Музикалният фестивал SeeMe навъртя пет години.
Пет години партита и концерти, пет години номинации и награди за всички артисти в Югоизточна Европа, свързани с електронната музика, а от това издание вече - от всички музикални жанрове.
Общото при тях не е ново за региона – финансова криза и обръщане към етно мотиви.
Що се отнася до България, едно време изнасяхме сирене, лютеница, кисело мляко, щангисти и Мистерията на българските гласове, сега картинката вече е: DJ Cooh (Куух), Климент (Kliment), Eлица Тодорова и Стоян Янкулов и, разбира се, отново Теодосий Спасов и Мистерията на българските гласове.
Особеният ръст на посочените артисти през последната година доведе и до съвсем закономерното за електронни (и не само) творци музициране в повече на брой взаимосвързани проекти (Баlkansky, Balkan Scientists, Самоделия, Оратница) и серия от изяви (Artmospheric, Beglika, Teren, DJ Fusion Rally). А публиката свикна на повече партита само с родно участие и изяви на открито.
Интересното е, че явлението се забелязва и в световен мащаб. Свръхнаситеността на стилове и новаторства ли доведе до завръщането към изконните звучения по места, финансовата кризата, западналите нрави ли, не е ясно точно. Но е факт.
Това, което бе общото през последните 365 календарни дни при повечето електроннни музикални събития у нас е, че всеки диджей вкарваше в сета си нееднократно две неща: автентична фолклорна музика и Продиджи (The Prodigy). Самите титани се завърнаха триумфално в България, заемайки преди това трона в безброй класации. Именно тяхното завръщане към рейва като семплиране и настроение в комбинация със силно сценично присъствие ги направи отново N 1.
Те получиха награда за изпълнители на живо, но домакините на тукашната им изява, Spirit Of Burgas, не успяха да се преборят за приза най–добър фестивал при конкуренцията на Exit, комшиите въртят шиша вече десет години. Най–добрият клуб в тази част на света твърдо се казва Cacao Beach, мястото, където Армин Ван Бюрен (Armin Van Buuren) тича с български флаг в ръцете. Карл Кокс (Carl Cox), който дойде по покана на "Метрополис" пред 6 000 клъбъри в Зимния дворец, спечели наградата на SeeMe5 за най–добър диджей в света. Доайенът сред световните диджеи бе в крак с новите тенденции - пуска близо половин час карибски ритми от водите край Барбадос, откъдето са и родителите му.
Що се касае до музикалната програма на фестивала в последните три дена, вървяха "Притури са планината" и "Vodoo People" и ред техни братовчеди - една след друга и по двойки. Най–напред го направиха навръх празника на София в градинката "Заимов" диджеите Cooh (без конкуренция в категорията за най–добър дръм-ен- бейс диджей на Балканите), James Bongg и Еhо. После самите Мистерията на българските гласове пяха в оригинал и ремикс на Доминик Плаза (на снимката) на церемонията по награждаването в клуб "Маскара". Накрая пък дойде най–новият експеримент на „група балкански учени”...
В малката зала на столичния парти център "4 км" в събота се състоя поредното издание на Balkan Scientist In Dub. Както обикновено "учените” от Global Vision Circle бяха поканили разнородна чета. - "Мистерията" Гергана Христова (вокали), Костадин Генчев (кавал), „оратника” Хорхе (диджериду) и Димитър Христов (тамбура).
Зад квартета - във втори план на сцената, триото диджеи, или по – скоро дий!-джеи, работеше като команден пулт на космически кораб.Оттам вкарваха в матрицата всяко провикване, духване или подръпване на струни. Самите артистисъщо си бяха донесли скафандрите: Димитър работеше почти постоянно с педал, Хорхе бе приготвил на земята до себе си за всеки случай и второ аборигенско диджериду, Костадин бе сложил върху ухото си и второ, автоматизирано ухо, подобно на андроид, а пък по–младата представителка на Мистерията... си бе донесла цял самостоятелен електронен пулт с ефекти.
Да, гората определено бе с дъбове.
Забелязваше се невероятен усет кой кога да отстъпи позицията си на друг, а всичките биваха постоянно прекарвани по високопланински пътеки, където ехото ту се повтаряше, ту заглъхваше на последния звук или дума. Така нареченото tape echo е измислено в Ямайка още през епохата на касетките и магнетофонни ролки, откъдето идва и името му. Подобни ефекти и цялостното дъб звучене отдавна е надхвърлило граници и океани. През 90-е – е бе въведено в „Масова Атакa”, а ето - сега се оказа, че е качествено приложимо освен не само тропическите заливи, но и спрямо старопланински проходи. Самите Масив Атак (Massive Attack), които дойдоха в България за пръв път преди два месеца, също бяха замесени в закваската на "4 км" в събота.
Масив Атак и успехът им по турнетата с гост вокалисти от всички краища на света са поредното свидетелство за актуалността на фолклорните мотиви днес. Да се надяваме, че вълната от родни артисти и тяхната готовност да експериментират (дори на отдавна познати имена като Мистерията на българските гласове), ще спомогнат за развитието на музиката не само у нас, но и в глобален план. "София Мюзик Ентърпрайсис", които доведоха Масив, грабнаха наградата за най–добър промоутър. Жестоката конкуренция за този приз бе почти само от българска страна – белег за нарасналото ни значение като дестинация.
Това беше и навярно най–оспорваната титла, особено като се предвид, че наградите и целият фестивал вече не са ориентирани само към денс музиката, а към всички стилове. "Метрополис", които направиха цял летен фестивал и изживяха една от най-силните си години; "Ялта", предложиха афиш, небивал като имена у никой друг клуб в радиус 2 000 километра. "Болкън Ентъртейнмент Къмпани" доведоха AC/DC и Рамщайн (Rammstein) за първи път.
Кого от Топ 10 на мегазвездите остана да видим още на живо у нас?
Май само Ролинг Стоунс (The Rolling Stones) и U2...
Коментари