Както всяка година, така и тази, "Киномания" предлага пищен афиш и крайно меломанска селекция.
Над 50 игрални, документални и музикални филма - едни от най-добрите световни продукции, са в програмата на 31-то издание на фиестата между 16 и 30 ноември. Специално по случая НДК пусна собствена онлайн система за продажба на билети с цел улеснение на зрителите. Фестивалът - част от календара на културните събития на Столична община 2017, ще бъде открит с дебютната лента на Галин Стоев "Безкрайната градина" в зала 1 на НДК от 19.00 ч. този четвъртък, 16 ноември.
Събитието отново изкушава ценителите на музиката със специални филми за знакови артисти от различни стилове.
"Да преследваш Джон Колтрейн", Джон Шайнфелд
САЩ, 2016, 99 мин., документален
режисьор и сценарист – Джон Шайнфелд
продуценти – Спенсър Профър, Джон Бойг, Скот Паскучи и Дейв Хардинг
оператор – Стан Тейлър
монтаж – Питър Линч
продукция на METEOR 17/CREW NECK
световен разпр. – CARGO RELEASING
с участието на: Сони Ролинс, Джими Хийт, Уейн Шортър, Маккой Тайнър, Бени Голсън, Карлос Сантана, Джон Денсмор, Уинтън Марсалис, Рави Колтрейн, Бил Клинтън и гласа на Дензъл Уошингтън
Документалистът ветеран Джон Шайнфелд изследва живота и творчеството на джаз легендата Джон Колтрейн чрез коментари и признателност от няколко различни поклонници на Трейн като Карлос Сантана, Сони Ролинс и Бил Клинтън. Саксофонист, композитор и неуморим иноватор, Джон Колтрейн разширява границите на понятието джаз, въвеждайки елементи от музикалните традиции на цял свят. Неговият шедьовър – едновременно меланхоличният и суров албум "A Love Supreme", е сред най-завладяващите прояви на духовна отдаденост, записвани някога със средствата на музиката. А фактът, че Колтрейн завършва всичко преди смъртта си едва на 40 години, е едновременно затрогващ и вдъхновяващ. От детството в Джим Крау Саут, през партньорството с Майлс Дейвис, което задълбочава пристрастеността му към хероина, до триумфалните години като лидер на един от най-огнените и тачени квартети в джаза, "Да преследваш Джон Колтрейн" нагазва в дълбокото, представяйки история на болезнени пропадания и галактически висоти. Шайнфелд вдъховено използва архивни кадри, анимирани стенописи, думи на самия Колтрейн, четени от Дензъл Уошингтън и специално заснети интервюта. Има моменти, в които събеседниците остават безмълвни, напомняйки, че тази могъща музика докосва нещо у нас, което остава отвъд думите.
Прожекции:
Неделя, 19 ноември, 11.30 ч., Люмиер Lidl
Петък, 24 ноември, 21.00 ч., Одеон
Неделя, 26 ноември, 15.30 ч., G 8
"Нина Симон", Синтия Mорт
САЩ-Великобритания, 2016, 90 мин.
режисьор и сценарист – Синтия Mорт
продуценти – Стюарт Пар, Синтия Морт, Барнаби Томпсън и Бен Лейтъм-Джоунс
оператор – Михай Малаймаре
монтаж – Марк Хелфрич, Сюзън Литънбърг и Джош Рифкин
музика – Руи Фолгуера
художник – Миси Стюарт
костюми – Магали Гуидаши
продукция на EALING STUDIOS/METRO INTL. ENTERTAINMENT/FRAGILE FILMS/LONDINIUM FILMS
световен разпр. – UNIVERSAL PICTURES
в ролите: Зоуи Салдана (Нина Симон), Дейвид Ойелоуо (Клифтън Хендерсън), Роналд Гътман (Хенри Едуардс), Кийт Дейвид (бащата на Клифтън), Ела Джойс (майката на Клифтън), Ела Томас (Лорейн Хенсбъри), Майк Епс (Ричард Прайър), Майкъл Вартан (радиожурналист)
Тя бе един от най-невероятните музикални таланти, 15 пъти номинирана за "Грами". Хипнотичните ѝ песни и страстно защитаваните политически възгледи я превърнаха в незабравимата Нина Симон. Но славата и богатството имат своята цена, а късните ѝ години са изпълнени с депресивни състояния, злоупотреба с алкохол и изолация. Преоткриването на смисъла на нейния живот и работа изисква кураж, сила и един истински приятел: Клифтън Хендерсън, мъжът, започнал като неин асистент и станал лоялен мениджър. С подкрепата на Клифтън, "висшата жрица на соул музиката" предприема смелото завръщане към своята музика и към самата себе си.
Прожекции:
Събота, 18 ноември, 15.00 ч., Люмиер Lidl
Неделя, 19 ноември, 20.30 ч., Дом на киното
Сряда, 29 ноември, 21.00 ч., Одеон
"Далида", Лиса Асуелос
Франция, 2016, 124 мин.
режисьор – Лиса Асуелос
продуценти – Жюлиен Мадон, Лиса Асуелос и Жером Сейду
сценарий – Лиса Асуелос, Орландо и Жак Песис
по книгата "Dalida - Mon frère, tu écriras mes mémoires" от Орландо и Катрин Риоа
оператор – Антоан Сание
монтаж – Тома Фернандес
художник – Емил Гиго
костюми – Еманюел Юхновски
продукция на BETHSABEE MUCHO/TFA1 FILMS PROD./UNIVERSAL MUSIC PUBLISHING/UMEDIA
световен разпр. – PATHE INTL.
в ролите: Звева Алвити (Далида), Рикардо Скамарчо (Орландо), Жан-Пол Рув (Люсиен Морис), Никола Дювошел (Ришар Шанфре), Алесандро Борги (Луиджи Тенко), Брено Плачидо (Лучо), Нилс Шнайдер (Жан Собиески), Венсан Перес (Еди Баркле), Патрик Тимзит (Брюно Кокатрикс)
Изиграна със страст от модела Звева Алвити, станала актриса, Далида (с истинско име Йоланда Джилиоти, родена в италианско семейство в Египет) е една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, а бумът на диското я превръща в легенда. Стилният биографичен филм на Лиса Асуелос проследява трагичния ѝ и неистов личен живот (смъртта и самоубийствата са неин постоянен спътник), както и кариерата ѝ на певица, по време на която продава над 170 млн. плочи в целия свят. Завладяващо мелодраматичен и изпълнен с впечатляващи музикални сцени, филмът успява и заради хипнотичното изпълнение на Алвити, чиято прилика с Далида е поразителна.
Прожекции:
Събота, 18 ноември, 15.30 ч., G 8
Понеделник, 20 ноември, 20.30 ч., Люмиер Lidl
Петък, 24 ноември, 18.30 ч., Одеон
Неделя, 26 ноември 2017, 20:45, Дом на киното
"За паметта и музиката", Ричи Адамс
САЩ, 2014, 98 мин.
режисьор – Ричи Адамс
продуценти – Ричи Адамс, Брент Кабайеро и Нанси Грийн-Кийс
сценарий – Никълъс Базан и Ричи Адамс
по романа на Никълъс Базан
оператор – Том Лембке
монтаж – Дейвид Рогоу
музика – Карлос Жозе Алварес
художник – Кенет Харди
продукция на UNA VIDA PRODS.
световен разпр. – AMERICAN CINEMA INTERNATIONAL
награди: 2 от "Нюпорт Бийч" – за най-добра актриса на Онжаню Елис и на публиката
в ролите: Онжаню Елис (Уна Вида), Жоаким де Алмейда (д-р Алваро Крус), Бил Кобс (Стомплег), Рут Нега (Джесика), Шарън Лорънс (Анджела Крус), Андре Ройо (Кени)
Печелейки наградите на публиката на всеки фестивал, на който участва, истински независимият по дух филм на Ричи Адамс е красива, вълнуваща история за града Ню Орлиънс и джаза, направил го известен. След като губи майка си заради болестта на Алцхаймер, неврохирургът д-р Крус попада на Уна Вида – джаз певица, която пее из улиците на Френския квартал. След като установява, че и тя страда от Алцхаймер, докторът е подтикван от лични и професионални чувства да помогне. Малко по малко, историята на Уна Вида се разкрива. Заснет по романа на Никълъс Базан – директор на Центъра по неврология към Луизианския държавен университет, "За паметта и музиката" e вдъхновен от научно изследване, но се превръща в завладяваща история благодарение на забележителното изпълнение на Онжаню Елис. Магията, с която тази гаснеща жена напълно се оживява, когато изпълнява музиката си, е красиво представена от актрисата и режисьора. Използвайки богатия си джаз саундтрак с невероятен ефект, Адамс успява да създаде филм, който докосва сърцето и душата.
Прожекции:
Понеделник, 20 ноември, 21.00 ч., Одеон
Събота, 25 ноември, 19.00 ч., Дом на киното
Сряда, 29 ноември, 21.00 ч., Люмиер Lidl
"Джанго", Етиен Комар
Франция, 2017, 115 мин.
режисьор – Етиен Комар
продуценти – Оливие Делбоск и Марк Мисоние
сценарий – Етиен Комар и Алексис Салатко
по романа "Folles de Django" от Алексис Салатко
оператор – Кристоф Бокарн
монтаж – Моника Колман
художник – Оливие Радо
костюми – Паскалин Шаван
продукция на ARCHES FILMS/CURIOSA FILMS/MOANA FILMS/PATHE/FRANCE 2 CINEMA/ AUVERGNE RHONE ALPES CINEMA
световен разпр. – PATHE
номинации: "Берлинале" – Конкурсна програма
в ролите: Реда Катеб (Джанго Райнхард), Сесил дьо Франс (Луиз дьо Клерк), Беата Паля (Нагин Райнхард), БимБам Мерстайн (Негрос Райнхард), Габриел Мирет (Льовек), Алекс Брендемюл (Ханс Бибер)
Франция, немската окупация през 1943 г. Всяка нощ китаристът и композитор Джанго Райнхард радва парижката публика със своята духовита, витална музика в стил "цигански суинг". Във време, когато много други роми се оказват мишени на расистки преследвания и са убити в концентрационни лагери, Джанго вярва, че оцелява благодарение на популярността си. Докато агентите на нацистката пропагандна машина не настояват той да предприеме турне из Германия, за да потушат влиянието на "негърската музика" от САЩ. Райнхард отказва. Една от парижките му почитателки помага на него, бременната му съпруга и майка му да се укрият във вила близо до границата с Швейцария. Там той се среща със свои събратя, които също бягат. Но докато се опитва да прекоси Женевското езеро към Швейцария заедно със семейството си, нацистите са по петите му... В своя режисьорски дебют Етиен Комар представя необикновен творец и волен дух, чийто живот е импровизиран като музиката му. Изправен пред дилемата дали да позволи изкуството му да бъде използвано за политически цели, той взема решение от жизнено важно значение.
Прожекции:
Събота, 18 ноември, 20.30 ч., Одеон
Петък, 24 ноември, 19.00 ч., Френски институт
Събота, 25 ноември, 15.15 ч., G 8
Вторник, 28 ноември, 20.45 ч., Люмиер Lidl
Четвъртък, 30 ноември, 19.00 ч., Френски институт
"Ела Фицджералд: Струва си да живееш", Шарлот Зуерин
САЩ, 1999, 90 мин., документален
режисьор и сценарист – Шарлот Зуерин
продуценти – Карън Бърнстийн и Шарлот Зуерин
оператор – Вик Лосик
монтаж – Бернадин Колиш
продукция на EAGLE ROCK ENTERTAINMENT
световен разпр. – WNET/PBS
номинация за "Грами" за музикален филм
с участието на: Рей Браун-син, Оскар Питърсън, Андре Превен и гласа на Тони Бенет
Първата ѝ мечта била да стане танцьорка. Израствайки в Ню Йорк, тя е вдъхновена от Тъкър "Змийските бедра", изучавайки неговите вълнообразни движения. Тогава, през една съдбовна нощ на 1934 г., в "Аполо Тиътър", звездите на вечерта Едуардс Систърс побъркват публиката със своите танци. 16-годишната Ела Фицджералд се явява на аматьорски конкурс, но е твърде уплашена, за да танцува. Вместо това изпява "Judy", смълчава публиката и печели първа награда. Това е началото на една от най-успешните кариери в музикалната история. След ранния си успех в "Аполо", натрупала популярност и с други аматьорски участия, Ела е поканена да се присъедини към оркестъра на Чък Уеб. За кратко става истинска звезда, записвайки няколко хита, включително една от най-популярните си песни "A-tisket, A-tasket" (1938). След смъртта на Уеб през 1939 г., ръководи оркестъра цели 3 години. През този период тя записва и с други музиканти, сред които и Бени Гудман. Когато започва солова кариерата си в средата на 40-те години, вече се ползва с високо уважение в музикалната индустрия. Нейният ярък и енергичен глас демонстрира изключителен диапазон и контрол. С изпълненията в програмата "Джаз във филхармонията" популярността ѝ надскача музикалния свят. През 50-те и 60-те години по популярност може да ѝ съперничи единствено Франк Синатра, а записите ѝ на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни. Същинската ѝ гениалност не е във формалното новаторство или по-силната експресивност, а в артистичното отдаване, с което изпълнява ентусиазираните песни на своето време. "Аз съм твърде свенлива, срам ме е от хората – признала Ела веднъж. – Но в момента, в който стъпя на сцената, усещането е различно. От някъде получавам кураж, може би защото това е нещо, което обичам да правя". Тъкмо тази любов към пеенето спечелва сърцата на милиони зрители и слушатели по целия свят.
Прожекции:
Петък, 17 ноември, 18.15 ч., Одеон
Неделя, 19 ноември, 18.30 ч., Дом на киното
Сряда, 22 ноември, 18.00 ч., Euro Cinema
Неделя, 26 ноември, 11.30 ч., Люмиер Lidl
Четвъртък, 30 ноември, 18.00 ч., G 8
"Monterey Pop", Д. А. Пенебейкър
САЩ, 1968, 78 мин., документален
режисьор – Д. А. Пенебейкър
продуценти – Лу Адлър и Джон Филипс
оператори – Д. А. Пенебейкър, Джеймс Дезмънд, Бари Файнстийн, Ричард Лийкок, Албърт Мейсълс и Роджър Мърфи
монтаж – Нина Шулман
продукция на THE FOUNDATION
номинации: Венеция – Конкурсна програма
с участието на: Дженис Джоплин, Саймън и Гарфънкъл, Мамас Енд Дъ Папас, Джими Хендрикс, Хю Масекела, Джеферсън Еърплейн, Енимълс, Ху, Отис Рединг, Рави Шанкар
В един хубав юнски уикенд на 1967 г., в самото начало на Лятото на Любовта, започва първият и единствен Международен поп фестивал в Монтърей, или просто "Монтърей Поп". Събитието улавя духа на десетилетието и въвежда в новата ера на рока. Фестивалът включва едни от най-паметните изпълнения на Джими Хендрикс, Дженис Джоплин и Отис Рединг, но те са само няколко от музикантите в един доста шарен пъзел от различни стилове. Със своя характерен vérité стил – и екип оператори, сред които изпъкват асове на американското алтернативно кино като Албърт Мейсълс и Ричард Лийкок – Д. А. Пенебейкър снима всичко, обезсмъртявайки моменти, превърнали се в легенда: Пит Тауншънд троши китарата си, Джими Хендрикс запалва своята... А Мама Кас е буквално отвята от изпълнението на Дженис Джоплин.
Прожекции:
Сряда, 22 ноември, 19.00 ч., G 8
Четвъртък, 23 ноември, 18.00 ч., Euro Cinema
Петък, 24 ноември, 21.00 ч., Дом на киното
Неделя, 3 декември, 17.00 ч., Люмиер Lidl
Пълна програма на "Киномания" 2017 - ТУК
Коментари