Вероятно още от началото - със самото заглавие на материала, ще ви прозвуча приповдигнато.
Това е така не защото държа да изсипя океан от нежни слова по повод случката "Korpiklaani, Eluveitie, Godnr. Universe European Tour 2010" в София на 13 октомври, а тъй като бяхме свидетелити на дух и атмосфера, които предполагат подобни слова.
Ще започна с това, че ABV Pro определено са избрали името на компанията си доста сполучливо, защото и “А”-то, и “Б”– то, и “В”-то по организацията на шоуто са отлични. А “про”-то в името им отговаря на професионализма, с който те се справиха с усложняващите концерта обстоятелства. Знаете: в последния момент се наложи смяна на мястото на шоуто. Допълнително напрежение създаде и голямото закъснение, с което бандите пристигнаха в столицата.
Петнадесетина минути преди 20.00 ч. - обявеният за начален час на фолк метъл празника, на сцената в „Христо Ботев” с видимо вълнение и в цялата си прелест две дами вече пръскат чар с проекта си Godnr.Universe. Това са пленителните мацки Ана Мърфи (Anna Murphy) и Мери Тадич (Meri Tadic), като всеки член на швейцарските ни гости в тази вълшебна вечер, Eluveitie (каквито са и тези двете) са мултиинструменталистки.
А съчетанието на красота, талант и завидни умения е взривоопасна комбинация. Затова и още от самото начало сцената, обвита в мрак, пламва и стопля студените статични сини прожектори. Пред нея вече има яростно пазещи първите редове фенове, макар и голяма част от публиката дори още да не е заела позиции в залата. „Надявам се да ви харесва нашата музика”, леко боязливо подхваща Ана, „защото тя е в малко по-различен стил!”. Голямото спортно съоражение е хладно и негостоприемнно, но слава Богу, се оказва добър спасителен план за тълпата, която би била застрашена от онова падане на тавана на заведението Blue Box, за което витаят слухове… Не може да се каже, че момичетата стоят плахо на сцената, макар това да е не е стотното им излизане с проекта на живо. Така или иначе, Ана (която свири основно на хърди-гърди в Eluveitie), и която е само на 21, и Мери (цигуларката в Eluveitie) - на 28, явно имат освен дарба и опит, и идеи и желание да посветят живота си на тази магия - музиката, или както може да се каже в техния случай, на музиката като магия! Godnr.Universe са съвсем, съвсем пресен проект със залитания в EBM и други електронни предизвикателства за метълското ухо, съчетаващ електроника и живи инструменти, той е поп ориентиран и доста танцувален. Танцувални са останалите два акта от плаката, с който общо трите формации обикалят Европа два месеца. Но те са танцувални по различен начин. Да надникнем сега и в досието на Мери – тя има и друг проект, наречен Irij – чист фолк с хърватска кръв, каквато тече във вените на госпожица Тадич! (чекнете го, интересно звучи). Но стига съм се отклонявала.
Възгласите на зяпналите през оградата пред сцената фенове по адрес на отварящата банда са положителни и двете диви са окуражени и връщат комплимента към публиката с думите: „Вие сте най-емоционалната и шумна публика на турнето досега.” Предстои да чуваме това многократно тази вечер, но и да се превръщаме в далеч по-шумна и затрогваща публика. Кой ли може да повярва, че ще сме чак толкова превъзбудени...
На сцената изниква логото на Eluveitie и догадките кой ли ще е втори тази вечер изчезват. Което не значи, че Корпиклаани (Korpiklaani) са хедлайнъри, това все пак е ко-хедлайн турне. Причините в случая са чисто логистични и се подразбира, че това спестява време. Време, което е дефицит дотолкова, че бандите правят своя саундчек непосредствено преди изпълненията си. А съответните паузи, които се оформят по време на тези звукови заверки, са добре дошли за бира, бъбрене и WC.
Великолепната осморка се призимява на сцената под съпровода на интрото "Otherworld". Сцената е пълна, а зиг-заг ходовете на музикантите, непрестанното движение и изникване на членовете от единия в другия й край, са зашеметяващи. Отличните инструменталисти, между които и подскачалите до преди 20-ина минути крехки дами, имат забележително присъствие на живо. Неусетно сет листът напредва до 6-и номер, където е "Thousandfold" – излязла като сингъл от новия албум. Добър предвестник за това какво предстои. После гостите не чакат да си поемем дъх, а направо подкарват тотално зарибяващата "Inis Mona", към която също както и към "Thousandfold", има вдъхновяващ видеоклип. Това, което виждам от пълните трибуни долу пред сцената, е не по-малко инспириращо – здрав хедбенг. Това все пак е дет метъл, макар фолк, по-сдържано поклащане в ритъм и повече от доволно усмихнати лица на хора с вдигнати ръце! Мнозина даже пеят, наизустили са текстовете на този толкова странен език! Е, кажете ми как да не се възхищавам на силата на музиката? Лириките на галски звучат като поезия. Уникално! Ето, на това му се казва висококачествено швейцарско ножче! От всеки край излиза уникален инструмент и всичките стоят перфектно в цялото. Факирите на сцената боравят уверено и с такава любов с традиционните музикални открития на прадедите като флейти, хърди-гърди, цигулка, гайда, колкото и с класическите за метъл формация електрически китари, бас и барабани. Истински корав метъл с много мелодия и запомняща се идентичност. Групата вплита в музиката си достатъчно игриви мелодии, но не и прекалено, че да може да се удари един келтски танц ала Лорд Ъф Дъ Денс (Lord Of The Dance), моля ви се-не! "Inis Mona" е последвана от вече превърналата се в класика "Slania’s Song" и "Omnos". Все пак музикантите имат милост - разпускаме с "Isarafr", за да съберем сили за "Сircle Рit" и "Wall Оf Death” - съответно на "Kingdom Come Undone" и "(do)Minion", като междувременно сме подгрели с "Quoth The Raven"… И за съжаление вече е ясно, че скоро ще си ръкопляскаме за чао. Само след още едно парче ("AnDro") с края на изпълнението на елветияните се пренасяме в началото на групата им с "Tegernako" от дебюта "Spirit".
Питам се как сме живели преди 2006, когато излиза този албум. А също как доживяхме до 2008, докато чакаме втория – "Slania"? Към днешна дата имаме "Evocation I: The Arcane Dominion" (2009) и пресния "Everything Remains (As It Never Was)". И ще ви кажа кога Eluveitie станаха наркотик за стотици метълзависими фенове! С фантастичното си представяне в онази февруарски нощ миналата година, където се “съревноваваха” с утвърдените трашоци Криейтър (Kreator). И тогава, и сега бяха несломими на сцената, без да оставят и грам съмнение, че името им ще бъде цитирано като пример за оригиналност, искреност, професионализъм и след десетки години. Но да се върнем в 2010-а, когато второто гостуване на швейцарската банда е факт, а удоволствието да присъстват имат над 1000 човека, които трудно биха оцелели в Blue Box... След изпълнението си музикантите се пускат на няколко лъча из залата и така се оформят 2-3 мравуняка, където те раздават автографи и се снимат с фенове - големи, малки и още по-малки.
Между другото, по същото време, в същата тази скромна столица за аплодисменти са потят още три банди от чужбинско, но не така позитивно настроени и с не толкова ведри. Watain и Destroyer xxx (цензура, сори!) бичат в R.B.F…. Ще рече, че може пък и да започваме да заприличваме на европейски град, където културният афиш е наситен.
Ето че за по-малко от три месеца в страната ни свири за втори път банда със силно сгъстен концертен график, а именно - Корпиклаани. Финландските веселяци ни видяха що за стока сме на втория ден от "Каварна Рок Фест" 2010. Видяхме ги и ние и взаимно се харесахме. И още как! Тази вечер обаче гостите бяха различни. По-стегнати, с по-сериозно отношение към концертния си ангажимент и с доста по-разнообразен сет, който да ги представи на родната публика по-добре и цялостно. Едно на ръка, че те като особено търсена банда за летните фестивали се стараят да представят сет, включващ повече хитове и по-лесно смилаеми парчета, които да са като антидот по пълните с агресия и яки жици стотици метъл банди по тези фестове. Второ – по презумпция фестивалните сетове са твърде кратки, за да може дадена група да се покаже в пълната си сила. Лично за мен това е третата среща на живо с музиката на Корпиклаани, но предходните три бяха все на фестивали - Unirock Open Air, "Каварна Рок Фест" и Summer Breeze и въпреки неистовата забава, на която ме подлагаха всеки път, нещо все не ми достигаше. Това е по-широко застъпената дискография и поне 3 по-метъл и още толкова по-сериозни парчета. Тази вечер обаче те имаха възможност да свирят на живо и по-сериозна песни, и такива, различни от тези, които са им били добър коз за спечелване на всенародната любов ("Vodka", "Beer Beer", "Happy Little Boozer"…) И като стана дума, преди не го споменах, но "Beer Beer" всъщност е версия на песента "Vuola Lavlla" на Шаман (Shaman) (старото име на Корпи, преди да вкарат метъл и английски текстове в песните си) от албума на "Shamaniac". Наскоро гледах филма „Finland. The Promised Land of Heavy Metal”, в който президентът на Финландия обяснява колко се радва за постиженията на Лорди (Lordi) и колко им е благодарна, че прославят държавата по света. Очевидно е много права, защото вече доста хора нашир и надлъж по земното кълбо знаят от албумите на Корпи финландски думи като "karkelo", "tuli kokko", "korven kuningas", че даже и името на финландския бог на ферментацията – Pellonpekko… Някъде по средата на сета на Йоне (Jonne) очевидно му се ще да се хвърли сред феновете. “Вие сте изумителна публика. Получих толкова много отзиви след първия ни концерт в България, в Каварна миналото лято… или беше това лято всъщност? Беше много готино, надявам се да се видим и догодина за още едно такова велико лято, и после за още едно и пак, и пак и така нататък!”, са думите му. По големите усмивки върху лицата на финските горски мъже си личи колко щастливи са да се срещнат отново с българските щури метъл глави. Публиката пееше дружно освен на споменатите вече хитове-химни на алкохолните напитки, и на “Journey Man”, “Korpiklaani”, “Wooden Pints” и “Cottages Аnd Saunas”, както и на “Metsamies”… И удряха здраво пети и клатеха весело глави в маниера на Йоне и на не толкова популярните “Kipumylly”, “Juodaan Viinaa” “Paljon On Koskessa Kivia”. Като че ли в транс повтаряха неговия специфичен стил (yoik).
Отреденето време за събитието отлита и Йоне обявава следващите две парчета като последни за вечерта. Няма пък, мисля си, и тропам сърдито с крак, не искам да свършва. Същото вероятно искат и всички наоколо, а и музикантите, между които две звена в играта протича химия. Нашите любими финландски приятели не устояват на напориситата вълна за бис, на скандиранете от страна на пощурелите „буузъри” (не разбирай просто пияндури) и след минути се качат отново на сцената.
Да,обаче басистът Ярко вече не е със сценичното си облекло. „Когато изтече времето, което ни бяха дали организаторите – до 23.30 ч.,трябваше да сложим край на сета си. Така и стана, слязохме от сцената, прибрахме се в бекстейджа и аз се мушнах в банята. Вземах душ, когато внезапно нахлу нашият мениджър и ми каза: „Ярко, хайде обратно на сцената, феновете искат бис! Такова нещо не ми се беше случвало досега.” И както става ясно, банята на господина е бил смутена, за да даде с колегите си на жадните още две песни - "Let's Drink" и "Ii Lea Voibmi", която също е на Шаман. Не ни се иска да се разделяме, Йоне не сваля поглед от публиката, раздава дълбоки поклони и удря силно микрофона в лявата си гръд, в знак на това, че сме докоснали сърцето му… (Точно както би подметнала някоя саркастична гадина, “Ах, каква сърцераздирателна гледка!”)
Нападките за прекалена "фолклорност" към една от бандите в плаката на събитието далеч не са основателни, да не говорим за повърхностните коментари, че “тия само водка и бира, бира знаят”...
Действително, на човек са му необходими ако не минимални познания, то поне бегла представа от “сами фолк” и стилове като jenkka и humppa, за да може да хване разликата между пошлата фолклоризация и другата. Например - кичозните финци Elakelaiset са много разкрепостени, а дори те свириха на Wacken Open Air, на същия този фестивал през август 2010, на който Eluveitie бяха наградени от Metal Hammer с престижното отличие Up Аnd Coming 2010. (ако искате да знаете, драги ми true метъли!)
Тридесет минути след полунощ идват и последни ръкостискания елветияните и прегръдки с Йоне и Ярко. След подаряване на тениски, добри думи и пожелания за нови срещи, се отдалечавам от залата с джапане в дълбоките локви на улица "Джон Ленън". И така неусетно нощта преваля в ден, докато защитаваме теории на кой от концертите е било по-яко.
Но сме обединили лагерите за афтърпарти на другия тазвечершен концерт в столичен метъл бар.
Коментари