С банда като Сабатон (Sabaton) човек винаги е изкушен да влезе в жаргона и да започне да описва всичките им дейности, като се започне с концертите, във военната метафорика, предполагана от имидж и текстове.
Но тъй като за около две години това им е трето щурмуване на отдавна превзетата родна публика, може би вече няма нужда човек да прибягва до подобна метафорика, за да разкаже за един удивително успешен концерт, на който музиканти и фенове създават заедно уникалната атмосфера на истинско рок събитие. То се случи в столичната зала "Христо Ботев" снощи.
Две групи свириха преди Сабатон – шведските им сънародници от Стийлуинг (Steelwing) и шотландските пирати от Ейлсторм (Alestorm) и ако за първата от двете банди може да се каже, че беше подгряваща със сета си от тридесетина минути, то пиратският екипаж успя през обещаните в самото начало точно 45 минути да се утвърди с веселяшкия си и своебразен стил по-скоро като специален гост.
Впрочем, едно от предимствата на този концерт пред други подобни, беше в това, че всяка от трите групи внасяше свое собствено настроение и стилово се отличаваше достатъчно, за да не остава предубеденият слушател (не че е имало много такива) с усещането за повтаряне на същото. И трите банди имаха собствено лице, като за най-младата от тях – Стийлуинг – това лице бе застинало в онази физиономия, по която отличаваме осемдесетарския метал. Клинчета с капси, рокерски якета, здрави и сурови рифове, вокал с голям диапазон, но не съвсем обработен, и фрази от типа на „Дойдохме да свирим ш***н хеви метъл за вас” – всичко си беше на мястото. И преди всичко ентусиазмът. Издали неотдавна първия си албум ("Lord Of The Wasteland", 2010) певецът Райли и компания бяха прекрасна подгрявка за онова, което следваше. Изсвириха пет песни от албума си, като започнаха с откриващото парче "Headhunter" и завършиха с потенциалния хит на проекта "Roadkill (… or be killed)", съпътствана по време на живото изпълнение от жълтото предупреждение на две сигнални лампи, чийто цвят обаче никак не се връзваше с лилавия цвят на прожекторите. По средата се вместиха "The Nightwatcher", "The Illuision" и "Sentinel Hill". В самия край на изпълнението им отляво се появиха тичешком четирима души с пластмасови чинии с торта в ръцете, които бяха миг по-късно последователно разбити в лицето на единия от двамата китаристи, Алекс Вега, който се оказа, че имал рожден ден. Дето викат народните певци у нас: лудо-младо.
Петнадесетина минути след Стийлуинг сцената беше взета на абордаж от Ейлсторм. И някак логично засвириха манифестното "Heavy Metal Pirates", на чиято атмосфера не отиваха единствено седемдесетарските очила на Кристофър Баус (Christopher Bowes), вокал и клавирист на групата. Но очилата си отидоха с края на първата песен, за разлика от приповдигнатото настроение, което продължи да се лее като добра медовина с "Wenches Аnd Mead", "The Huntmaster", "Nancy Тhe Tavern Wench", "The Quest", "No Quarter", "Captain Morgan’s Revenge", за да завърши с "Keelhauled" и пиратската шапка на Кристофър Баус, летяща към публиката. Ейлсторм успяха много бързо да се наложат като едно от лесно забележимите имена на съвременната метъл сцена. А изпълнението им на живо показа, че това е напълно заслужено, ако се вземе предвид, отвъд настроението и забавните текстове, огромният професионализъм и инструментално майсторство на фронтмена в ролята му на клавирист, и на китариста Дани Евънс (Dani Evans), чиито скорострелни сола отвяваха глави. Макар и самообявили се за пирати, Ейлсторм са сравними не толкова с Рънинг Уайлд (Running Wild) – метъл пиратите на осемдесетте и деветдесетте, колкото с трашарския фолкметъл на Скайклад (Skyclad), което парадоксално ги отдалечава от пауър метъл атмосферата на групи като Сабатон. Което съвсем не попречи много от феновете с тишъртки на Сабатон да си припяват всички припеви, да скачат, куфеят и съпреживяват веселието на всяка нота. Имаше и такива, които сякаш бяха дошли специално и единствено за шоуто на Ейлсторм. Което ни позволява да се надяваме в бъдеще да се появят с по-дълъг сет и вече като хедлайнъри.
Това не е невъзможно, поне ако се съди по примера на Сабатон, хедлайнърите тази вечер. В една от паузите между песните вокалистът Йоаким Броден (Joakim Broden) (на снимката) каза, че цялата група помни всяка секунда от 45-те минути на първото си шоу в България, когато бяха тук само като подгряваща група. С цялото си поведение фронтменът постоянно засвидетелстваше своята признателност и още повече радостта си от реакциите на публиката. Подобно предишния концерт на групата, когато заедно с Рейдж (Rage) сринаха зала „Христо Ботев” (издигната тези дни наново за третата атака), и сега той показваше как настръхва от скандиранията и еуфорията на разлялата се като море пред него маса от фенове. Впрочем, при излизането на групата дори хората по седалките се изправиха на крака и стояха така до самия край. И бандата го заслужава, защото се раздава напълно.
Точно преди да излязат на сцената, когато всички светилини бяха угасени и залата беше раздирана от виковете на нетърпеливите вече фенове, зазвуча "The Final Countdown" на Юръп (Europe), сякаш за да усили напрежението докрай. След което беше осветен огромния надпис с името на групата, поставен в дъното на двуетажната сцена и Сабатон се появиха, за да ни взривят със същото парче, с което откриха и предишния си концерт – разбиващото "Ghost Division". Последваха песни от новия албум "Coat Of Arms" (2010), редувани с познатите химни от предишните два, "The Art Оf War" (2008) и "Attero Dominatus" (2006). Интересно е, че до бисовете Сабатон не изсвириха нищо от преди 2006, но за сметка на това след упражнение по разпяване с публика забиха една от най-новите си песни, "Swedish Pagans", включена като бонус трак в преизданието на "The Art Оf War" от тази година. Не особено изненадващо огромната част от хората знаеха дума по дума припева. Сюрпризи обаче не липсваха, защото групата реши по време на биса да покаже уважението си към българските фенове и изпълни песен, която не присъстваше в предварителния сетлист – "Panzer Battalion", посветена на феновете, българската танкова дивизия.
От горните редове е станала очевидна симпатията ми към тази група. Все пак ми се иска да спомена и точката, в която симпатията ми се разколебава. Още докато слушах тазгодишния албум имах проблем с една от песните, носеща заглавието "The Final Solution" и разказваща за Аушвиц и Холокоста. Тя не е била свирена, както сам посочи Йоаким Броден, по летните фестивали, тъй като не е "party song". И няма как да е и не бива да е. Поради много писма от фенове обаче, все пак я включили в програмата за това турне. Почитателите, естествено, знаеха текста и припяваха стихове като „изгубени за света, те загиват в пламъци”, напълно лишили ги от тежкия им смисъл, припяваха ги с усмивка, както се припява, когато се забавляваш. Предполагам, това е от рисковете на всички песни, посветени на реални събития от войната. Струва ми се обаче, че Холокостът е събитие, чиято памет по този начин не може да бъде уважена. Нещо повече - това събитие, разрушило самата тъкан на историята, се свежда до поредно историческо събитие, едно от многото, пореден повод за творчество и забавление. Не се съмнявам, че не такива са били намеренията на групата. Но такъв е ефектът. Бих предпочел дет метъл песен в стила на Чък Шулдинър да е формата, в която някой говори за Аушвиц, през болка и вик, а не тази лесно запомняща се мелодия, която след това си тананикаш, забравил куплетите.
Цялостното преживяване обаче беше повече от прекрасно. Бандите свириха в постоянен контакт с хората пред тях, раздаваха се и създаваха - всяка посвоему, еуфорично настроение; редът им на изява единствено покачваше напрежението, което ескалира до максимум и избухна със Сабатон. Които този път, спазвайки обещанието си от миналата година, бяха дошли с много повече осветление. В това отношение шоуто беше направо феерично, пипнато до последния детайл, напълно впечатляващо. Благодарение на организаторите от "АБВ Про", перфектни както винаги, всичко беше прекрасно уредено, независимо от проблемите, които вероятно са имали със смяната на залата в последния момент. Най-сетне, страхотното събитие се дължи и на феновете, които отново предоставиха доказателство, че в България стават някои от най-здравите метъл коцерти изобщо.
По време на биса от публиката подадоха едно българско знаме на Сабатон, което беше закачено върху шведското между двете каси на барабаниста. Веднага след това друг български флаг, очевидно осигурен този път от самата група, беше спуснат върху огромния надпис с името на бандата. Някой, мислещ все още във военната метафорика, би се запитал: Кой победи след третия щурм, те ли, ние ли? Не е правилен въпросът. Защото след тази трета атака стана съвсем ясно, че се бием на една страна.
И в тази страна се чувстваме добре.
Sabaton
Coat of Arms Tour 2010
Sofia
Set List
Intro
Ghost Division
Uprising
White Death
Cliffs of Gallipoli
40:1
Final Solution
Attero Dominatus
Rise of Evil
Saboteurs
Swedish Pagans
Price of a Mile
Encore:
Coat of Arms
Primo Victoria
Panzer Battalion (първоначално отсъстващо от сетлиста)
Metal Medley
Outro
Коментари