Може би най-удивително в така наречената "сиатълска музика" е един наистина необясним, но очевидно непреходен дух.
Повечето от известните гръндж групи вече нямат живи вокалисти, а от пика на този стил безвъзвратно си отминаха трийсетина години. Въпреки това, всеки път, когато тази музика е изпълнявана в оригинал или в кавър, тя звучи все едно 90-те бяха вчера, а не онзи ден. Слухът се оказа верен - грънджът наистина е твърде жилав, за да умре. Дори когато много от героите му вече пеят на небесната сцена.
По някакъв изключително странен начин тази музика продължава да се съхранява някъде далеч извън своето време. Фактът, че всяка година се правят подобни събития, и те зачестяват, говори само за това, че сиатълските концерти са важни за множество бунтовни души, част от които се събраха в столичния клуб "Терминал 1".
Поводът за събитието бе премиерата на българския превод на "Всички обичат Сиатъл" на журналиста Марк Ярм, в която има над 250 интервюта с музиканти, продуценти и свидетели на гръндж експлозията от началото на 90-те. Тази колекция от истории заслужаваше своя запомнящ се акустичен саундтрак и го получи по най-добрия възможен начин и то - от някои по-добрите алтернативни български вокалисти.
Боби Косатката (Der Hunds), Пенко Скумов (Soundprophet), Васко Райков (Odd Crew) и Ангел Каспарянов (Сепуко 6), както обикновено, нямаха проблеми да се превъплътят в някои от най-талантливите гръндж вокали и така "Nutshell" и "River Оf Deceit" в изпълнение на Ангел Каспарянов преля в тройно изпълнение на "Right Turn" с Боби Косатката и Пепо. Българските вокалисти без съмнение са изпитани гласове в сиатълския звук, но още по-приятно впечатление направи респектът, който музикантите демонстрираха един към друг, към създателите на книгата, както и към публиката. Може би това уважение е нещо наистина забележително във времена като нашите. Без глупости, без измишльотини. Просто респект.
Боуи и Кобейн биха придобили респект от кавъра на Васко от Odd Crew на "The Man Who Sold The World". После имаше малко от "химна на Сиатъл" "Hunger Strike" от Боби и Пепо, а публиката нямаше нужда от вокалист за "Jeremy" на Pearl Jam. Финалът се проточи до доста по-късно, а "Say Нello 2 Нeaven" на Боби Косатката си беше истинската елегия за Крис Корнел.
Остатъчното чувство след този концерт бе в смътното заключение на път за дома, че наистина може би (не) всички обичат Сиатъл.
Но, ако тази музика е била важна за теб някога, това няма да се промени.
Снимка: Георги Фидлер
Всички обичат Сиатъл
4209
Коментари