Подкрепяйте българските банди, за да я има сцената!
Повторението на тази фраза никога не е излишно. Има много смисъл в нея, а и е ясно, че съществуват хора, които не че не са я чували, но просто не им пука. Така нареченото "корекомско" отношение към музикалния бизнес у нас обаче като че ли е притъпено в последните години и вече не е чудно да видиш 150 души на концерт на българска банда и 50 - на "вносна".
Не се сещам кое точно е променило ситуацията, или по-точно - върнало я е към 80-90-те, когато "Универсиада" беше домакин на фестове с участието само на родни групи и си се пълнеше доволно. Но вероятно причините са комплексни. По-важното е, че имаме яки банди и още повече някои имат късмета да бъдат оценени у нас.
Вероятно е странно да постъпиш точно обратно на клишето – да идеш на концерт заради подгряващите банди, а не за хедлайнърите, но аз - да си призная!, направих точно това.
В петъчната вечер до същата тази зала ме заведоха именно Dimholt и Past Redemption, които отваряха за британските гости Cradle Of Filth.
Dimholt са блек метъл група, но на живо звучи блекодетски и частта с дета е това, което ме привлича. Макар преди шоуто вокалистът Тошо (на снимката) да сподели, че е притеснен от излизането на голяма сцена с такава велика банда, той май забравя за страховете, като се изправя пред нас на сцената. Момчетата не са вчерашни, имат опит, изнасят концерти и това влияе положително в развитието на бандата. Изобщо, бургаската мафия отстоява позициите си от миналото и може да се гордее и с тази група. Въпреки отсъствието на приличен саунд по време сета им оная вечер, разпознаваме някак композициите и можем само да се надяваме, че феновете в залата, които за първи път се срещат с Dimholt, също са разбрали за колко интересна банда иде реч. Сигурно е, че посъбралите се около 300 човека пред сцената са били зарибени с хита "Armageddon" от 2011, с който бандата завършва сета си.
Озвучаването не е по-толерантно и към следващата съпорт банда - Past Redemption. Поне машината Стефан зад барабаните се чува и Благо – на вокалите, също има думата, но китарите… тука има-тука нема. Със спорадичен успех се наслаждаваме на яките дет откоси и гриндажите покачват удоволствието. И визуално групата седи добре, Благо й пасва тамън и Corpsegrindersk-ите му вокали влизат екстра на Napalm Death-ската ритмика, която останалите коват безгрешно. Ето такава музика може не да те отвее, ами не знам... Какво ми остава, освен да използвам и въображението си за моментите, когато мазнята на звука краде от преживяването да гледам една толкова обичана от мен още от времето на Христо Петров банда, като Past Redemption?
За кой ли път ще се сетя с дълбока носталгия за Scream фестовете на "Опашката на коня" от миналия век… В репертоара и сега са познати песни, публиката се кефи, но може би малката й численост не позволява да извади достатъчно шумни скандирания. Музикантите забиват и една чисто нова песен пледи да се оттеглят.
Искаме още, ама няма! Следва Дани Филт тайм. Той, който дори не можа да спомене имената на съпорт бандите, когато в края на шоуто изказваше благодарности… Ама какво пък, какво зависи от него? Вие сте тези, които трябва да подкрепяте българските банди.
Правете го, за да я има българската сцена!
Снимки от концерта - в секцията "Галерия".
Коментари