Иван Милев, известен само като Вачо Бъндарака, е починал на 81, съобщиха неговите приятели от сдружение "Независими артисти, музиканти и певци" за БТА.
Тъжната вест беше потвърдена и от журналиста Ники Кънчев. "Един от "праотците на българския рок-ен-рол" е потеглил Нагоре. Вачо Бъндърака снощи (15 ноември) е завършил земния си път след почти 3 години борба с рака, написа Кънчев във Фейсбук. Лорд Бънди почина през 1993 година, а снощи и братчето му Вачо. Поклон пред паметта му. Името му ще се помни винаги, докато има рокаджии в тази страна!" Пионер е на родните рок банди с брат си Димитър Милев! Димитър е големият брат, наричан още лорд Бънди, почти митична фигура за феновете на рок музиката у нас. Иначе лорд Бънди е истинска личност, той е английският представител в Съюзническата тристранна комисия в България след 9 септември 1944 година.
Група Бъндараците е създадена в София през 1962 година. Основатели са братята Димитър и Иван (Вачо) Милеви, китаристи и вокалисти. В състава са още съученикът на Вачо Кирил Маричков (бас, вокали) и приятелят им от квартала Петър Цанков (ударни). През 1963 г. към тях се присъединява и Панайот Михайлов (ударни). В началото оборудването на бандата е примитивно, но голямото желание и ентусиазъм компенсират трудностите. Репертоарът на Бъндараците се състои от песни и инструментални пиеси на Клиф Ричард, Битълс, Елвис, Енимълс, Сърчърс и Шедоус. Първите им изяви са по забави и балове в слаботоковия завод "Ворошилов", Художествената академия, Студентския на културата и други. Първото парче, което представят на сцената, е кавър по "Hello Mary Lou" на Рики Нелсън. Бънди пее и стиска китарата, а Кирил Маричков и Вачо припяват на високите. По спомените на щуреца, обогатявайки аранжимента, той чукал по една консервна кутия. До 1965 г. групата осъществява концертни турнета с Георги Минчев, записи в радиото (между тях е и първата песен на Кирил Маричков "Разходка"). Бъндараците винаги страдаха за вокалисти, но забравяха за всичко, щом ги удари рок-ен-ролът. През 1966 г. формацията се разделя.
"Първото ни излизане с уредбите беше в Студентския дом - спомня си Вачо - Много мислехме за името. Предлагахме Оногондури, бая старобългарски имена превъртяхме, не помня на кой му хрумна тая щуротия. Излязохме под името Таралежите. От началото свирехме Шедоус, после от хубавите рокове на Чък Бери. Тогава, когато излязохме като Таралежите, един от публиката вика: "Какви таралежи, бе! Ето го Бъндарака" - вика. Много смешно беше.
... Брат ми - на десетина години да е бил, заболя от много рядка болест. Удря го в сливиците и не може да ходи, спира да върви. Навън го извеждаха в инвалидна количка, изнасяха го на улицата. Оказва се, че по същото време в Англия някакъв лорд Бънди гласува помощи за България. И когато изнасят брат ми с количката на улицата, архитектът на кооперацията вика: " Лорд Бънди го изнасят на разходка". И започнаха да му викат Бънди, Бънди, а когато излязохме на концерт, станахме Бъндараците".
Бог да прости Вачо, съболезнования на близките и мир на душата му!
Ще изпратим Малкия Бъндарак в столичната църква "Свети Георги" в 13.00 ч. тази сряда, 19 ноември.
Снимка: Личен архив на Вачо
Коментари