Купища боклуци и сред тях - едно вероятно изгубено реноме.
Така с едно изречение може да бъде описано провелото се на стадион "Лазур" в Бургас на 13 август второ издание на фестивала Summer Chaos. Програмата с доста разнородни като стил банди беше белязана от гафове – и технически, и организационни. Техническите съпътстваха всички участници без уелската четворка Bullet For My Valentine (BFMV) и включваха лошо озвучаване, изключващи се микрофони (шведите от Clawfinger) и изчезнали почти изцяло от дясната част на колоните по време на сета на рап ветераните от House Оf Pain.
По-големият проблем за публиката обаче бяха големите закъснения. Началото "поставиха" шотландските пънк ветерани The Exploited, които се появиха на сцената с 45 минути след обявеното. От този момент нататък програмата започна да се разпада – част по част. Процесът "завърши триумфално" с британската формация The Prodigy (на снимката). Лиъм Хаулет, Кийт Флинт и Максим скочиха на сцената с над час и половина закъснение. В резултат, вместо в 23-23.30 ч., фестивалът приключи след 1.00 часа на 14 август, което принуди останалите ентусиасти да се порадват на доста хладната, но иначе много красива бургаска вечер.
Далеч съм от идеята да твърдя, че има перфектна организация. В обедните часове на неделния ден на страницата на събитието във Фейсбук Most Of Evil Music пуснаха обяснение за забавянията. Повреда в "частния самолет на групата и анулиране на полета" довели до проблемите. По-нататък в анонса пише:
"Ние не определяме колко време преди събитие идва група, както и не можем да контролираме подобни форсмажорни обстоятелства. До последния момент не беше ясно дали все пак ще намерят друг самолет, не беше ясно дали ще бъде получено разрешение от летище Бургас за извънредния полет, с който можеха да дойдат, но в крайна сметка успяха да кацнат в 22.50 и да дойдат директно на стадиона за концерта. Имаше голяма опасност да не ни бъде разрешено да продължим мероприятието заради вечерния час (23.00), риск да бъде наложена административна глоба и да ни бъде спрян токът, но след дълги разговори с полицията, продължихме".
Най-малкото странно обяснение. Все си мисля, че когато организираш дадено събитие за по-голям кръг от хора, би трябвало да се постараеш да не зависиш от самолетни повреди в последния момент. Подобни неща се уговарят в договора, който се подписва между промоутъра и мениджъра на групата. И при евентуално неспазване – виновниците носят отговорност и дължат неустойки.
Но толкова за проблемите. Нека обърнем внимание и на позитивите, които също не бяха никак малко. Един от тях със сигурност бе изявата на House Оf Pain. DJ Lethal, Everlast и Danny Boy показаха, че наистина са неподвластни на времето и могат да накарат една публика, която определено не беше точно тяхната, да подскача и куфее. В сякаш продължилия една идея прекалено кратко сет присъстваха класики като House Of Pain - "Shamrocks And Shenanigans" (Remix), "Salutation" (за начало), "Who’s Тhe Мan" и други. Краят на гига дойде практически след представените от Everlast кавър на Джони Кеш "Folsom Prison Blues" и авторското парче "What It’s Like". По време на изпълнението на цялата композиция дясната част от озвучението на сцената умря и всички трябваше да се напрягат да чуят какво се случва на сцената. Видимо афектиран Everlast завърши абсолютно професионално, след което изрита бутилка с вода по едно от момчетата, грижещи за саунда. Последва поток от псувни, повторна поява на Danny Boy и закриване със задължителната "Jump Around". Сякаш леко ненавременен край на времето за знаменитото трио.
Clawfinger? Ех, Clawfinger... Ако има група, която е пълен антипод на клишето за рок шайка, това са петимата шведи. По време на крайно спорадичните си появи по летни фестивали те дават вид на банда хлапета, разбрали, че Дядо Коледа съществува и е решил да ги затрупа с подаръци. Въпреки първоначалните проблеми със звука, Clawfinger спечелиха без грам съмнение вниманието на публиката. Кой с изключително екстравагантен костюм – вокалистът Зак Тел, кой с непрестанните смешки, които ръси по време на едночасовото изпълнение – да, говоря за кийбордиста Йоке Ског. Цялото това поведение не попречи на професионализма на групата, която заби вечни класики като "Prisoners", "Nigger", "The Truth" и химнa на всички "рок клишета" – "Nothing Going On". Така или иначе вечерта и този път принадлежеше на басиста Андре Скауг. Впечатлен от опитите за акробатични изпълнения на фронтмена Зак Тел, той реши да се покатери и изсвири предпоследната песен – "The Truth", върху една от озвучителните колони. Дотук добре – слизането обаче се оказа по-трудно. Проблемът беше разрешен, след като Скауг в момент за поколенията се хвърли от доста респектираща височина в публиката. За радост, тя успя да омекоти удара и басистът се върна на сцената за последната песен – "Do What I Say". След нейния край дойде време за взаимен реверанс и може би надежда за нови срещи.
Метълкор формацията Bullet For My Valentine беше пълен антипод на Clawfinger. И като присъствие, и като подход към публиката и музиката, и като ...всичко. Ако чисто музикално някой разгледа уелсците, той със сигурност би заключил, че говорим за едни доста кадърни музиканти. Проблемите в техния случай се крият основно на две места – а) Не съм таргет аудиторията на Мат Тък и компания – нито като възраст, нито като пол. За сметка на това по време на продължилия малко повече от час сет, открит с "No Way Out" (от последния албум "Venom" 2015), операторите се надпреварваха да показват въодушевени млади момичета, които си прекарват страхотно. Б) BFVM изглеждат като резултат от лабораторен експеримент, който в крайна сметка е в състояние да продаде много албуми и да разпродаде големи зали. За сметка на това на сцената четиримата почти винаги изглеждат сякаш просто карат като по списък с покупки.
Преди да преминем към главното ястие, няколко думи и за The Exploited. От една страна, те имаха малшанса да са откриваща банда и следователно получиха лошо озвучаване. От друга страна, вокалистът Уати Бюкън артикулираше трудно - както обикновено, и само човек с непогрешимо ухо би разбрал за какво пее колоритът. Това обаче не беше проблем за група младежи с разноцветни гребени, които още от самото начало се хвърлиха в малък, но крайно ентусиазиран съркъл пит. До края на изпълнението той успя да порасне няколко пъти. В репертоара на шотландците присъстваха класиките "Beat The Bastard", "Fuck The USA", "Let's Start A War (Said Maggie One Day)" и др, които бяха изсвирени с много желание.
Почти убеден съм, че мненията за изпълнението на The Prodigy във вечерта на 13 август ще бъдат поляризирани. От една страна – онези, които бяха на стадиона специално за екстравагантното трио, видимо оцениха и харесаха случващото се. В един момент отнякъде дори се появи и димка, която озари иначе тъмната вечер. Проблемът в конкретния случай беше фактът, че вероятно немалко зрители си тръгнаха предварително, след като стана ясно, че сетът на британците ще закъснее. От друга страна – неутралната част от публиката бе изненадана от странния аранжимент на класиките "Voodoo People" и "Breathe", с което гостите връхлетяха в светлината на прожекторите.
По време на продължилото повече от час изпълнение Кийт Флинт и компания представиха и от по-новите си хитове, сред които "The Day Is My Enemy" и "Nasty". Не пропуснаха да изтряскат и превърналите се в култ деветдесетарски парчета "Smack My B***h Up" и "Firestarter".
И така - след много премеждия, второто издание на фестивала Summer Chaos приключи в ранните часове на 14 август. Дали ще има трето? Рано е да се каже. Най-малкото защото до лято‘ 2017 остава почти година.
Дано!
Обаче след една по-стройна организация, на каквато Most Of Evil са способни.
България определено има нужда от повече и качествени рок и метъл фестивали.
Снимки на Георги Руменов - в секцията "Галерия"
Коментари