Украинският поет, писател и музикант Юрий Андрухович е сред българските ценители на интригуващата литература с книгата "Московиада", която се появи в каталога на издателство "Парадокс".
В своя Роман на ужасите „Московиада“ (1993) авторът тъче гротескно пано от реалност и илюзия, от автобиографични мотиви за студентския си живот (1989-1991) в „онази проклета дупка, литературното общежитие, измислено от системата за собствено оправдание“ и убийствено саркастични прозрения за разпада на Съветската „полумъртва империя“, от която „страни и народи се разпълзяват на всички посоки“. В разказа си за един ден от живота на младия украински поет Ото фон Ф. в Москва, Андрухович с „тънък, малко недобронамерен, черен хумор“ ни кара да се смеем от първия до последния ред. Приключенията на героя му могат да бъдат четени като сводка на „веселата фирма КГБ“, според която той прекарва съботния си ден така:
Първо. Осъществява незаконен полов акт с гражданката и поетеса от Малагасийската република Татнакетеа.
Второ. Цинично пиянства на улица „Фонвизин“, където в националистическа расистка реч светотатствено призовава към проливане на кръв в името на чистата бира.
Трето. Като проява на украински национализъм осъществява нападение над дома на руската гражданка Галина К., сътрудничка в подчинения на КГБ Институт за отрови и нетрадиционни начини за умъртвяване.
Четвърто. Преминава от призиви и речи към действие и става съучастник в терористичен акт в „Закусвалнята“ на ъгъла на „Новия Арбат“ и „Стария Арбат“, където след взрив с граната Ф-1 загиват представители на всички нации и народности в Съветския съюз.
Пето. В подземната секретна зона на правителственото метро (където несъмнено слиза с цел осъществяване на втори терористичен акт и негова жертва става един прекрасен човек – баща на двайсет и две деца и дългогодишен агент за особено деликатни поръчения, „Цигански барон”), бива заловен от капитан Шелудков, командир на отряда по изтребване на плъховете „Фарабундо Марти”.
Но ако цялата тази „стихийна забава с плъхове, канализационни шахти и оперетни чекисти“ ви изглежда като „нещо крайно идиотско и съвсем неправдоподобно“, то карнавално-водевилните приключения на Ото фон Ф. могат да бъдат четени и като поетично откровение, защото „ако навремето Този, Който Раздава Географията, се беше посъветвал с мен, сега всичко щеше да изглежда другояче“.
Романът „Московиада“ е преведен на почти всички европейски езици и заедно с други произведения на Андрухович като „12 обръча“,го направи един от най-продаваните източноевропейски автори.
За автора:
Вече над две десетилетия Юрий Андрухович стоварва върху главите на украинската четяща публика саркастичната си, апокалиптична проза и сюрреалистичните си, стряскащи стихове. Роденият през 1960 в Ивано-Франкивск, Украйна, поет, писател и музикант е един от малцината днешни хора на словото, чиито литературни турнета приличат на турнета на рок група, и изнасят рецитали пред пръскащи се по шевовете зали.
Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985, когато заедно с още двама млади поети, Виктор Неборак и Олександър Ирванец, създава популярната литературна група Бу-Ба-Бу (Бурлеска-Балаган-Буфонада). Тримата автори се стремят към обновление на украинската култура чрез връщане към традиционното й карнавално начало. Тази литературно-музикална карнавалност се оказва особено адекватна в условията на рушащата се Съветска империя.
Издава поетичните книги "Небе и градски площади" (1985), "Центърът на града" (1989), "Екзотични птици и растения" (1991) и "Екзотични птици и растения" с приложение "Индия" (1997). От 1989 до 1991 живее в Москва и учи в Литературния институт "М. Горки". От 1991 Андрухович е един от редакторите на литературнокултурологичното списание "Четвер", редовно списва и в други големи литературни списания на Украйна. Той има зад гърба си няколко романа, последният от които е литературната мистификация “Тъмница”, съставена от (вероятно фиктивни) интервюта. Андрухович е също така редактор на "Енциклопедия на съвременната украинска литература", съавтор заедно с полския писател Анджей Сташук на сборника есета "Моята Европа" (2000, 2001).
Превежда на украински Шекспир и американските поети от бийт-поколението, автор е на един музикален албум (“Андрухоид”) и на множество текстове за песни. Негови произведения са превеждани на всички европейски езици, книгите му имат по две и повече издания. Изключително полулярен е в Полша, Германия, САЩ.
Из „Московиада":
„Този свят е твърде брутален, за да можем да го променим към по-добро с думи, но и твърде нежен, за да променим нещо в него с куршуми.”
„Така се е случило, че в живота си съм познавал много хора. Безброй! Познавал съм психично болни и психично здрави. Познавал съм работници на петролни сондажи и дървосекачи, художници на писани яйца, нощни крадци, сутеньори, знаменити хирурзи, демиурзи, познавал съм битълсманиаци първо поколение, франкмасони от ложата „Безсмъртие-4”, еднояйчни близнаци, рокери, партийни секретари, познавал съм хашишомани и работници в тревоохранителните органи, познавал съм линотипистки, машинописки и манекенки, най-много съм познавал художнички и надомнички, а също наложници, познавал съм също няколко заложнички, но предимно незаможнички. А също,не мога да скрия от вас, пък и не смея да скрия, познавал съм суфльори, тайни агенти съм познавал, суфисти.
Познавал съм последните хипари и първите пънкари. Познавал съм един чернокож украинец родом от Ямайка.... Мой приятел – джазов пианист – стана председател на демократично свикания градски съвет. По време на сесия си включва плейъра, крие се в президиума и се мисли за Хавел. Бил съм на върха и на дъното, всичко съм опитал и всичко съм преживял... По време на тоталитарния режим бях коректор, по време на посттоталитарния ерекциите ми зачестиха. Нищо вече не може да ме учуди, нищо не може да ме уплаши...“
„ ... нищо на тоя свят не е толкова излишно, безсмислено и смешно, колкото добрата поезия, но и нищо на този свят не е така необходимо, значимо и окончателно, като нея. Погледнете историята на всички велики народи, и ще се убедите, че това е историята на тяхната поезия.“
Коментари