"Не си в състояние да се разхождаш в градините на песента и танца, без да дадеш ухо на всичко, което шансът ти предоставя. Толкова много идеи ме спохождат, вдъхновени от стари парчета... Аз съм тук за цялото приключение - от неговото начало до самия му край" - с тези думи Робърт Плант (Robert Plant) въвежда в идейно-творческата лаборатория на поредния си солов албум "Band Of Joy".
Проектът се появи в каталога на Rounder Records на 14 септември. Той носи името на първата банда на Пърси, както наричат митичното гърло на Лед Цепелин (Led Zeppelin). Две години преди да поеме фронта на христоматийната формация, той се подвизава в бандата Бенд Ъф Джой от края на 1968. Тя свири алтернативен фолк - с нова кройка на американски и британски народни мелодии, традиционен блус и "ъндърграунд кънтри", по думите на Роб.
По-голямата част от "Band Of Joy" бе представен на живо това лято. Саундът е сходен с предишния проект на Плант - "Raising Sand" (2007), записан с кънтри вокалистката Алисън Краус, но вдъхновен конкретно от прочутата тава на цепелините - "Led Zeppelin III" (1970). Певецът неведнъж я нарича “нашето едничко най-значимо постижение”.
През пролетта на 1970 Лед Цепелин, току-що покорили Америка като истински рок чудовища, се преселват в тайнствено имение в Уелс, в самото сърце на Великобритания. Там живеят далеч от облагите на цивилизацията без ток и течаща вода и попиват келтски легенди. И най-важното: отърсват се от влиянията на американския блус, откриват по-фолклорната си, акустична страна. И една вечер ненадейно измислят легендарната “Stairway To Heaven” в селската вила Bron-Yr-Aur (Бронрар, както е правилното произношение на уелското име).
Той се е завърнал към тази атмосфера за записите на новия си проект.
В албума участват Пати Грифин (Patty Griffin), Бъди Милър (Buddy Miller), Даръл Скот (Darrell Scott), Байрън Хаус (Byron House) и Марко Джовино (Marco Giovino). Нито един от тях не е случаен гост. ТТе са от хората в сянка, без които обаче слънцето изгрява от другата страна на главния герой.
Бъди Милър - китара, вокал
Откривател на Шон Колвин, композитор за Дикси Чикс и ЛиАн Уомак. "Цар на американата" (тоест - чифтоска на кънтри с рок и поп) - самият Боб Дилън (Bob Dylan) подмята този комплимент през 2007. Последният солов албум на Бъди е "Written In Chalk" (2009). "Песните сами ни показаха пътя, по който да поемем", доверява Бъди за работата върху "Band Of Joy".
Пати Грифин - вокал, хармоника, акустична китара
Гневна (като инди рокаджийка) и (нежна, подобно кау гърла) изпълнителка с десетина албума в CV-о си. Горещият й диск "Downtown Chuch" излезе тази година.
Даръл Скот - композитор, мултиинструменталист, банджо, китара
Композирал за и свирил със Стив Ърл, Емилу Харис, Тим O'Брайън. Автор на платинения албум "Aloha From Nashville" (1997).
Байрън Хаус - бас, аранжимент
Феновете го познават от сътрудничествата му с Емилу Харис, Йорма Куконен (Джеферсън Еърплейн), Нити Грити Дърт Бенд, Доли Партън.
Марко Джовино - барабани, перкусии
Блъскал по концерти за Аланис Морисет и Уили Нелсън.
"Това не е точно ретро стъпка, защото този тип музика е около мен през цялото време. Късметлия съм, защото изпълнителите, с които работя, направиха записа много истински. Исках да се кефя на музиката, а не на връщането назад. Търсех хора, които да са достатъчно готини, за да ме пуснат да правя адаптации и да пея нещицата, които винаги съм обичал и искал - такова е моето верую открай време", признава Плант, който тихо и кротко се зае с фолк кавъри заедно с неформални дружинки в проектите си Прайъри Ъф Брион (за "Dreamland") (2002) и Стрейндж Сенсейшън за "Mighty Rearranger" (2005).
"Raising Sand" отнесе 5 стауетки "Грами" (Grammy), сред които и тези в престижните категории за най-добър албум и най-добър поп проект 2007.
"Имаш страхотна бленда. Престани да пишеш странните си солови парчета и ми изпей някоя балада от 50-е", ми каза Ахмет Ертегюн (покойният бос на лейбъла Atlantic, за който Цепелин записваха през цялата си кариера от 1969 до 1982), връща се към миналото Робърт.
"Погледнах се право в очите. Не желая кариерата ми да приключи като пародия на моя досегашен успех", разказва за реакцията си тогава вокалистът, определен за най-великия глас на рока.
"Band Оf Joy" съдържа кавъри на Лос Лобос, Ричард и Линда Томпсън, Таунс ван Зант и Лоу (Low), но и авторски пиеси като "Central Two-O-Nine" на Плант и Милър например.
Коментари