Един голям джем сешън – това бе второто издание на фестивала Sofia Blues Meeting, който гръмна в Sofia Live Club снощи.
Главният организатор - Васко Кръпката, много обича (а и много му тича!) да джеми. Затова и събитието бе безкрайна фиеста от импровизации, оплели всички участници, инструменти, поджанрове на блуса, но най-вече духовете. На музикантите, ала и на публиката, размазана от кеф в гостоприемното заведение. Бистрата акустика на мястото бе просто кубчето лед в чашата на удоволствието да съпреживяваш вечния стил в (почти) всичките му проявления.
Стартът бе даден от 5XL. Дълъг Боро (соло китара) и Румен (Малкия) Александров (бас) представиха новата си (иначе оперна) певица Деси Тилева с кавъри, чието съдържание успя на моменти дори да изненада формата на блуса.
Бонзи (барабани) от Од Крю (Odd Crew) и басистът Емерих Амбил (Монолит, Салтривър) подкрепиха белгийското трио Дъ Суинг Кингс (The Swing Kings), известно още като Де Лаат Блус бенд (De Laat Blues Band). Гостите – на по двайсет и няколко години: Пол – хармоника, Йохан – китара и Андре (сакс), са симпатяги. Имат обаче още много хляб да хапнат, а и да пийнат вода от най-дълбокото на Мисисипи. Но се справиха като съпорт, вдигайки градуса на настроението с отношението си към блуса, а и заради селекцията от класически парчета, които бяха включили в своя репертоар. Такива изпълнители, които са в началото на пътя, са винаги добре дошли. Но като сега - в малки дози – подобно парченце бри върху крекер с ленено семе. Васко Кръпката също духна уместно през хармониката по време на сета им. Ей тъй, за по-големи вълни около устието на мисисипската Делта. Която тепърва предстоеше да се събуди...
Бре! Той бил доста висок Гай Дейвис (Guy Davis)… Голям – и в буквалния, и в преносния смисъл.
За сведение на посрещачите - той е колкото музикант, толкова актьор (играе дори в хип-хоп филма Beat Street) и шоумен (In Bed With The Blues), въобще – цветна личност. Премерен в студийните си албуми, но същински звяр на живо (припомням за концертния проект “Stomp Down Rider” и стръвта, с която вие соло във всевъзможни трибюти – от Ник Лоу (Nick Low), през Боб Дилън (Bob Dylan) – та до Чарли Пейтън (Charley Patton). Какво ли ни е приготвил сега? Я виж ти! Това е 16-струнна акустична китара. Съспенсът се сгъстава от факта, че още за първото парче с тъмнокожия гост излиза не кой да е, а самият Доктор Луи. Иначе казано - Аарън Хървиц, от чието пиано мозъкът ти изпушва. Ако не вярваш, питай феновете на Дъ Бенд (а и отделно на Рик Данко - преди да ни напусне без време през 1999...)
Че Гай и Доктор Луи са безумено споени като тандем, става ясно още от второ им изпълнение – звездна версия по “Sweetheart Like You” на Боб Дилън. Аха, акцентът в изявата им е ясен – същият този албум с кавъри и авторски пиеси на Гай. Чий ли дух не повика голямото момче – на Робърт Джонсън, на Мъди Уотърс, на Джими Хендрикс, на Уили Диксън... Същински цар на автентичния блус. Но и на кейджъна и рагтайма още, вихрено интерпретирани освен с китарата – тая 16-струнна магьосница, и на банджо. Акустичен мехлем. Пълна релаксация! Но само в средата на сета. Нататък динамиката се сгъстява – като облак над Мисури, и на сцената вече са Кръпката с момчетата от неговия бенд, а и гостите от Белгия . Трийсетарското (ала Слийпи Джон Естес) “I Will Be Your Friend” (от “Give In Kind” (2002 ) за интро на “Little Red Rooster”. Новият му прочит надскача минимъла, зазвучава мащабно, все едно го свирят чикагските симфоници, дирижирани от Хърби Хенкок.
"След малко тук ще излезе една готина кикимора", нахилва се Васко, като поема глътка въздух преди да покани на сцената Кръпка Блус бенд. И, разбира се, Камен Кацата. "Кралят на купона", лаконично го обявява Евелина Павлова и веселбата дръпва с пълна сила. На 12 такта и 3 акорда. С галопа на рок-ен-рола. И върху крилете на волния дух. Всички пи(e)ем "Домашна ракия блус"– на екс! Въпреки късния час – минава полунощ! публиката е сложила усмивка и на лицето, и на сърцето си.
Госпожици, госпожи и господа: Кели Ръкър (Kellie Rucker)!
Да, тя е от Тексас, тази "готина кикимора". Тя е бледолика, но носи в кръвта си смуглата стихия от блендите на Виктория Спайви и Сипи Уолъс; протуберансите, присъщи за темперамента на Джони Коуплънд и Албърт Колинс; романтиката на Боби "Блу" Бланд, семплата (фолк) гениалност на Ледбели, но и усета за модерен соул ту блус на Робърт Крей и Коко Тейлър (упс, тя е от Мемфис) ... Колкото пее Кели, толкова и свири на хармоника. (Обратното също е вярно). С (леко) крещящ маниер представя "свои" парчета, едно които "Proud Mary". Няма да е джентълменски, ако не призная, че "Blues Is Blues" и "Wild Wild West" – наистина нейни композиции, (първата е кръстила и актуалния й албум), са превъзходни. Малцината останали (часът е близо 2!) са на крака, танцуват. Кели – около която са всички, ама всички музиканти, дава всичко от себе си, за да се почувства публиката обичана и желана. (Само двама келеши са заболи носове в някакъв лаптоп, подпрян на бара, и гръмогласно спорят. Кво да правиш обаче?! Лошият вкус е неизлечим.)
Blues Meeting 2 = виагра за душата, съсипана от чалготеката на живота у нас.
Гай е поел струната за "Walking By Myself" на Гари Мур (Gary Moore) (от "Still Got The Blues" (1990), Кръпката е бяс на хармониката, мъничкият белгиец Андре (Доктор Дре) е пораснал заедно със сакса, Бонзи чука нечовешки фигури, а Кели е ...абсолютната кикимора, флиртуваща многоцветно с всички.
Нали знаеш какво е кикимора?
Онова митично същество, покровителстващо домашния дух. Много добро, но и много зло, наспоред настроението си.
Платинената блондинка шумно добрее отсреща. Защото всички сме на купона вкъщи. И не чакаме никого.
Освен гостите на Sofia Blues Meeting 3, естествено!
Коментари