Пето издание на международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев" в Боровец
Над 33 000 посетиха долината на виното, Dropkick Murphys ще свирят хедлайн в афиша на Midalidare Rock In The Wine Valley 2027
PhillGood и Hills Of Rock превръщат Пловдив във фестивална сцена през целия месец
The Wailers на 50, нашите Таралеща преди легендарната реге формация в София: Positive Vibrations
Сиатълската банда Rivetskull с Yngwie Malmsteen в София
Marko Hietala се завръща в България с Roses From The Deep Tour за два концерта. Специален гост - Тома
Иво Димчев – в официалната шоукейс програма на WOMEX 2026, тръгва на национално турне
Исторически емоции отбелязаха 15 години музика, култура и общност на A to JazZ
Миро, Роби, Керана, Дичо и Васил Найденов поставят начало на най-новата музикална традиция на Южното Черноморие: Meet Me At The Beach
Periphery и Within Destruction със съвместен концерт във Vidas Art Arena
Max Cavalera със специално видеообръщение преди концерта в София, нашите This Burning Day ще открият за гостите
Bad Religion опитват българско кисело мляко на Midalidare Rock In The Wine Valley 2026

Thrash Attack екзалтация преди Великден


Thrash Attack екзалтация преди Великден

2252

Провелият се снощи в софийския клуб “Open Stage" концерт на Игзюмър (Exumer) и Севидж Грейс (Savage Grace) концерт със сигурност не може да бъде окачествен като първоаприлски, зарекоха се и двамата член-кореспонденти на "MySound.bg" - Огнян Касабов и Радослав Марков.

Събитието, замислено от организаторите от "Арт БГ" като "Thrash Attack", доказа за пореден път, че класическият, неподправен и, разбира се, грабващ осемдесетарски траш е напълно жив. Посещението на двете банди в България има за свой контекст възраждането през последните няколко години тъкмо на този подход към тежката музика и съответно – повторното излизане на сцената на някои от ъндърграунд класиците.

Малко история само ще помогне: Севидж Грейс са сформирани през 1981 в Лос Анджелис по време на бума в американската метъл сцена и зараждането на траша. Разписали са се под два албума – “Master Of Disguise” (1985) и “After The Fall From Grace” (1986), в които забиват бърз и ритмичен хеви и спийд. Игзюмър са немци, яхнали вълната на тамошния траш; подобно на Севидж Грейс имат два албума от средата на 80-е – “Possessed By Fire” (1986) “Rising From The Sea” (1987).

Изобщо фестът изпълни добре замисъла си да бъде „ъндърграунд”. Към което се добавят и определени носталгични нотки, не на последно място тъй като клуб "Open Stage" се намира в залата на читалище, феномен, добре познат за родния метъл...

Траш атаката беше открита малко след 19.30 с русенците Клеймор (Claymore), които предложиха своя мелодичен симфо-блек метъл пред все още доста рехавите редици от фенове. Със сигурност са заслужаваща повече внимание група, но пък те са и още млади и имат много бъдещи поводи за изява. Публиката почна да се сгъстява за втората обявена банда -  гърците Омега (Omega), които вдигнаха темпото към очакваното за вечерта. По тяхно собствено определение те изпълняват „зъл рокендрол” – разбирай осемдесетарски пънк-траш-хеви-..., със силни забежки към групи като Моторхед, Венъм (Venom), Батъри и Хелхамър. Една от песните на Омега дори се нарича “Hellhammer”, а можахме и да чуем техни интерпретации и на знакови парчета на Венъм (“Black Metal”) и Батъри (“Reaper”). Ако сте слушали последните албуми на Дарктроун (Darkthrone), знаете за каква забава става дума. Те са и доста по-радушно приети от публиката може би и следствие на факта, че фронтменът им (според слуховете роден в китния Смолян) сподели бирата си с феновете по време на концерта.

След може би основателно дългата пауза (и подлепяне на барабаните) на сцената излизат очакваните Севидж Грейс. Впечатление прави фронтменът и лидер на групата Крисчън Лоуг (Christian Logue) със своите театрални жестове и необичайно облекло – изключително широка бяла риза, стегната кърпа на главата и нещо като бричове и ботуши за езда. Многостранните интереси на вокалиста изглежда включват освен незаконно притежание на оръжие (както и измами и кражби, за които прекарва известно време зад решетките) и участия в порнофилми, някои от които режисирани от самия него. Тук обаче Лоуг разчита не само на сценично присъствие, а доказва и възможностите на гласа си, въпреки на места не особено доброто озвучаване.

Под негово ръководство Севидж Грейс забиха енергичен и ритмичен спийд метъл с необходимите сола, вокални извисявания и контакт с публиката. А тя от своя страна е добре запозната с творчеството им и припява мощно в необходимите моменти. Накрая имаме възможност да чуем още два безсмъртни и вече наистина „олдскуул” метъл химна – “Burn” на Дийп Пърпъл и “Exciter” на Джудас Прийст.

Все пак основният акцент на вечерта и това, заради което изглежда повечето присъстващи са дошли, за немците Игзюмър (на снимката). Те също разполагат с експресивен и грабващ фронтмен в лицето на Мем фон Щайн (Mem von Stein), чиито вокали тази вечер ни изглеждат с една идея по-„кораджийски”, отколкото в първия албум на бандата от 1986. Залети сме от интензивен и чист траш. Качеството на саунда в залата вече чувствително се е подобрило.

Игзюмър удрят с класики като “Winds Оf Death” и “Fallen Saint”. Публиката реагира подобаващо. Гостите представят и две парчета от актуалното си демо “Waking Тhe Fire”, което плучава премиерата си на сцена.

Изобщо посрещането на бандата е повече от радушно. Впрочем чест прави на Игзюмър, че между песните призовават за възгласи и за другите три групи.
Напрежението в залата расте и когато бандата излиза за задължителния бис, сцената е превзета от екзалтираните тълпи.

След безапелационна покана от хер фон Щайн хората да се върнат обратно, Игзюмър ни оставят изтощени с последната песен, доста подходящо озаглавена "Destructive Solution”.

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Orbital
Orbital

Видео


Албуми


Robbie Williams - "Britpop"

След сравнително тихо начало на годината за британската поп сцена, Robbie Williams (Роби Уилямс) внезапно...

Най-четени новини


виж всички