Съвсем нормално е по фестивалите на публиката постоянно да се налага да прави труден избор между тази и онази очаквана група.
На финала на Spirit Of Burgas 2011 година обаче тази дилема бе изкарана на преден план - Анеке ван Гирсберген, Лефтфийлд (Leftfield), Ибряма (на снимката) с ансамбъл Тракия и Милена се изявяваха едновременно на различни сцени, малко след като британците Амплифайър (Amplifire) бяха хвърлени против волята си в конкуренция с Лефтфийлд. Дори яките български подгряващи в началото на вечерта ни поставиха пред трудния избор: Пиромания или Дер Хундс (Der Hunds).
Но да се върнем в началото, когато присъстващите все още тръпнеха в очакване на Дефтоунс (Deftones). Симпатичните фюжън младежи Фрийстайл (Free Style) като всяка година бяха събрали феновете си пред джаз и блус стейджа, а фестивалната зона продължаваше да се пълни с малки и големи, дошли да видят калифорнийските алтърнатив легенди на главната сцена. Както и предишните вечери тази година, публиката беше някак рехава. Което пък позволи да се приближим по близо до Дефтоунс. Докато Чино Морено подскачаше на сцената, заливаше се с литри вода и изобщо левитираше над феновете си, някои от тях заформиха истинско меле, а други нападнаха буквално на колене, бършейки развълнувани сълзи.
Стивън Карпентър, Абе Кънингам, Франк Делгадо и летящият, вилнеещ, куфеещ и въпреки това имащ въздух да пее Чино, успяха да изсипят върху нас цялaта си абстрактна печал, прекараха ни през гневните си настроения и ни захвърлиха в мрака, откъдето пак те ни извадиха. В края на гига нямаше време за бис, а навсякъде по пясъка лежаха и се съвземаха щастливо опустошени почитатели.
Едва събрахме частите си и трябваше вече официално да се разцепим: Лефтфийлд завладяваха главната сцена с пълна сила. Настъпваха баси като земетресения, маршируваха барабани, подскачаха емсита. Всичко - кристалнно чисто и перфектно подредено. Като на запис. В другия край на феста прогресив-рок британците Амплифайър едвам успяваха да се преборят с долитащите от главната сцена бийтове, и може би затова се оказаха по-симпатични. Въпреки съвършения си гиг Лефтфийлд сякаш не присъстваха на живо, докато британците пускаха тъжни и саркастични майтапи между приятно сложните си парчета, попили най-доброто от Филтър и Кула Шейкър (Kula Shaker) примерно.
Междувременно мощните бийтове и баси на Лефтфийлд преминаха през целия гигантски списък от хитове на idm легендите и естествено кулминираха в "Afrika Shox", който вече тресеше не само феста, а като че и целия свят. На сцената за джаз и блус групата на Ибряма изчакваше затишие, а Милена Славова вееше коси и воали на "На тъмно", подкрепяна от поне хиляда гърла.
В другия край на фестивалната зона сияйната и вечно усмихната Анеке ван Гирсберген (Anneke Van Giersbergen) се срещаше за втори път с българските си фенове. Тя представи собствения си проект Акуа де Аник (Agua de Annique) - нежен и ренесансово пищен рок, според собствените й думи "доста попи". Но въпреки това - или точно заради него, позволяващ на бившата вокалистка на Дъ Гедъринг (The Gathering) да разгърне целия си потенциал. Проблемите с озвучаването в началото на гига бързо бяха преглътнати, а сладостният глас на Анеке и текстовете й за нещата от живота, комбинирани с импровизации на клавири и някое и друго парче на Дъ Гедъринг вместо щипка сол, скоро докараха публиката пред Jack Daniel's рок арената в състояние на пълно размекване.
След биса на Акуа де Аник забелязахме, че на главната сцена вече се вихрят Скреч Първъртс (Scratch Perverts), поставящи началото на една съвсем друга - хип-хоп, част от нощта.
Но за нея вече не са ни останали нито сили, нито думи.
Снимки - в секцията ни "Галерии".
Коментари