Последният диск на Стинг (Sting) - "The Last Ship", ще прозвучи в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба" по програма "Хоризонт" на БНР след новините в 21.00 ч. на 15 март, събота.
"Работата върху моя нов проект "The Last Ship", или "Последният кораб", ми отне близо три години. Вдъхновението за него е нещо като продължение на албума "The Soul Cages", който направих през 1990 и където описах моя роден град Wallsend в Североизточна Англия. Най-ранните ми спомени са от корабостроителницата Swan Hunters в края на нашата улица, където бяха построени някои от най-големите кораби в света. Внушителното присъствие на тези кораби, които се извисяваха над покривите на терасираните къщи, носеше силен знаков смисъл за мен. Всеки ден гледах хилядите работници, които крачеха надолу по улицата, за да строят тези гиганти. Моят пра-прадядо беше корабен майстор, един от дядовците ми беше морски капитан в Северно море, друг беше корабостроител, а и баща ми работеше в Wallsend като инженер. Така че моето семейство поколения наред беше свързано с морето и корабите", спомня си музикантът, цитиран от водещия на предаването Сергей Шишов.
"The Last Ship" е 11-ти самостоятелен студиен албум на Стинг. Проектът е записан с участието на рок група, солисти, хор и два оркестъра.
"Икономическата криза доведе до липса на поръчки за нови кораби и това причини затварянето на корабостроителницата в Wallsend. И, докато подготвях албума "The Soul Cages", което съвпадна с кончината на баща ми, реших да използвам смъртта на корабостроителницата, около която бях роден и където израснах, като метафора за тленността. Тръгнах от този момент като начална точка с намерението да разкажа история, чиито характери и сюжет да противопоставя на сюрреалистичната индустрия в родния ми град", пояснява Стинг.
"Преди да пристъпя към този проект не бях писал нищо ново повече от осем години. Загубих порива да създавам – а този именно порив ме водеше в голяма част от живота ми. Но след като реших да превърна детските си спомени в повествование и започнах да мисля как да пиша от името на други хора – с други характери, с други гледни точки, различни от моята собствена – тогава композирането стана бързо. Престанах да пътувам по света, и почувствах за първи път от дълго време насам, че съм освободен от другите си грижи и мога да разкажа история, която е важна за мен. Задръжките ми отпаднаха и всеки път, когато сядах да работя, песните нахлуваха в съзнанието ми на огромни потоци. И тогава си зададох въпроса – какво да правя с тези 25-30 песни. Не мога да ги използвам всичките в мюзикъла за Бродуей, който бях замислил със същото заглавие, там няма нужда от всички тях и щеше да е жалко да останат неизползвани.
Онова, което исках, е да направя албум с тези песни и да ви разкажа историята, която толкова ме вдъхнови. Беше някъде около 60-годишнината ми, когато наминах през Wallsend и сенките от детството ми напомниха за себе си, те оживяха в представите ми в образите на приятелите ми от тези години, наред с дългогодишните ми съмишленици Dominic Miller, Rob Mathes, Jo Lawry, Ira Coleman и Joe Bonadio, с които започнахме да строим нашия кораб на мечтите...
И това наистина е само кораб на мечтите, алегория на всичко, което би могло да се случи, алегория на важността от съвместната работа с други хора, важността да живееш в общност от приятели. Мимоходом подчертавам темите за бащинството, изгнанието, самотата, религията, изкуплението, тленността, страстта, хумора и смелостта, която понякога изплува от отчаянието. Всичко това звучи с епичен оттенък, колкото и да е странно, но, както се казва в една от песните, "нищо друго не ни остава", обобщава авторитетният британец.
Коментари