вокален натюрел нерядко се изявяваше и като продуцент и тонрежисьор на собственото си творчество. Всичко: любов, преклонение, музика, сърце, страст, при Джей Джей Кейл бе по принцип.
И само "Cocaine" да беше композирал, той пак щеше да остане неотделима част от блус историята. През тези - толкова вече, години от първата му тава "Naturally" (1971), трубадурът от Тълса рядко, много рядко се появяваше в прожекторите, напускайки за малко отшелническия си фургон, паркиран накъде из Оклахома или... пред къщата му в Калифорния. Някой и друг албум, отделно излизане на сцената... Той пазеше спокоен своя свят на риболов, мълчание и скромност. Така загадъчният мистър Кейл правеше своята музика - семпла и непретенциозна, пълна с обикновени истории за грингос и сеньорити, подгизнала от меланхолия и от текила и осветена с мекия, благороден блясък на 24-каратовата искреност. Това бе достатъчно за "косвената" популярност, която щедро му дариха Бавната ръка и Дайър Стрейтс - чиито бистри, нежни струни и небрежно измърморени вокали Марк Нофлър "зае" именно от стария Джей Джей...
Съвместният албум на Кейл и Клептън - "The Road Тo Escondido", получи "Грами" в категорията "най-добър съвременен блус албум". Дискът, който се появи през 2007 - когато двамата са в твърде зряла възраст, бе приет като малка сензация. Дори само идеята, че планетите срещат в студиото на Rounder Records двама марсови гиганти – учителя (Джей Джей Кейл, късата китарна фраза, зодия Стрелец) и неговия дипломант (Ерик Клептън, дългото соло, представител на Овен) за общ джем, прозвуча неземно; а колаборацията на тихия американец и поетичния англичанин стълпи в главата на фена предварително суперлативи. Разултатът надхвърли очакванията впоследствие. Cocaine after midnight...
Британецът Клептън се е учил навремето от американеца, нищо че и двамата са бели и като че не би трябвало да я разбират тая черна мъка - блуса. Джей Джей пък дрънка от средата на 50-те и е попивал от първите рок-ен-рол легенди от онова време. Той гледаше на себе си предимно като на тонинженер, който свири. А който свири – знаете – зло не мисли?... Неее, който свири трябва и да пее, дори да няма глас. Идеята била, че, ако не става за китарист и певец, като тонинженер все ще си намери работа. "По онова време не ставаше дума за албуми и такива неща, просто трябваше да се плаща наемът", не скри през 2007 Кейл, опитвайки се да не си спомня факта, че в Америка много хора го имат за икона, дори за национална легенда.
Като тонинженер Джей Джей е прочут с поне две неща. Той е вероятно първият музикант, който използва примитивна дръм-машина – още в далечната 1970. Второто е боклучивата му китара за 50 долара, на която маха задната част, за да промени резонанса и звука. "Това е фантастично, представяте ли си?", диви се и днес Клептън. "Като я приближавате и отдалечавате от тялото си, получавате различен звук. Колко съм се чудил навремето каква е тая китара, та свири по този начин!", допълва Слоухенд.
"Вижте, аз никога не съм се смятал за певец", призна приживе Кейл. "Не пея много добре и това се отразява и на композирането на песните ми. Нямам никакъв вокален диапазон, аз съм просто един говорещ/припяващ/мърморещ пич. Трябваше да пиша песните си така, а не като за истински вокалист, който може да пее много ноти. Аз мога само три тона да изпълня", обясни скромно музикантът, чийто последен студиен проект е "Roll Оn" (2009).
Roll on, Mr. Cale!
Коментари