Оригиналът всъщност се нарича "Tanz Mit Laibach".
Да, оригиналът, а той не е на Rammstein. А на Laibach. А кои са те ли? Авангардна формация от Словения, която е "услужила" на немските си колеги с елементи не само от музиката, но и с визуални детайли, като например равностенния кръст, който учителите ползват за емблема в логото си от сто години. Който иска, може сам да се образова – ей ти го "Гугъл", ей ти я "тубата".
Последните няколко месеца анонсите и рекламите за Sofia Rocks 2013 заглушиха всякакви други събития - къде съвсем малки, къде средно големи, и накараха всичко останало в музикалния живот на страната да изглежда незначително.
И така, всички зачакаха 26 юли, пренебрегвайки всякакви други концерти. Какво прави немската банда толкова популярна? Наистина ли е толкова достъпна и лесносмилаема музиката й? Кой знае. В Германия определяли Рамщайн като "tanz metal". Добре казано. Танцувалното умело е вмъкнато в агресивния тежък звук. Стилът се води индърстриъл метъл, но е достатъчно да се каже само Рамщайн. Ще ги гледаме като хедлайнъри на софийския фестивал. Йеее!
Вече е тъмно, зад огромното платнище, покриващо сцената, текат визуални подготовки и след 30-ина минути Lindemann (вокали), Richard Z. Kruspe (китари и бекинг вокали), Paul H. Landers (китари и бекинг вокали), Oliver "Ollie" Riedel (бас), Christoph "Doom" Schneider (барабани) и Christian "Flake" Lorenz (кийборди) ще се превърнат в роботите, които ще забавляват и най-запалените, и най-критичните в тълпата на Националния стадион.
Всичко добре, но като част от ъндъргранд културата Бета не се чувства най-комфортно сред над 20 хиляди индивида, събрани "от кол и въже".
За шоуто снощи обаче... Не са много бандите в световен мащаб, които могат да си позволят подобно разхищение на сцената. Разхищение на всичко. Като се започне от всеки малък детайл на декора, мине се през електрическата енергия, изразходвана за захранването на шоуто, та до ресурса за изграждането и привеждането във функция на цялото това чудовищно театро. А енергията, която се иска от шесторката, за да даде живот на това шоу? Нечовешка, ден след ден.
Опитайте се да си представите концерта им с продукция с минимален бюджет, и ще разберете колко много означава всяко болтче и всяка светлинка по сцената. Също така си дайте сметка, че без феновете си - без вас, де!, Рамщайн са нищо. Така че вие сте част от схемата, част от спектакъла на живо. И по принцип точно това и е готиното на нашата музика, че сме част от шоуто.
Знаете ли защо отидох с не особено голям ентусиазъм на стадиона? Защото не ми е особено приятно да си спомням как преди две години немалко неидентифицирани индивиди, озовали се по незнайни божии пътища на стадиона, люпеха слънчогледово и тиквено семе между провикванията "Ю хев а пуси, ай хев а дик!", след което разкършваха на почивки в стойка за кючек. Това какво общо има с бандата обаче? Всеки има право на изкуство и култура… Всъщност, и този път преобладава почти същата тълпа, която налази и концертите на Guns N Roses и AC/DC в София. Проблем? Питайте организатора на събитието или самата група, да видите дали имат нещо против инертните посетители. Не, разбира се. И не - не се превземам, аз наистина обичам ъндърграунда, а комерса ми е далечен.
Това не означава, че не мога да оценя факта, че Рамщайн е машина. Машина, която работи с точността на часовников механизъм, машина със стотици части, в която всеки си знае ролята и мястото. Не говорим само за музикантите, а и за огромните специализирани екипи, които стоят зад марката "Рамщайн". Те са набрали такава главозамайваща скорост, че идва ли някой може да си представи колко би бил дълъг спирачния им път. Те обаче са хора като всички останали. С малко талант, с малко повечко късмет и с амбиция и самочувствие, които водят напред. Това не са Metallica, но и тези тук крещят право в лицето ви: "Няма невъзможни неща!". Вижте само, това е една немска група, която представя твърда музика, отнася награди, продава милиони, препълва стадиони. Едно явление на съвремието, което все още не знаем как ще прескочи теста на времето и дали ще пребъде с Black Sabbath-ската непреходност или безграничната слава на Мадона, но безспорно явление.
Никога не следя предварително какъв ще е сет листа за концерта и прочее, така че и сега отивам с любопитство и май нямам намерение да сравнявам това шоу с онова, първото, пак тук на "Васил Левски". В края на вечерта, експерти по Рамщайн казват, че подборът на песни е бил як.
Това, което ще кажа аз е, че гостите реално свириха все познати на публиката парчета, които тя пееше със старание дори да докара немски акцент. А от сцената имаше атакуване на сетивата на всички фронтове. Зашеметяващо светлинно шоу, с което дори глух би прочел музиката, и динамика, която би му дала идея за ритъма.
Още с отварящата "Ich Tu Dir Weh" светлините, железарията и огънят на сцената са като избухващ вулкан.
Иначе представлението има няколко акцента. Те, разбира се, са подсилени с гърмежи, двуметрови огнени езици, издигане на платформи на Till Lindemann и Christian "Flake" Lorenz, някакви кипящи казани и придружаващите там пироефекти. Те се случват през цялото време, но са най-впечатляващи на най-известните песни на групата - "Du Hast", "Sehnsucht", "Ich Will"…
По-специален е моментът на "Mein Herz Brennt" в лиричен вариант под съпровод единствено на пиано. В края са "Sonne" и радиохитът "Pussy", който е закриваща част от биса.
Това определено е хем зареждащ, хем изтощителен за гледане концерт. В един момент човекът, изпълнителят на сцената и и самата музика като че губят смисъла си - всичко е демонстрация на напреднали или съвсем класически техники, и на пироефекти. Шоуто на Рамщайн започна със заря, каквато в София гледаме само в навечерието на Нова година или на националния празник. То също така приключва - грандиозно: с пръскане на тонове бяла пяна от нещо като топ, оформен подобно член, който Тил язди умело. И с детска радост в очите. В самия край от върха на високата сцена избухват и бели хартийки – поредната кулминационна точка след оргазъм. А такъв е имитиран на сцената неведнъж по време на изпълнението и сексуалният момент е преиграван и брутално преувеличаван до крайна степен на "Wiener Blut" и "Buck Dich" от мускулестия фронтмен.
Този спектакъл вероятно ще бъде сочен като най-големия у нас - за години наред… Поне докато не дойдат други колоси на гигатноманските сценични проекти, като Iron Maiden например.
Зрелищно. Това е думата, която най-добре описва представлението на немците.
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".
Коментари