Младежкият фестивал On!Fest (4G) 2011 стартира амбициозно снощи с обещания за много и най-различни конкурси, демонстрации, уъркшопове и всякакви активности, които окуражават хлапетата да бъдат креативни и да оставят (поне за малко) двулитровите пластмасови шишета и покажат какво могат.
Без да пренебрегваме останалите дейности, с които събитието примамва стотици посетители, веднага трябва да отбележим, че концертите на живо са една от особено силните части от програмата на тридневното събитие. Тази година то ще премине в столичния Интер Експо център, където в няколко зали ще мерят талант от малко до голямо, а тези под 18 години дори ще ползват намаление от цената на билета за вход… за 16-17-18 септември опциите за пропуските са от еднодневен през двуднвен, за дневни събития за външни и прочее…
Сред най-атрактивните зони се слави Aniventure On!, за която самото име подсказва, че е свързана с анимацията, и по-специално с японската манга.
В нея ще се случват какви ли надпревари, лекции - все интересни неща, освен че младежите ще имат възможност да срещнат такива със сходни на своите възгледи, с които иначе общуват предимно по форуми и компютърът отдавна е заместил ръкостискането, приятелската прегръдка и погледа в очите. Тях обаче нищо не може да ги замени, нито двуядрен процесор, нито дори най-яката електронна игра.
Аз обаче пак си мисля за музикалната част, която привлече обичайната за такъв род събития публика. Все същите лица от преди десет години и тук-там някое ново попълнение. Мисля си и за тези под 18. Възрастовото ограничение отрязва възможността тези пичове да се срещнат с истинската музика на живо още в крехка възраст. Ето например, кака им Бета е записала първия концерт на Напалм Дет (Нейпълм Дет - за пуристите) (Napalm Death) в тефтерчето си с посетени шоута, когато е била на 15 години.
Тези същите не са сред ощастливените около 800 лица, окъпани в приглушените светлини на зала №5 на центъра, където в първата вечер след началото на Live Music две легендарни банди казаха отново "Здравейте, България! Супер сте!". Незнайно по какво стечение на обстоятелствата пропускам "Здравейте!" на обявения като специален гост кмет на София - г-жа Йорданка Фандъкова, въпреки пристигането ми навреме и щателната проверка на зала 1 и разположение на зоните, в които ще се помещават съответните събития идните два дни. В просторната зала като шахматни пешки, оставени за дълъг размисъл, се разполагат стотици маси, столове и бюра… сега те са празни, но утре ще бъдат налазени от нетърпеливи за изява младежи… Замисленото като "спектакъл" представяне на начинаещи танцови формации със собствена хореография и импровизирани сценични костюми от 18. 30 ч. до малко след 19 ч., преминава като купон на съученици в класната стая. А неосветената сцена е като подиум пред черната дъска. Хлапетата са на своя територия, кефят се и пускат по някой и друг крясък между ръкоплясканията. Над 100 атлетични млади тела се подчиняват на ритъма и танците, с които фестът се открива официално, не спират… Това обаче леко дотяга на онези, които са дошли за специалните гости тази вечер – английските грайнд кор легенди Нейпълм Дет и алтърнатив грандовете от Ирландия - Теръпи? (Therapy?).
Към 20 ч. ситуацията придобива друго измерение вече. Сцената в също толкова просторната зала 5 е готова да приеме и първите смелчаги да изпробват акустиката в това наглед доста неуютно стоманено-бетонно хале. Това са Collapso от Пловдив. Не са много свидетелите на техния метъл кор (!?), броят се на пръстите на двете ръце, но то си е ясно… дано не го приемат лично. Поддръжниците им в публиката спазват дистанция от огражденията пред сцената, сякаш там е прокаран ток!
Ток ни удря обаче по време на втората банда за вечерта. Старите кучета Бастардоломей (Bastardolomey) се настаняват на сцената бързо, не коментират малобройната публика и това, че не могат да си познаят китарите в мониторите. Свирят както си трябва, макар и не с видимо вдъхновение. Но ние си ги знаем. Ясно е, че това не е нито Sonisphere, нито пък "Фенс"-а. Хората тепърва ще се нижат в залата, а тези, които вече са тук, се размотават отвън и се настройват за кънтежа по време на любимите им банди от чужбинско… Едва ли Теръпи? са получили дежа вю с появата на Нуфри с формацията му от новия век, но за една шепа хора в залата това е така. 1998-а доведе Теръпи? за първи път в България, а подгрявката за шоуто тогава беше осигурена от Пиромания. Чудесно си спомням как свириха с хъс, въпреки полупразния и пресветъл Зимен дворец… Дано оттогава досега да сме узрели за тази банда. Ще видим.
Сега обаче вниманието на няколкото стотин е към великаните, към неповторимите, към живите легенди на грайнд кора Нейпълм Дет! След бърз чек, установяване на нередностите по звука и играта по пулта на магическата ръка на техния саундинженер, от мрака на сцената излизат Мич, Дани, Шейн и Барни. От самото начало Барни се чуди как да преодолее неудобството си от високата и доста отдалечена от публиката с какви ли не препятствия сцена. Той обича да е близо да тълпата, да е сигурен, че може да погледне всеки един от нея в очите, и да се здрависа с феновете първия ред, които винаги са най-всеотдайни и, както се оказва, пълен с познати лица от минали години и събития.
Флешбекс, както се казва, постоянно подскачат в съзнанието ми, само преди 3 дни съм гледала същата тази банда в малкия клуб Old School в сърцето на един голям град – Истанбул, и атмосферата е толкова различна. И преди са ми споделяли, и сега момчетата от бандата ми казват, че предпочитат да са по-близо до публиката… Така или иначе вечните им класики от емблематичния първи – един и завинаги, албум "Scum", всеки път се приемат повече от шумно, наред с пъстрия букет от парчета от другите проекти на машините. Всеобщи фаворити са "Suffer The Children"," "Unchallenged Hate", ударните "Life?" и "Control" и по-разчупеното "When All Is Said And Done". Освен това получаваме три кавъра - на Siege и Cryptic Slaughter, и, естествено, "Nazi Punks Fuck Off" на Dead Kennedys, на който вече и последният човек в залата, останал с трезв разсъдък, изтрещява. Мич е железарка на писъците – бек вокали, които поддържа в голяма част от песните. Барни използва паузите между тях, за да каже няколко умни приказки, които са доказани истини за нас, търсещите отговорите на толкова много въпроси през всичките тези години. На нас, израсналите с Нейпълм Дет! Не знам нито къде ми е отскочило от еуфория сърцето, нито колко време е бил сетът на напалм-ите, но съм сигурна, че ще има още такива срещи. Настоятелното скандиране "Ней-пълм Дет! Ней-пълм Дет! Нейпълм Дет!" поне 5 минути след като Мич и Шейн са оставили инструментите и са се скрили някъде отзад, не успява да изпроси бис.
Докато си лафим с китариста Мич Харис след концерта им, в един момент осъзнаваме, че Теръпи? вече са ON и полека се изтегляме навътре. Той е леко наранен – порязъл си е пръста на струна по време на втората песен, но е толкова усмихнат и мил, и, както винаги, бъбренето с него е много сладко и няма край… Но трябва да се обърне внимание на ирландските лордове. Те вече са напълно загрели и въпреки че излизат във формат трио, изпълват добре сцената. Сетът им е доволно дълъг и пълен както със стари, така и с нови парчета – изненада. С всяка следваща песен си казваш: Боже, на тези всичките им песни са хитове! И това не важи само за добре познатите "Nowhere", "Die Laughing", "Screamager"… И те като Нейпълм забиват и кавъри. Че даже два. Първият е "Isolation" на Joy Division, който голяма част от слушателите вероятно дотолкова вече припознават песента в тази й терепевтачна версия, че едва ли смятат, че всъщност не е тяхна. А другата версия е "Diane" (на Хъскър Дю (Hüsker Dü), при който историята е същата…
Физиономиите на първия ред са се сменили след Нейпълм, но тълпата си е все същата на брой. Толкова, че да не може да изпълни голямото помещение… Присъстващите обаче са достатъчно шумни и купонджийски настроени. Пеят заедно с Анди, скачат и не си гледат часовниците. И по-добре, защото вече е 2 ч. (Добро утро!)
С присъщо самочувствие на сцената се наместват Светльо и Дъ Леджъндс (Svetlio & The Legends). Скандалният образ в листата за кандидат-президенти – Светльо Витков, е подготвил репертоар, включващ хиподилски класики, нови хапове от ерата на "Легендите" и странно подбрани кавъри. Моторхед, Металика … Представянето е както обичайно - пълно с много провокации, вулгарни подмятания и танци. Макар броят на публиката да се е стопил твърде рязко след слизането на Теръпи? от сцената, поддръжниците долу са като футболна агитка и не се изморяват да пеят с Витков и Ко., да се поливат с бира и да викат името му. Накрая всички са вече полуживи и планът за измъкване е в сила.
Стрелките на часовника стремглаво препускат към 3 ч., прескачат и тази цифра и разочарованието идва с подкани залата да бъде опразнена. За жалост тя вече е "опразнена". Само аз, един приятел, един друг пич и още едно медийно девойче стоически понасяме умората и преглъщаме объркването си от току-що протеклата предизборната "агитация". Но "нареждането е от шефовете", а полицията отвън настоява, че "Дружба" не може да спи. D.S.O.L. са пристигнали в София от родния си град Севлиево още по обяд, но времето им за сцената е изядено от постепенното изместване на банда след банда в афиша нататък още с ненавременния старт на целия концерт. Момчетата така и не успяват да свирят… Много, много жалко!
Днес ще е тийн партито, защото цялата програма е дневна и доста наситена, ще е за добрите деца, ние - по-големите и непослушните, лудувахме вчера, а утре - на работа... Но доброто настроение пак ще е ON!
Любимият ни роден град празнува днес. Което е добра причина да споделим няколко часа с неговите активни млади на Stage ON, Dance ON, Graffiti ON, Gaming ON, Aniventure ON…
Хайде, вън от леглата!
Снимки на Боян Христов - в секцията "Галерии".
Коментари