Сръбската пънк-рок атака в Маймунарника – мисия успешна

Този разказ е от първо лице, някакво единствено число. 

Малко преди полунощ на 9 юли (събота), в бекстейджа на "Маймунарника", Александър Маркович (фронтмен на групата от Белград Bolesna Stenad) ми казва: "Човече, това е чудо! Да дойдат в София за първи път четири сръбски напълно непознати групи и да се събере толкова народ. Ако в Белград се организира да кажем "Български пънк-рок фест", сигурно няма да дойдат и 20 души! Това тук при вас наистина е сериозна работа!".

Горд финал на първото издание на изфантазирания от моя милост Serbian Punk-Rock Attack в сърцето на "градината на Борис". Audiograbber (Княжевац), Hurleur (Неготин), DOK7 (Ниш) и Bolesna Stenad (Белград) са мои приятели, колекционирани през последните години из приключенията ми по големите сръбски рок фестивали.

От няколко месеца с управата на "Маймунарника" умувахме да вкараме първо една, после две банди ... та, накрая си стана минифест. Една малка "Гитариада" казано по сръбски.

Саундчекът и партито на открито закъсняха с час и 10 минути. Вината е изцяло на сръбските митничари, разбира се. Като добавим и задължителната истерия под формата на "кубета", изгорял бушон, контузен басист, леворък барабанист и куп други "забавни" компоненти, пънк се сипеше отвред.

Гостите от Княжевац подгряват нахъсано. За първи път свирят изцяло пънк-рок гиг, селектиран от богатата им сетлиста с над 250 сръбски рок класики. Басистът Саша Звездич се е претрепал мощно преди два дни  при падане с мотор. Целият е в рани. Прилича на леопард и едва се движи. За сметка на него вокалистът Милош Милойевич се раздава на ента.  70 минути пънк-рок кавъри в ударно темпо. Audiograbber са за първи път в София и са тотално очаровани от града и обстановката в Борисовата. Миналата година през август гостуваха във Видин. Тогава пък предишният им барабанист ден преди концерта си счупи и двете ръце. Смени го един ученик на Милош (певецът на групата е учител), който вече е неизменна част от състава. Изобщо, рокът не е лека работа! Музикантите ще са отново във Видин и това лято - на 19 август. Който има път на северозапад, да заповяда. Без пари е.

Сменяме барабаните (на Владо Попа) за деснорък дръмър. И от сцената обявявам учениците от град Неготин – Hurleur. Миналата есен ги "трампих" с Митко Кърнев от D2 срещу едни "кубета" (най-критичното нещо в рок музиката), за да се включат като гости във финала на "Голямото междучасие" в София. Тогава ги возеше дядо им. Този път за "Маймунарника" шофьор беше бащата на барабаниста Алекса Динич. "Малкият" пуска снимка от саундчека във Фейсбук с надпис: "Българите са най-гостоприемните домакини! Точка!". Бандата бе едно от откритията на 49-тата "Гитариада" в Зайчар през миналото лято. Те достигнаха до 12-те финалисти в конкурса в конкуренцията на над 350 групи от Балканите. Тогава, като член на международното жури си ги харесах и техния хеви-пънк вече два пъти разтресе София. А съвсем скоро (10 септември) ще има и трета серия, защото бандата е поканена за специален гост във финала на шестото издание на "Силата на рока".

За около час съставът от Неготин изпраска цялото си демо ЕР и още няколко нови парчета в бонус. Люто темпо, хубав саунд и помитаща енергия на 17-годишни пънкари с опит. Александър Йович (китарист на DOK7) ми казва до сцената: "Ех, защо и аз не можех да свиря така, когато съм бил на 17!". Мисля, че е силен комплимент за "малките"!

Самите DOK7 са - може да се каже, "ветерани" на софийска и българска сцена. Имат поне дузина участия в столицата, Видин, Берковица и Кюстендил, но на много по-малки сцени. С тях се познавам и най-дълго. Пътувахме заедно в промо турнето на 49-тата "Гитариада" миналата година. Логично бандата има и фенове у нас. Още на първото им парче в "Маймунарника" се заформя вихрушка пред сцената. Един час минава в диво блъскане и подскоци. Едно стъпало не издържа на жегата и се предава. Част от мониторите заминават на почивка. Купонът обаче е максимален. Стига се и до непредвиден, но много заслужен бис. А Иван Матейч (бас китара) е младоженец на два дни, очаква дете през септември. Пънкът няма да умре!;)

Мръква се окончателно. Докато барабанистката на хедлайнърите от Белград - Bolesna Stenad, си гласи инструментите, питам Алекс Маркович какво означава Болесна Штенад. Оказва се, че е полусленг за напълно съсипано бездомно куче. Отнася се и за хора. Алекс вече е свирил в "Маймунарника" миналата година като неофициален член на S.A.R.S. (пише и част от песните им). Всички останали за първи път стъпват в София. Молят ме да свирят малко по-дълго от предвиденото. Уреждаме въпроса. Намазани са с боя. Приличат на тигри в червени и черни ивици. Сценичните им облекла са ултракич. Шоуто е ПРО. Саундът разцепва. Лириката на Алекс е СИЛА, жалко, че май само аз си я разбирам, но това не спира мелето пред сцената.

Много силна банда с крещяща визия и присъствие. Има голям шанс да я видим пак в "Маймунарника" в самия финал на сезона. Накрая отказват да продават тениските си и ги подаряват на публиката. После ми казват: "Дори само един - единствен нов фен да сме спечелили тази вечер в София, този концерт си е струвал!".

Да! Сръбската музика не е само Шабан и Миле Китич! Запомнете го!

И да! Sve Je To Rok-en-Rol … 

Hvala!