Бърнинг Блек, Мантикора, Съркъл Ту Съркъл (Circle II Circle) - поредна чудесна метъл тройка, която обяви, че европейската ѝ обиколка ще премине и през София. Организаторите - вече добре познатите ни ABV Pro, с амбицията да доведат у нас най-интересните (и актуални) хеви метъл състави, направиха всичко възможно това събитие да се състои...
Защо започвам така?! За съжаление, защото това е самата истина. Представяли ли сме си, че ще гледаме подобни групи в квартален клуб? В клуб "Болярка"? А колко от вас знаят, че съществува клуб "Болярка"? Без никакви лоши чувства към собствениците на това иначе доста приятно място, разбира се. На вчерашния концерт на Съркъл Ту Съркъл и двете им подгряващи банди имаше не повече от 100 човека, даже 80, мен ако питате. Да, срамно е, да, не мога да проумея все още защо, не мога и да се примиря, че хедлайнърите заслужават подобно "уважение" от родния фен. Защото, хайде да не си кривим душите, закърмени сме си предимно с хеви, ако трябва да е метъл. А вчера се събраха едва 80 фена. 40 от които - почитатели на Зак Стивънс - гласището! И всички заедно - поклонници над създаденото от него в редиците на Саватаж... И все пак - това е репортаж. Да подходим "професионално":
Шоуто започна без почти никакво закъснение. Нахлувам в клуба, когато италианците Бърнинг Блек вече са някъде по средата на сета си. Без никакъв проблем си намирам място непосредствено пред сцената и се зареждам с търпение. Окото и ухото хващат две неща - прилепналият, ярко зелен клин на басиста и гласовите способности на вокалиста. Приличен хеви звук - без изненади, очаквано, с помпозно, но приятелско сценично представяне. Фронтменът даже толкова се ентусиазира от радушното посрещане, че се възкачи на колоната вляво - току пред мен. "Да не се катурнеш сега, че после кой ще разкаже колко готини бяхте...", мисля си, доколкото мога.
След това едно добре познато ми име. Мантикора от Дания. Какви шеги си прави съдбата с хората само - ако някой ми беше казал, че ще гледам тази група в България, и то на подобно място - смехът с глас щеше да е най-леката ми реакция. Чудесна група, на която обаче и куцат вокалите. Ларс Ларсен определено е симпатичен с близо двата си метра и тази руса коса, но пеенето му наживо (а и студийно тоже) не впечатлява. Оставаме настрана факта, че и в озвучението имаше някакви недоразумения. Твърде силно беше май?! Мантикора представиха свеж материал, част от понабъбналата им дискография от шест албума. Наблегнаха на последните два - концептуалните "The Black Circus" Part 1 и Part 2, и заслужено получиха овациите на присъстващите. Искрено се надявам да не е истина, че ние сме една от най-хубавите публики, които групата е видяла в рамките на настоящата си тур обиколка. Не, че не сме си хубавци - ама мааалко, малко и рехаво. Мантикора имат потенциал за по-големи сцени.
И време за нов саундчек. Самият Мич - чаровният басист/клавирист в Съркъл Ту Съркъл се справя с бавната работа на озвучителите. "Няма нищо в мониторите, няма микрофон, много е силен баса, няма нищо в мониторите, микрофонията е ужасна, толкова е силно, че ми гъделичка краката, няма нищо в мониторите" - да, Мич, дразнещо бавни бяха. Леко посгъстяване (ха-ха!) пред сцената и Съркъл са на нея. Петима снажни, ухилени, позитивни, талантливи, харизматични музиканти. И Зак Стивънс. И Стивънс, Зак. Закъри, бе. Зак. Стивънс. А за Зак споменах ли? Ето това е фронтмен, това е глас, това е присъствие, това е Дар, който се използва пълноценно. Зак Стивънс изведе колегите си на тясната сцена в клуб "Болярка" и ме накара да забравя къде се намирам. Страхотно начало на сета - с "Fatal Warning", последвана от един куп нови парчета. Е, нови е относително понятие, но все пак, най-голямо наблягане върху все още актуалния "Delusions Оf Grandeur" (2008). Тук-таме стар материал и безсмислено соло на барабани. Някъде, някой колега от съседна нам държава бе предложил подобни "паузи" да бъдат замествани от още едно парче. Нямаше да се разсърдя и снощи да бе станало така. Но нейсе - много надъхани музиканти на сцената и развълнувани хора пред нея. Напористи китаристи, шашав басист, млатещ барабанист и един голям Вокалист. Това са Съркъл Ту Съркъл в момента. Такива ще бъдат, надявам се, и в бъдеще. Без да пропускам и факта, че не е най-доброто умение на Стивънс да композира...
Малко имена на песни за статистиката - "Heal You", "Chase The Lies", "Soul Breaker"... Остана въздух за две прекрасни акустични интерпретации и реверанс пред творчеството на Саватаж, с които Зак натрупа опит, популярност и един тон от обичта на метъл феновете. Тук думите се губят. Саватаж са си Саватаж и Съркъл Ту Съркъл никога няма да са Саватаж. Но имат сърце, за да направят тези велики парчета по изключително приятен начин.
"Nothing’s Goin’ On", "Taunting Cobras" и "Edge of Thorns" за финал. Че какво друго?!
Изключителен концерт, който можеше да продължи поне още песен или две. Мина бързо и шеметно - както се случват най-хубавите събития в живота. Благодарим и поклон пред отдадеността! Тук сте добре дошли, момчета - винаги, по всяко време, с всяка група, в която свирите. Благодаря!
Очаквайте снимки от концерта, както и голямо интервю със Зак Стивънс, дадено специално за MySound.bg, минути преди началото на концерта на Съркъл Ту Съркъл в София.
Коментари