Спускам се в кратера до Терминал 2 (познат и като Sofia Airport Park) сред някаква плътна жега и още по-плътния, месест звук на откриващата песен на холандските дет метъли Асфикс (Asphyx).
Добро начало за втория ден на Loud Festival!
Въпреки че фронтменът Мартин ван Друнен (Martin van Drunen) на няколко пъти се оплаква от горещината, за мен комбинацията действа. Както и очаквах, първите две групи, Асфикс и Мешуга (Meshuggah), ще се окажат фаворитите ми за вечерта. Може би с изключение на завършващите Слейър (Slayer), но те имат особения статус на стандарт в жанра.
Асфикс изплюват поредица от грозни дет метъл албуми през 90-те, за да се завърнат през 2008 с "Death… Тhe Brutal Way", чийто заглавна песен не пропуснаха да сервират. Бавни, смазващи дуум пасажи се редуват с плътни тупалки. Звукът е античен, мръсен и органичен – такъв, какъвто като цяло трябва и да бъде. Слушали са много Келтик Фрост (Celtic Frost) и са направили нещо свое. "Deathhammer!" Това е и заглавната песен от чисто новия (2012) им албум. Завършват с класиката "The Rack" от едноименния си дебют (1991). Просто, старо и грабващо. Слушайте Асфикс!
Кратко разместване и на сцената излизат Мешуга, също за пръв път в България. Те впрочем демонстрират, че в спора между древните и модерните не е нужно винаги да взимаме страната на първите. Изчистен, кристален звук и неподражаемо напредничав подход в създаването на музика. Може да се обобщи, че шведите са се отказали в максимална степен от мелодията като изразно средство, за да предприемат поредица от злоупотреби с идеята за ритъм. Поднесена на живо, тази музика довежда до особени състояния.
Мешуга започват с "Demiurge" от новия си албум "Koloss" (2012) и продължават с "Pravus" от предходния "obZen" (2008). Тези два проекта ще доминират първата част от едночасовия им сет, през което време над зеления кратер до летището се изсипва поройният дъжд, превърнал пространството пред сцената в море от кал. Порой, светкавици, накрая дъга се оказват силен фон за хаотичните на пръв поглед, но желязно структурирани парчета на шведите. В началото неконтактен и максимално концентриран като останалите членове на групата, фронтменът Йенс Кидман (Jens Kidman) прави опит за крауд сърфинг под дъжда и в крайна сметка изпява едно от парчетата в калта сред публиката. После раздава станалите си неизползваеми маратонки като сувенир.
Куриозите настрана, Мешуга са важна, респектираща и въздействаща група, която трябва често да се слуша на живо. Казвам очевидното, но няма как да не спомена съвършената работа на барабаниста и текстописец Томас Хоке (Tomas Haake), вещ в създаването на полиритми. Както и необикновения, възвисяващ тон, който Фредрик Торендал (Fredrik Thorendal) вади от китарата за странно структурираните си сола. Мешуга са dancers to a discordant system – такова е и заглавието на невероятното заключително парче.
Следват Соулфлай (Soulfly), предвождани от някогашния лидер на траш класиците Сепултура (Sepultura), понапълнелият бразилец Макс Кавалера (Max Cavalera) (на снимката). Макс е любимец на българската публика, разбира се добре с нея и е пристигал многократно със Соулфлай, което създава предпоставка за топъл и жив сет.
Групата открива с почти детметълската "World Scum" от пресния "Enslaved" (2012) и ни превежда из цялото си творчество, смесица от стар пънк и примитивен траш, южноамерикански ритми, малко ню метал и груув. Симпатични са цитатите от разни класики като "Iron Man" на Блек Сабат (Black Sabbath) и "Walk" на Пантера (Pantera). Макс и момчетата не пропускат и работите на старата Сепултура, представени снощи с "Refuse/Resist", "Arise/Dead Embryonic Cells", "Attitude" и "Roots, Bloody Roots", както и фаворитния лично за мен некро хит "Troops of Doom" от дебюта на бразилците "Morbid Visions" (1986).
Силна първа половина на Loud Festival, втора вечер!
С тъпкането калта се задълбочава, настроението расте.
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари