Космосът ще се пренесе в столичния клуб Mixtape5 на 11 март, предупредиха организаторите от Shadowland Music.
Около 500 станахме свидетели на това, което беше рекламирано като "една друга реалност, състояща се от космически прах и огромни междузвездни разстояния". Тълпата е шарена, пълна със странници, "философи" със замислени погледи зад елегантни рамки на очила с диоптер, хипари, отнесени електро-пост-нещо-си всеядни фенове, пост рок разбирачи, почитатели на отличното техническото боравене с инструментите и прочее скрити последователи на, най-общо казано, рок музиката.
Всички знаем, че ирландската банда God Is An Astronaut, която ще свири след 21.30 ч. тази вечер е много добра, а някои от нас просто са чули или чели нещо такова, но така или иначе се готвим за шоу от класа. Класа висока и призната. За някои префърцунена, за други - елегантна.
Да стъпят поне на малкото й пръстче смело са се наели нашенците от Mental Architects. Очакванията са високи, а, предполага се, и ушите добре тренирани. Родните музиканти отварят концерта малко след 20.30 ч., т.е. с леко закъснение, предизвикано от задължителен 5-часов саундчек на гостите и настройките на мултимедията на тяхното шоу. Триото се е разположило на сцената в пространство, ограничено от апаратурата на хедлайнърите, но още с началната композиция го разтваря до такава широта, че още след първия звук се чудиш на мощния замах на музикантите. Имат около 40 минутки там "горе", но още на третата сме повече от сигурни, че те са най-подходящата банда за съпорт на "астронавтите". Браво, момчета! Не че имат нужда точно от моето одобрително потупване по рамото, но все пак…
И така, след този сет, повлиял доста ободряващо на обзетите ни от неделната летаргия тела, остава само да се разстъпчем, за да можем да се отдадем на безтегловността, в която - предполага се, ще ни пратят God Is An Astronaut (GIAA).
Ирландците запретват ръкави, комфортно ситуирани на невисоката сцена, близо до публиката си. А тя изглежда кротка и културна, което обаче не означава непременно "дървена". Напротив, хората не щадят крясъци и ръкопляскания, както и танци. Или поне го правят тези, които не са втрещени от "хватките", които владеят гостите.
Дори само началните тонове са достатъчни на фенове, за да започнат да издават племенни звуци, които по-късно ще прераснат в ритуални танци около "огъня", който GIAA ще "запалят" още с втората песен от сет листата си.
GIAA е формация, за която е трудно да се говори, особено ако събеседникът ти не ги е чувал никога преди. Тя трябва да се слуша и още повече да се види на живо. Именно на живо можеш да усетиш онази страст и кататоничните смени на настроенията в пиесите й. Макар очевидно да са превъзходни музиканти и далеч от клишетата, в аранжиментите си те спазват едно простичко правило: бързо-бавно и така затишието преди бурята е транквилантно и реещо се, а после избухването отвява всичко от доскоро развиващите се теми, свързани помежду си като крехка паяжина…
Експериментаторите от Ирландия, които взимат за роби стилове като пост-рок, спейс рок и инструментален рок, включват към концертния си пърформънс и визия. Тя е съставена от тематично подбрани авторски снимки и видеокъсове, които заедно със светлините и музиката, те самите наричат "пълно аудио-визуално шоу". Тази вечер прожекторите предават интересните им "видения" на не особено голям бял винил зад сцената. Но при въздействието, което постига музиката им, с лека помощ от подходящата подкрепа на светлинните ефекти, е достатъчно мащабно, за да се интересуваме от големината на "екрана" зад музикантите. А те са: Torsten Kinsella (вокали, китари, кийборди), Niels Kinsella (бас, китари, визуални ефекти, Lloyd Hanney (ударни) и от миналата година насам си имат и Jamie Dean (кийборди, синтесайзър)…
При обявяването на композицията "Zodiac" от албума от със заглавие "God Is An Astronaut" (2008), тълпата се превръща в бушуващо море. 5 минути и половина ни блъскат големи пенливи вълни. Четиримата горе никак не искат да ни връщат на сушата. За накрая са оставили суперуспешните "All Is Violet, All Is Bright" от втория им студиен албум със същото име от 2005 и "Route 666" от дебютния им запис "The End of the Beginning…"
Както се очаква, акцент в репертоара са парчетата от последния засега диск "Age Of The Fifth Sun" (2010). Няма да правя опит да ги цитирам. Не съм чак такъв специалист по God Is An Astronaut и изобщо не възнамерявам да се правя на такъв. Аз, като малцина в залата съм "непредубеден" слушател, недокрай запознат със студийната работа на квартета. Но бандата печели още един като фен в мое лице.
Затова и на следващия им лайф у нас ще съм пак там.
Дано в открития космос този път с нас дойдеш и ти…
Коментари