Британската прогресив рок група Gentle Giant заема особено място в историята на музиката, тя е сред най-обичаните в жанра, в който създава някои от най-величествените и сложни произведения. През периода 1970-1980 година тя издава 12 върхови албума, в които вплита елементи както от класическата и рок музиката, така и от блуса, соула и джаза, от фолклора и епохата на Ренесанса и авангарда.
Музикантите са впечатляващо надарени: всеки от тях владее по няколко инструмента, всички те пеят и понякога изпълняват на концерт отделни фрагменти "а капела" на пет гласа. Това е една от прогресив рок групите, за които е обичайно използването на елементи от класическата музика като полифонията, контрапункта, мадригалната форма, полиметрията, модалната импровизация, вокалния канон и фугата, и т.н. В текстовете на Gentle Giant намират място широк кръг теми, вдъхновени както от личните им преживявания, така и от философията и творбите на автори като Франсоа Рабле (François Rabelais) и шотландския психиатър Роналд Лейнг (Ronald Laing). Своето творческо кредо те изразяват така: "Ние си поставяме за цел да преминем отвъд границите на съвременната поп музика като съчетаваме музикалните и техническите си умения с ясното съзнание, че можем да станем доста не-популярни".
Въпреки подкрепата на верните си симпатизанти, продажбите на албумите на Gentle Giant са далеч от тези на съвременниците им от Yes, Genesis, ELP и Jethro Tull. Започват кариерата си в звукозаписната фирма Vertigo, преминават към дъщерното дружество на Phonogram World Wide Artists и представят блестящия албум "In a Glass House" (1973 г. – вече звучал в "Картини от една изложба") и величествения "The Power Аnd Тhe Glory" (1974). Когато обаче лейбълът се опитва да притисне групата да свири в по-търговска посока, Gentle Giant са възмутени. Преминават към Chrysalis и композират най-успешния си албум "Free Hand" ("Свободна ръка") от 1975 г., под № 7 в тяхната дискография.
Ето как става това. Няколко години преди Gentle Giant са на европейско турне с Jethro Tull и са силно впечатлени както от музиката им, така и от шефа на Chrysalis – Terry Ellis. "Ние наистина ги харесахме като група – разкрива по-късно пианистът Kerry Minnear, – и всъщност те бяха единствените ни истински приятели, които създадохме през годините. Именно чрез тази връзка и запознанството ни с Terry Ellis стана преместването ни в Chrysalis".
Бас китаристът Ray Shulman: "Идеята с "Free Hand" беше да се върнем към корените си, към музиката от първите ни албуми". Брат му, певецът Derek Shulman, допълва: "Terry ни накара да работим и цялата радост от свирене на живо се върна. Започнахме да си говорим отново, бяхме въодушевени, както във времената преди "Octopus" (четвъртият им албум от 1972 г.)
Темите във "Free Hand" са посветени на индивидуалния избор и свободата, изгубената любов и увредените взаимоотношения между хората, разочарованията и празнотата на живота по време на пътуванията на гастроли, за неудовлетворението да бъдеш считан за нещо различно от теб, просто защото си станал известен. След появата си на 22 август 1975 година този албум заема най-високото място за групата въобще в американската класация Billboard, както и в британските музикални издания.
Steven Wilson, често пъти наричан "принцът на прогресив рока", има особени симпатии към албумите на Gentle Giant, той преработва такива техни заглавия като "Octopus", "The Power Аnd Тhe Glory" и "Suite Three Piece". Сега се заема с "Free Hand" и на 25 юни 2021 г. се появява неговата версия.
Сергей Шишов ще представи именно нея в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 25 септември, след новините от 21.00 ч.
Коментари