Soundprophet и Omnipresent: модерен рок в Пловдив

Отдавна твърдя, че Пенко Скумов от Soundprophet е един от най-големите гласове в алтернативния рок днес.

Не уточнявам географско положение, защото то е вярно на всяко ъгълче от атласа. И колко хубаво ми стана, когато видях (и чух!) още един безапелационен певец тази събота в "Петното на Роршах" - Андрей от Omnipresent е музикално съкровище. Както и самата група всъщност.

Пристигнах в Пловдив с идеята да присъствам на първото излизане на Soundprophet извън София. Знаех, че концерта ще открие местна банда, която обаче не бях слушал. Е, как обичам изненадите! Без никакви очаквания към момчетата, Omnipresent ме оставиха зяпнал, в моментите, в които не крещях или не клатех тялото си под мрачно-мелодичния им алтърнатив рок.

Бандата е изградила съвсем хомогенно звучене, а на живо групарите са безобразно впечатляващи - от страшно идейните китарни картини, през доста разчупения ритъм, та до страхотното пеене. И това им беше едва втори концерт! Момчета, задъхвам се само от мисълта след още няколко концерта тук-там и повече увереност и движение на сцената, какви вдъхновяващи срещи ни очакват. Песните на Omnipresent звучат напълно завършено, много концептуално-окомплектовани и са съвсем готови за албум (аз също!). Тъмни, дълбоки, преминават от удавяща тишина, до главозамайващи изригвания. А грамотното използване на китарните ефекти люшва парчетата от ранен Radiohead, до ранен Pink Floyd като усещане. 50 минути пред нас и се влюбих. Чакаме ви и в София!

Soundprophet никога не бяха стъпвали на сцена извън столицата. Но вече немалко е писано, казано и чуто за тях, тук също. За четирите години, откакто са заедно, момчетата създадоха сериозно име и заслужено набират все повече сила. Дебютният им албум "More Than Any Spoken Words" е едно от онези редки явления, в които всяка песен от диска ти влиза под кожата и ти става любима. Качеството на продукцията и безспорният талант на групата като инструменталисти и композитори правят записа един от най-добрите алтърнатив/гръндж албуми в последно време. А на сцена около тях пращи от статично електричество, както под далекопровод преди лятна буря. При Soundprophet свиренето на живо е като дишането - естествено, емоционално и жизненоважно. И над 100 души в "Петното на Роршах" видяха една от новите си любими банди (неколкократно подслушан коментар).

Нека сега се отдръпна малко назад. Понеделник. Началото на поредната работна седмица. Пет дни преминават в труд - стоене пред компютъра, чертожната дъска, зад бара, на скелето - писане на мейли, разговори с хора, евентуални проблеми, евентуални успехи. Вкъщи. Срещи с приятели някоя вечер. Седмицата свършва. Събота. Денят успява да отмие емоционалния товар в спокойствието си (особено в Пловдив, айлякът лекува). Излизане, среща с компанията. Влизане в "Петното на Роршах", първа бира за вечерта. Soundprophet на сцена. И нищо от началото на този абзац не е останало в съзнанието. Пред теб са четирима души, за които музиката не е хоби. Четирима души, които имат таланта, душата и енергията да те стиснат за гърдите с песните си и да те накарат да крещиш екстатично и да искаш още, още, още...

Клубът е тесен, но точно това пък създаде споделеност и близост между групите, а звукът вътре е чудесен (поздравленията са за Иван от "Петното"). Песните на Soundprophet изстискват потта от телата ни, карат ни да скачаме, да крещим с изпънати към тавана длани и лица, да живеем. Свирят почти целия си албум. Подло вмъкват и шеметен кавър по "Lifeless Dead" на Mad Season - фурор. След красивата "Strive" Пенко (на снимката, дело на Костадинка Димитрова), заявява, че нямат повече песни. Лъже - още не сме чули "Without Words". Вече е целият албум. Свършват. Не ги пускаме. Удрят чудовищен кавър по "Children Of The Revolution" на T.Rex. Мисля, че си скъсах връзки в кръста. И финалът с "You're The Voice" на Джон Фарнъм. По техния си начин. Над сто души - независимо на сцената или пред нея, са изпънали длани нагоре и крещят онова химново " O-o-o-o, О-o-o-o". И всички сме щастливи.

(и) Истински.