Грайндърмен (Grinderman) - страничният проект на Ник Кейв (Nick Cave), е готов със своя нов албум - "Grinderman" 2.
Пилотният сингъл - "Heathen Child", е в ефир от днес. (Трейлър - тук). Парчето е с тежък гррув, инжектиран с ослепителни писъци и режещо криви звуци. Текстът е похотлив, параноичен, абсурден. Видеото е режисирано от дългогодишния съмишленик на формацията John Hillcoat и предава злокобната чувствителност на парчето напълно, но също така демонстрира резултата от забавата и въображението на четирима - взети заедно, музиканти, отдадени на гаражния рок и коравия блус.
Това са Ник Кейв - вокали, китара, орган, пиано, перкусии, Уорън Елис (Warren Ellis) – мандолина, тенор китара, китара, цигулка, флейта, перкусии, бек вокали, Мартин Кейси (Martyn Casey) – бас и Джон Склавунос (Jim Sclavunos) – барабани, перкусии, дръм синт, бек вокали.
Групарите са напипали различни начини да работят заедно. В Грайндърмен има много музикален багаж, увит с мъдрост и сурови концепции за това кои са тези агенти. Грайндърмен не е хоби, губене на време и определено не е просто случка за веднъж. А изпитание, експериментален уъркшоп, дисциплинирана оргия за обмяна на идеи и действия. Грайндърмен е неповторимата банда, в каквато нейните членове винаги са искали да бъдат. Е, ето ги заедно накрая.
Проектът продължава по някакъв начин идеята на Дъ Бед Сийдс (The Bad Seeds). Фенове и критика нарекоха Грайндърмен Мини Сийдс не случайно. Особеното в случая е, че фронтменът Ник Кейв се изявява на китара. И не гледа на другите музиканти отгоре, а като на равни.
Различният от Бед Сийдс звук се ражда спонтанно по време на страничните проекти на четиримата и е доразвит съзнателно при записите на дебютния албум през 2007. А ако някой се чуди за името – Ник, като голям фен на Джон Лий Хукър, използва песента му “Grinderman”. В рояка групи с какви ли не имена става все по-трудно да се измисли подходящо название и е цяло щастие, че по време на записите тази песен се въртяла в главата му и думичката идеално си паснала с вече нахвърляните мотиви от онова, което по-късно се превръща в едноименно парче.
“Може и да ви се струва смешно, но ако пуснете в Google което и име да ви дойде наум, веднага изскачат пет-шест банди, които вече се казват така. Незнайно защо никоя не се беше кръстила Грайндърмен. А се оказа и че парчето на Джон Лий Хукър идва от едно друго – “Grinderman Blues” на Мемфис Слим, така че с цялата тази история зад името, то си пасна идеално”, споделя лидерът на формацията.
Докато музиката се ражда спонтанно и в хода на много импровизации, с текстовете работата е друга – Ник работи дълго и задълбочено над тях. Е, има и няколко промъкнали се приумици, така че целият шум и ровене около биографията на пробивният сингъл “No Pussy Blues” ще остави търсачите на щекотливи историйки разочаровани. "Grinderman" звучи почти концептуално, но връзката между отделните теми изникнала на преден план едва след записването на целия албум (обложката на снимката).
"Ние сме шумни, космати и достатъчно стари, че да знаем кое е добро", казва Кейв. И наистина, в началото всички те стартират с подходящо окосмяване по лицето, но при неподходящо оформяне брадата на Мартин Кейси заприличва на тази на Оби-Уан Кеноби, което явно е достатъчно басистът да реши проблема радикално и понастоящем да разправя, че пак си е пуснал брада, само че невидима. "Доста сме скептични по въпроса - споделя съратникът му Джим Склавунос - Прилича ни на историята с новите дрехи на царя..."
В Грайндърмен Ник отново е просто член на бандата. Което, разбира се, фенове и медии отказват да повярват. Но момчетата са доволни от ситуацията на равнопоставеност и това е едно от нещата, които създават различното спрямо Бед Сийдс звучене. Другото основно е китарата в ръцете на Ник. Когато месец преди началото на записите за дебюта той си купува стратокастър от магазин в Манхатън, се чувства толкова притеснен, че дори не желае да пробва инструмента.
"Просто ми я опаковайте", семпло казал бардът.
"Grinderman" 2 ще се появи официално на 13 септември чрез EMI, у нас - в каталога на "Анимато Мюзик".
Коментари