Развитието на една група обикновено следва две линии: развитие в градация или развитие в застой.
Поради една или друга причина, повечето групи попадат в мътните води на второто и там си остават. Въпросът е, че новият човек по улиците на София започва да не му стига. Не иска просто пляскане с ръце и две песни на бис. Не иска просто добър концерт. Добри концерти има и по Youtube. У вас даже можеш и да си пушиш без проблеми.
Новият човек иска искреност в изпълнението, независимо какво е то. Колкото по-добро е, толкова по-голям е бонусът. Рано или късно на комерсиализма в музиката ще му се види краят, защото истинските неща ще започна да се случват отново по лайв концертите и малките сцени, както винаги е било. И те вече се случват. Джъстин Бийбър и Лил Уейн просто са някъде в дъното на една паралелна вселена. Няма нужда от истерия за съдбата на рок-ен-рола, защото всъщност всичко си идва на мястото в 21 век – хората или отново сами ще издигат музикантите, които се опитват да кажат нещо значимо, или няма да го направят. Както винаги е било преди лейбълите.
Този текст няма да е за това как Soundprophet забиха брутално във Fans в събота вечерта. Те го правят всеки път, а Fans е един от най-устойчивите разпръскватели на алтернативна култура в столицата от години, така че всичко е ясно. Няма да стане въпрос как Soundprophet е група, която на живо звучи дори по-внушително, отколкото в записите си. Като Clutch и не като Red Hot Chili Peppers. Няма да стане въпрос нито за това, че парчета като "Dead Nature" или "Strive" носят усещането като да са записвани в някой гараж, ама зад Океана. Няма да говорим и че Soundprophet не правят разлика в изпълненията си пред различна като големина аудитория и всеки път, когато отиваш на техен концерт, е като за първи път. Може би защото Soundprophet толкова вярват в музиката си, че това се оказва заразително на лайв. Всичко е по-истинско, отколкото човек може да очаква в днешно време.
Толкова за концерта. По-важното е друго: процесът на обединяване на група индивиди около някакъв източник на култура като музиката е факт. За добрия алтърнатив има място, има хора и емоция. Формации като Soundprophet ги носят и това рано или късно има значение.
У нас това е по-скоро късно, но не никога.
Снимка: Ива Иванова - Freddie
Soundprophet като алтЪрнатива
5318
Коментари