Има една легенда за Александър Македонски, който преди поредната си военна кампания на изток минава през храма на Зевс, където се намирал Гордиевият възел.
Въпросният възел бил просто невъзможно сложно оплетен и според древното предание, който успее да го разплете, един ден ще стане владетел на цяла Азия. Та – пред погледа на всички жреци, които чакат да видят какво ще направи младото момче, Александър отива при възела, казва на чист югозападен диалект "'бал съм ви и древните простотии" и го разсича с меча си, след което потегля заедно с воеводите от първообраза на ВМРО–ДПМНЕ да покорява Персия...
Подобен ефект има излизането на Ърбан Грей (Urban Grey) на сцената в столичната зала "Фестивална" петък вечер. Преди тях цялата коледна умилителност просто е изсмукала всякакъв рок от атмосферата на концерта, като аз съм особено благодарен на колегата Васко Громков, с когото се разбрахме той да отрази първата част – в която малки момиченца пеят "Мила моя мамо", разни хора от риалити формати ми губят времето с кавъри на Систъм Ъф А Даун (System of А Down), а стари български рок величия се излагат като излизат мъртвопияни на сцената...
...Така де – Ърбан Грей (на снимката)! Със своята взривоопасна смес от хардкор и Slayer-ски траш метъл те общо взето слагат разделителната черта между мъжете от момчетата, авторската музика и кавърите, лежането на стари лаври и реалните действия. Може да не са особено коледни, но пък стоят гордо зад това, което правят. Което значи много повече.
Следват Уикеда, чието шоу бе едно от най-сполучливите по време на миналогодишния коледен концерт на Милена. Те са много напред с материала като активно концертиращи музикати, така че не е изненадващо, че и този път им се получава. Докато групата още си наглася инструментите, Ерол Ибрахимов запява "Марианна", след което Уикеда я изпълняват отново, този път със съпровода на цялата група. С последвалите песни като "Обичам", "Уиски с фъстъци" и "Няма да й дам" купонът става пълен.
Конкурент – към които храня огромно уважение, защото въобще не са артисти на поп-фолк лейбъл, нито подгряваха Ей Си/Ди Си (AC/DC), само защото бившият им басист организира концерта – изпълниха естествено "Аз съм твоят вечен конкурент". След още коледни песни кийбордистът им взе микрофона и се превъплъти в ролята на рапъра Криско за изпълнение на последния мегахит на групата "На кой му дреме", засенчвайки ученически състави като Антракс (Anthrax) с Пъблик Енеми (Public Enemy) и Аеросмит (Aerosmith) с Рън Ди Ем Си (Run-DMC).
Следващата – и последна за мен – порция истинска музика за вечерта идва с Фийлд (Fyeld), представени от водещия Ел Дядо Коледа Светльо Витков като "група Поле". Започват с актуалния си сингъл "Adrenawheel" – една от най-тежките, бързи и метълски песни на групата въобще. И за разлика от повечето банди преди тях Фийлд се възползват напълно от размерите на сцената, като фронтменът Боян Генов–Бобз и басистът Веселин Чипилов–Аксел не спират да скачат и шарят насам натам, докато забиват ударни алтърнътив метъл парчета като "Q-Tech", "I Scream" и затварящата и многозначителна за нацията ни "40 Years In The Desert".
Малко по-късно на сцената вече са покъртително костюмираните Черно фередже. Виждам как дългокос метъл тича с бясна скорост към сцената, припявайки с фанатичен жар "да бехме малко подпийнаааали" – все едно за малко е щял да изпусне реюниън на Металика (Metallica) с Клиф Бъртън, в който като гост музиканти взимат участие Фреди Мъркюри, Джими Хeндрикс и Даймбег Даръл. Следват още доста протяжни чернофереджизми, успяващи да ме трогнат точно никак, а след 48-я път, когато чувам рефрена, който фанатичният метъл припяваше, решавам, че времето ми е прекалено ценно, за да си го губя с тотални аграрщини.
После може и да е имало нещо невероятно яко. Даже съм убеден, че е имало и че Милена сигурно е затворила концерта с невероятно шоу – но просто нервите ми вече са безвъзвратно скъсани. Съжалявам. Може и да става въпрос за поколенчески разлики, но това, че някой се е опитал да направи нещо от тук от там, не ме трогва особено, когато резултатът е такъв.
Българският рок е в кома, симптом на която са около 700-е души, които този концерт събира (слушам внимателно до колко стигат номерата, когато се тегли томболата, но имам и едно наум, защото момичетата на входа се опитаха да ми дадат повече от едно листче). И отвъд няколкото проблясъка на светлина в лицето на Ърбън Грей, Фийлд и Уикеда състоянието на клинична смърт за сцената май е заслужено. Много увереност с малко покритие.
Също като операторите на БНТ, които пушейки небрежно фасове от евтини цигарки и гледайки с изражение на "снимам концерти от 20 години, немам какво да уча", пак забиват камерата в пръстите на басиста, докато китаристът къдри гениално соло...
Снимки на Веселина Пенкова - в секцията "Галерии".
Коментари