Никак няма да е преувеличено да наречем Orphaned Land посланици на мира в глобален мащаб.
Не е пресилено и ако ги определим като една от най-уникалните метъл групи в света. И изобщо няма да е достатъчно да кажем, че вторият им концерт у нас беше супер. Беше върхът! За справка на пропусналите: израелците се изявиха като част от турнето в подкрепа на актуалния си албум "All Is One" (2013) в столичния клуб Mixtape 5 на 11 октомври.
В 19.30 ч. с появата на The Mars Chronicles на сцената започна да се оформя отговорът на въпроса кои и колко ще са съпорт бандите тази вечер. Не било ясно буквално допреди малко, а сега събитието ще започне 30 минути по-рано от обявения час, за да се вместят трите подгряващи. Получи се така, защото една от бандите в пакета за това световно турне отпадна от обиколката, после търсиха коя друга да вземе този слот и ето че на шоуто в София няма да гледаме интересните Bilocate от Йордания, а израелците Matricide. Да, ама някой можеше да информира навреме местния промоутър, за да го разберем и ние.
Французите The Mars Chronicles са първи и не изглежда да им е проблем, но така или иначе е жалко, че се налага да свирят пред 20-ина човека. Странно е как музикантите от толкова наскоро събрала се банда са така добре сработени. Свирят заедно едва от миналата година, както сочи Facebook страницата им, а си подават партиите отлично. Модерният им пост рок има класа, но не е нещо, което може да се отличи при наситената днес сцена откъм такъв тип банди. Композициите им са леко тегави за възприемане с прог подхода на аранжиментите, но определено си печелят фенове.
Опитите на Matricide да накарат по-скоро ню метъл парчетата им да звучат като метъл кор ми се струват обречени. Макар да са яко надъхани и да не оставят сцената празна, нещото, което те вероятно смятат, че е в стил Meshuggah и Hatesphere, звучи по-скоро хаотично и разпиляно.
Опааа, половината народ от първата банда се връща на сцената след края на сета на Matricide. Ще се преобрази на Klone. Тук публиката вече наистина остава очарована. Пак модерно звучене, пак пост-, но вече метъл. Доста прогресарски барнат, но със сайкъделик атмосфера, с по-интригуващи композиции, и въпреки трудното им разплитане, особено като се има предвид, че ги чуваме за първи път, тълпата ги кльопа. Силен фронт с пълен с живот вокалист и глас, контрастиращ на фона от електронни подложки. Има гръндж депресия и отнесеност по сиатълски, има гняв като в индустриален проект… Абе, накратко: нещо като европейският отговор на Tool и Mastodon.
Кратка пауза и ето го! Снажен силует в дълга черна роба. Kobi изпълва сцената с царска осанка и аксесоари, натоварени с много значение и смисъл. Точно както е и групата като цяло. Гъстата брада на басиста Uri (Zelcha - другият останал оригинален член на бандата) го кара да изглежда сякаш наистина досега е прекосявал пустиня…
В умилителната картинка липсва Yosi Sassi, който е третият оригинален член на състава. Не е на тази дълга концертна обиколка, защото в началото й стана баща за трети път и е при щерка си. Замества го Idan Amsalem. Ама липсва си, честно, той е като вихър от енергия, той е въплъщение на радостта от живота и музиката и китарата оживява в ръцете му… А иначе другите, които няма да видим на сцената тази вечер, а помним от първото шоу на бандата в София, и уви, вече не са част от състава, са: барабаниста Avi Diamond, оттеглил се през 2007 по лични причини, (които знам, ама няма да споделя), кийбордиста Eden Rabin – загубен за каузата и отдал се на джаза, ритъм китарата Matti Svatitzky и той с класическия довод "лични причини", Yatziv Caspi на перкусиите, който се премести да живее в Германия и започна да се занимава с индийската музика, както и слънчевата Shlomit Levi… Споменавам ги поименно, защото те бяха важна част от формацията и направиха запомнящо се шоу в София преди 7 години в един по-разширен състав. Новият барабанист се казва Matan Shmuely, а пък Chen Balbus – ученик на Yosi, замени Matti Svatizky през 2012.
Гледам групата на живо за поне пети път и не спирам да се изумявам от заряда, който музикантите излъчват от сцената, от магията, която те полазва, само като ги видиш. Става ти едно хубаво, лъхва те любов и не можеш да чувстваш нищо друго освен радост и щастие. Има нещо специално между Orphaned Land и българската публика. Така е, любовта си е специално нещо. Това е втория концерт на групата в България, след като Емо Сапаревски от Gorgon ги покани през 2005, а аз, няма да скромнича и ще го кажа с гордост - помагах за шоуто тогава и знам точно колко голяма беше еуфорията на момчетата, че ще свирят в България, помня сълзите им от кеф, както и своите, докато пеем като един "Norra El Norra"! А иначе Orphaned Land ме спечелиха още с демото си "The Beloved's Cry" (1993), на което съм горда притежателка - на оригинална аудиокасета, и до днес (благодаря за което на Емо и Counter Attack, че я вкараха в България чрез дистрото си). И, представете си, как заклета дет метъл фенка се влюбва в Orphaned Land. Бива си ги, а може и да има нещо общо фактът, че тогава те бяха преди всичко дет, пък после всичко останало като ориентъл, етно и али-бали.
Всичко в тази група е уникално- музика, текстове, концепция, отношение към феновете и разбиране за това що е то "група". Те притежават силна идентичност, която няма как да сбъркаш; те притежават душа и такава огромна позитивна аура - сигурен щит срещу цялата помия на съвременния свят, на модерния начин на живот, а и не на последно място - на хейтърите, чието мнение за групата се изчерпва с "ма’ни ги тия евреи" или "к’ви са тия кючеци?". Orphaned Land правят музика, която омагьосва. Ето ги сега на живо - на сцена без заграждения, с добър звук, с много настроение и професионализъм, като последното не убива страстта, с която свирят, и с адекватна публика. Трябваше обаче да сме повече. Но пък при топлотата на посрещането ни, кой да тръгне да се тревожи за цифри.
Те издадоха само пет албума за 20 години история като банда, ама какви албуми само! Мислени, преживени и всеки за себе си шедьовър. Това са: "Sahara" (1994), "El Norra Alila" (1996), "Mabool" (2004),"The Never Ending Way Оf ORWarriOR" (2010), "All Is One" (2013). Всичките пълни много песни-хитове, които искаме да чуем, винаги, всичките. Сет листът тази вечер съдържа заглавия предимно от актуалния албум – отварят с "Through Fire And Water", после е едноименната с пленяваща линия, на която се пробваме хорово на припева: "All Is One", "The Simple Man", естествено, и егаси-яката-балада "Brother", "Let The Truce Be Known", "Children", "Ya Benaye"…
На по-старите обаче сме по-шумни, а най-вече на "Ocean Land (The Revelation)" от "Mabool", от който свирят и "The Kiss of Babylon (The Sins)", "Birth Оf Тhe Three (The Unification)". Връщат се и до втория албум с "El Meod Na'Ala". Когато към края минават и през "The Never Ending…" с "In Thy Never Ending Way", в която препратките към "The Beloved's Cry" работят много добре за старите фенове на Коби и ко. искам да се изкатеря на сцената и да го прегърна тоя човек, дето и жестовете му са знаци, погледът му говори… Освен с дълбок поклон как иначе да им благодарим?
Kobi Farhi (на снимката) е не просто харизматичен, той е като бомба от любов, радост и красота. Излъчва спокойствие и мъдрост. Пее с пълно сърце и когато е на сцената и го гледаш с каква лекота лети по нея, си сигурен, че може да ходи по вода. Че за него няма земна гравитация и че е толкова лесно да останеш във вечността, както той и името Orphaned Land ще пребъдат. И с музиката, и с посланията си.
Всичко е на мястото си, прожекциите, които се стелят върху Matan, стигайки до платното зад него, допълват изживяването, а от танци и припяване дъх не стига за крясъци и други изблици на радост. Посрещаме ги като стари приятели, държат се като братя – толкова големи музиканти, толкова малки претенции. Велики. Не знам как го правят, но го правят – свирят ориенталски мелодии, но по елегантен начин, без да има онзи грозноват и като за маса привкус. Остави, ама дори типичните за техни концерти бели денсърс (кючекчийките, де), поставени в контекста на това, което са Orphaned Land, не изглеждат - най-общо казано, просташки.
Вече сме достатъчно потни, за да надвием и последната капка суета и да се дораздадем на традиционната турска закачка "Estarabim" (кавър на Erkin Koray), на която няма как да скриеш колко кръшен балканец си. Но голямото скачане, както си знаем, обичайно е в края на сета със задължителната "Norra El Norra (Entering Тhe Ark)", преливаща в "Ornaments Оf God". Сега няма да ви лъжа - не знаем текста, та колко от нас говорят иврит? (е, с изключение на Жоро и Ноам), но пада голямо пеене.
"Бог ни обича, Бета, нали видя!?", с греещ поглед ми обяснява Kobi като си припомняме безпрецедентното шоу на бандата на тазгодишния Brutal Assault Fest, когато точно в началото на сета бумна мощна гръмотевица и в миг от нищото небето се отвари и се изля дъжд като из ведро, истински потоп, който спря точно когато приключи и шоуто им. Нали знаете песента "Ocean Land" (от албума "Mabool"), което в превод от иврит означава именно "порой". Е, това как се дирижира, кажете ми? Сцените от клипа към парчето ми се визуализираха на живо... Така е, не са случайни тези хора, не са пратени случайно на тази земя. По време на разговора с Коби Васил Върбанов – организатор на концерта под шапката на Tangra Mega Rock, се включва, като казва как би искал да направи интервю с Kobi и да чуе позицията му по въпроса за бежанската вълна от сирийци у нас. Значи, ще слушаме радиото и ще разберем… А сега подслаждаме с локум, който Върбанов предвидливо е включил в кетръринг менюто. Върви чудесно с уиски и приказка с Daria Engin – тур мениджърката им от Истанбул. Между другото, предния път те пак дойдоха оттам, както и сега. Слязоха от автобуса по меки домашни пантофи и джапанки, а 1 февруари през 2007 беше доста студен ден и имаше сняг до колене… Сега Kobi отново движи по джапанки в бекстейджа – нали пее бос…
Но да не ви занимавам с глупости. Само знайте, че има много начини да оцениш Orphaned Land, да им се радваш. Можеш просто да се наслаждаваш на прекрасните мелодии, без непременно да вникваш особено във високоинтелектуалните им текстове, можеш да пляскаш, да танцуваш, да куфееш, да щракаш с пръсти, ако щеш … Нищо, че те пеят за сериозни неща и текстовете им може да се сторят тежки на някого. Но това, върху което искат да те накарат да се замислиш и осъзнаеш е, че нещата всъщност са много простички – ние всички сме едно, еднакви сме дори в различията си, ние сме хора.
И както уж нямах слова да опиша какво точно е Orphaned Land и как си изкарахме в петък вечер, така излях близо 2 000.
А, има една дума за Orphaned Land. Тя е "любов"!
Коментари