Спомен за Ивайло Крайчовски-Пифа

Специално излъчване на филма "ФСБ – след 20 години" предстои в столичния Дом на киното от 18.00 ч. на 6 март, сряда, при вход свободен.

Прожекцията в памет на Ивайло Крайчовски-Пифа (в средата на снимката), който си отиде от този свят миналата година, е ден преди официалното откриване на 23-тия "София Филм Фест". Пълнометражният филм по сценарий на Росен Елезов, Димитър Митовски и Стефан Китанов е разказ за историята на прочутата банда, създала цяла епоха в българската рок музика.

Формация Студио Балкантон е основана от Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров в София през 1975 година. В началото на своята история тя е студиен проект и записва предимно кавъри,  първият ѝ албум "Non Stop" е издаден през 1977-а. Две години по-късно излиза "ФСБ-II" с оригинални композиции. Тогава към състава се присъединяват покойният вече барабанист Петър Славов и китаристът и цигулар Иван Лечев. Първият им албум като квинтет е "Кълбото" (1980). Следващото студийно творение "78 оборота" се появява година по-късно и постепенно ФСБ се превръща в концертираща из страната група.

През 1983-а излиза "След десет години", който съдържа втори вариант на заглавната песен, а също "Пак ще се прегърнем" и "Ако спреш". През същата година Александър Бахаров емигрира в Германия. Заместен е от Ивайло Крайчовски. Музикантите избират именно него, защото на прослушването е единственият басист, който преди да започне да свири, си настройва баса. Премиерата на "ФСБ VI" е следващата година. В албума са класиките "Зимна къща", "Не така" и "Завръщане". През 1985-а Формацията издава първите си концертни записи. В реализацията не е използвана многопистова техника. Две години по-късно излиза седмият студиен албум "Обичам те дотук". През 1988-а е записана песента "Протегнах две ръце", през 1989 година - максисингълът "Няма как"/"Високо", a също и легендарното изпълнение на "Времето е наше", записано с Орлин Горанов, Лили Иванова, Ваня Костова, Васил Найденов, Елвира Георгиева и Богдана Карадочева.

Почти десет години по-късно лентата на Димитър Митовски става своеобразен портрет на времето и представя на новите поколения групата, превърнала се в едно от най-уникалните и амбициозни явления в българския рок.