Помните ли епичния концертен албум "101", записан на стадион "Роуз Боул" в Пасадена, Калифорния, през лятото на 1988-а и издаден в началото на 1989 година?
Е, точно в тези няколко месеца Depeche Mode еволюираха от оригинална и много талантлива синти-бой група в помитащо стадионно чудовище. За 33 години те никога не са били формация N 1 в света (относително понятие), но пък и никога не са изпадали от световния Топ 10 на съставите-гиганти.
Има и друго. Depeche Mode никога не са имали своя песен на върха в британския хит парад, но за сметка на това всичките им 13 студийни албума - до един, са влизали в Топ 10, а два от тях са дебютирали директно на първото място.
Концертната магия на "101" беше толкова мощна, че в края на 80-те диджеите и радиоводещите предпочитаха да пускат лайв версиите на Депеш-хитовете, отколкото студийните оригинали.
И ако тогава Depeche Mode увековечиха на запис закриването на турнето със заглавие към може би най-силния си албум ("Music For The Masses" 1987), то при третия си опит у нас (един провален), почти откриваха трасето на "Делта Машината".
Не е нужно да си чак зомбиран фен, за да се вдигнеш насред революционен изборен ден, да "оцеляваш на ръба на предела" в зловещите ърбън джунгли на квартал "Надежда". В бонус – майски дъжд от студената реколта и моето най-мъчително влизане на стадион в живота дотук. Очаквани километрични задръствания и 35 000 души, пълзящи в индианска нишка.
Най-интересното е, че с Дейв Гахан (Dave Gahan) тръгнахме по едно и също време към стадион "Локомотив". Без майтап! Поне в това се кълнеше с писъци една от трите варненки, с които се придвижвах в пакет. Точно в 19.00 часа Дейв излязъл от "Шератон"-а. Явно обаче са го пуснали да влезе с връзки!
Ние връзки нямаме и със скорост 10 метра в час се добираме до непокритата ливада. Най-после! Разбира се, подгряващата група отдавна е подгряла, ама кой да види и чуе F.O.X. при такъв пропусквателен режим. Важното е, че Depeche Mode стартират епичното си шоу 10 минути преди очаквания час - 21.00.
И в този миг всякакви транспортно-метеорологични неудобства се изтриват завинаги. Групата и най-вече Дейв така влизат в сета, че те заковават. След краткото интро на "Welcome To My World", фронтменът разцепва още с първата строфа, а от него струи енергия "вълча порода". Този човек е във формата на живота си. Два часа и 10 минути просто помита София. И най-важното ... Дейв се усмихва! Повече от всеки друг път! Един съвсем различен фронтмен.
Изумително е, че албумът "Delta Machine" излезе преди има-няма месец и половина, а феновете знаят песните му наизуст. Поне онези шест парчета, изпълнени от Депеш в София. Представяте ли си само колко е значима и голяма тази група? А фенската маса, еххххххх ... Толкова красиви жени на едно място едва ли са се събирали на стадион по какъвто и да е повод.
Творческата машина Дейвид Гахан – Мартин Гор, лично за мен има роден, макар и далечен аналог. И той е Дони и Момчил. През 90-те, когато нашите момчета бяха тотални идоли, Момчил пееше няколко от най-лиричните парчета, давайки възможност на Дони да отдъхне от вихреното шоу. Е, абсолютно съща е системата и при Depeche Mode. На всеки 40-45 минути раздаване от Дейв, Мартин остава сам на сцената и баладира електронно, докарвайки почитатели и всички останали до див екстаз.
По тази позната рецепта Мартин представи "Higher Love" и "When The Body Speaks", като номера 9 и 10 в шоуто, а по-късно откри и бис-серията с 19-тото парче в този брилянтен концерт – "Home". Част от наистина удивителното шоу бяха и крайно естетските кадри, прожектирани на екраните, дооформящи ореола на героите.
"Delta Machine" е повече от уникален диск и ако не се случи някакво чудо, това ще е най-силният музикален проект на 2013. От 13 песни в него (без 4-те бонус трака) на стадион "Локомотив" в София бяха представени цели 6 - посрещнати с огромна радост от хилядите на терена. А това го могат само групите-галактики. "Welcome Тo My World", "Angel", "Should Be Higher", "Soothe My Soul", "Secret Тo Тhe End" и "Goodbye", звучаха като директно от компактдиска. Но за култовите британци това си е съвсем в реда на нещата, все пак.
За старите хитове е ясно. Там каквото и да изпълнят Depeche Mode, ще е любимо и влудяващо. Разбира се, при презентация на нов албум винаги има големи отсъстващи от "бест оф"- сета, но това не е най-същественото. Важна е свирепата сценична форма на Дейв, смазващият звук и обичта на хиляди хора, за които тази група е съдба.
На по половин век живот, те вече могат всичко. Да прелеят синти в блус и алтърнатив в откровен денс-поп. А най-емблематично за фрапиращата им класа може би е държането на Анди Флетчър. С вид на отегчен даскал по физика, той просто си стърчи централно на сцената до два кийборда като най-често е с ръце на задника. Понякога натиска някой клавиш, ей така, за да не му изтръпнат ръцете и толкова. Пълно безгрижие и наслада от добре свършена работа в продължение на 33 години. Защото без Анди Depeche Mode може би отдавна щяха да са забравени като една оригинална осемдесетарска синти-бой банда.
След 23 перфектни парчета, в това число бис с 5 песни (мини-концерт), великите музиканти по традиция изпратиха тълпата с "Never Let Me Down Again", а това, че дори каменният мистър Гор се усмихна малко преди финала, е достатъчна оценка за българската публика.
Преминали през какво ли не, днес Депеш са институция, респектираща всеки творец с ноти, независимо от стиловата му насоченост. Силно се надявам, бръчките по лицето на Мартин да не са пречка тази вълшебна формация да оцелее минимум още четвърт век.
Защото Depeche Mode са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ!
Пълен сетлист от концерта на Depeche Mode в София:
Welcome to My World
Angel
Walking in My Shoes
Precious
Black Celebration
Policy of Truth
Should Be Higher
Barrel of a Gun
Higher Love
When the Body Speaks
Heaven
Soothe My Soul
A Pain That I'm Used To
A Question Of Time
Secret To the End
Enjoy The Silence
Personal Jesus
Goodbye
БИС:
Home
Halo (Goldfrapp Remix)
Just Can't Get Enough
I Feel You
Never Let Me Down Again
Коментари