SeeMe стартира вчера и на българска територия - за онези, които случайно не знаят.
SeeMe е музикално събитие, което се провежда за пети път в България! През деня на различни срещи – конференции, съсредоточени в хотел "Хилтън" и Sofia Live Club, се разискват проблеми и идеи, свързани с музикалния бизнес. През нощта е фестивал по клубовете.
Как изглежда програмата на SeeMe5 тази година и какво е различното от миналата година например?
Интересни теми и участници са заявени в конферентната програма, както и миналата година! Друг е въпросът доколко ще бъдат чути онези, които ще споделят идеите и опита си и ако бъдат чути, доколко е възможно пренасянето и реализирането на тези идеи и опит в българската сю-реалност.
Съвсем случайно вчера се оказах на среща–разговор с българските изпълнители Мария Илиева, Любо–екс-Те, и Мишо Шамара. Темата бе за успешните им или не чак толкова сътрудничества с чужди изпълнители. Разбира се, те твърдяха, че колаборациите им са доста успешни и оценени навсякъде, но не и в България. Мария каза, че парчето и с Кийт Томпсън го въртели яко в Тайланд например, но тук телевизиите отказвали, Любо се оплака, че след като записал парче с италианската певица Алесиа Д'Андреа, в Италия гледали на него като на Елтън Джон, но тук, уви, нищо не се получавало... До Мишо Шамара не стигнах, защото проблемацията ми стана ясна... Тя не е от вчера и днес... Телевизии, радиа, медии – на никого не му пука за българската музика. Мария дори изнесе информацията, че България била на второ място по пиратство след Китай!?! (А дали е така, кой, кой ще ми каже - б. - моя, И.К.)
Докато ги слушах, се запитах разни неща, които и допреди това, но реших пак да се запитам. Този път по фестивалски и конференски. Възможно ли е в България да има страхотни музиканти и певци, чудесни песни и изпълнения, но никой да не обръща внимание на това? Ама наистина!? Колко мой приятели или познати са сваляли български албум от интернет през последните десет години? Кой е българският албум на десетилетието? Кой са петте български албума в залата на славата?! Която и да е зала на славата... Колко концерта са направили българските изпълнители през последните десет години!? Какъв е стилът, в който пеят!? Къде се намират!? Парите ли са им проблема!? Или пеенето!? Ако са парите, защо не започнат с чалга?! Ако е пеенето, защо имат по пет парчета за десет години, което прави по половин парче на година!? И от тези пет половината кофти!? Имат ли чувство за мисия някаква!? Или знаят само да реват, че никой не ги бръсне и да не си плащат данъците?!
И понеже събитието с интересното име SeeMe може да се превърне и в място за равносметка, не е ли време вече някой подобен изпълнител най-после да признае от името на всичките си колеги за посредствеността на българската музика, а пък ние, журналистите и потребителите, да извикаме силно и в хор, че никак не сме от вчера и имаме ухо за музика. Като направят нещо наистина добро, те или други след тях, да застанат, ама честно и да кажат “...е тва е българско и е много яко.”
И ние ще се затичаме и ще го купим. Ще ги подкрепим. Но първо да си признаят трябва, че засега са зле... Зле - като английското произношение на Мишо Шамара в колаборацията му със зле пеещата ЛиЛана и Снуп Дог.
Парти вечерта на първия ден реших да обърна внимание на Барбара Тъкър (на снимката) в столичния клуб "Маскара". В претенциозното заведение беше резервирано и най–малкото свободно пространство, така че нямаше къде да си оставиш питието. Въпреки чувството, че си на гости без да си поканен, бях твърдо решен да чуя една от дивите на съвременния диско-хаус... Мисията беше изпълнена, но каква беше изненадата ми, когато макар и бляскава, арогантна и гласовита, Барбара беше долетяла чак от Ню Йорк само за три песни... Язък!
Иначе DJ Васкес - готино хаусче и не танцуващи хора...
Дано го има и за в бъдеще, защото българските артисти и публика има на какво да се учат!
Коментари