Whitesnake на Hills Of Rock 2019

Уайтснейк (Whitesnake), сръбско и кебапчета.

Ето така повърхостно и накратко би описал някой случаен минувач втория ден на Hills Of Rock 2019. Има ги и трите, а и немалко хора, които люпят сeмки и плюят люспите по терена с ебаси кефа. Но дай сега да не си разваляме настроението.

Отседнали сме в "Капана", срещу No Sense – рок-бар, който работи докато има хора. Сещате се - всички са само за по едно питие, уж. Събуждам се прегракнала и още пияна, а чайките отвън сякаш ми се надсмиват. Бедната тя, все още жадна... или жадна за още.

Но не съм само аз. В неделя към Пловдив прииждат още хора – днес освен трети и последен ден на мегасъбитието - част от програмата на "Пловдив 2019 - Европейска столица на културата", е обявен още един концерт. Това първото гостуване на Dead Can Dance в България, което ще се проведе в Античния театър. Голямо тичане ще падне между двете точки на интерес на меломана. Но да ви кажа за вчера - има хора, които са дошли само за една или две банди, само за ден. Ето например такива, които са си донесли дупето дотук само заради Lord Of The Lost например. Те свирят втори на Main Stage. Атрактивната петорка от Хамбург, както и всички изпълнители днес, а и посетители на събитието изобщо, се радват на хубаво време. От пороя вчера са останали кал и дори още неизпарили се локви, но слъцето пече, скарите жарат месища с пълна пара и мястото мяза на събор на моменти.  Миризмата и гъстият дим от барбекюто ми идва вповече. Сочно закръглените нагоре цени в самия Пловдив ме изненадват, а какво остава за ценоразписа на павилионите на фестивалната площ. Така или инак, тук пазарувам само бира, а на ВИП-ложата Monster пари не взимат. Дарк рок-нещото, което свирят LOTL, е още една подправка в коктейлната програма на събитието. Техният е сет е нещо по-различно, тълпата е там така или иначе и с любопитство проследява изпълнението им. Готино е – не е точно Combichrist, но ги има техните мрачни индъстриъл елементи. И на шега, и за късмет отивам да гледам Конкурент на сцената Music Jam. Чувам "Родени за рок" и "Дай ми време" и... повече не ме занимавайте.

Изнасям се към Главната. Там настоящият вокалист на Rainbow Ronnie Romero и група Eridan излизат със специален сет – почитат Рони Джеймс Дио. Тяхното струдничество не е от вчера, свирили са заедно и това е отиграно. Гласът на Romero доближава този на покойната легенда и, ако си някъде по-назад в тълпата и не гледаш сцената, направо си чуваш великия Дио. Класиките са си класики и хората им отдават нужното с уважение, припяване и знака на хеви метъла, който както съществува - къде като мит, къде съвсем реално - е измислен от самия Дио. Мислите ли, че има някой, който да не припява на "Holy Diver", "Heaven Аnd Hell", "Rainbow In The Dark", "We Rock"...

Между Main Stage и сцената "На тъмно" - някаква какофония. Звукът от двете така се слива, че е нетърпимо. Никой не ви и кара да седите там, нали. Obraten Efect (не знам защо го изписват на латиница) забиват на "На тъмно", докато гората от ръце е вдигната в чест на Дио, но и те си имат своята публика. Загряват я за Brkovi, които ще свирят там последни днес.

Сега идва време за Уайтснейк.

Щракам кадри (снимките ще качим по-късно след одобрение от мениджмънта). Наблюдавам малко отстрани и и после съм на тентата на Monster, която е на платформа, недалеч от Главната сцена. Гледката от там е чудовищно добра, посрещането от страна на домакините – също. Евала, пичове! Моят добър стар приятел Джак си стиска ръката с Уайтснейк и срещата протича с приповигнато настроение, пеене с пълен глас и разговор за това как като работиш нещо толкова яко - рок звезда в продължение на години, натоварения график и всичките там усилия, си струват. Дейвид Ковърдейл без съмнение ще продължава да пълни арени и толкова големи терени като този, че и много над капацитета на Гребната база, а хейтърите ще продължват да се взират в бръчките, които е опитал да прикрие с козметична намеса. На кого обаче му пука. И ти, и съседът, и онова бившо гадже от Ахтопол '81-ва знаят песните на митичната банда. Сет листът е от 12 парчета: "Bad Boys", "Slide It In", "Love Ain't No Stranger", "Hey You(You Make Me Rock)", "Slow Аn' Easy", "Ain't No Love In The Heart Of The City (кавър по Bobby "Blue" Bland), "Trouble Is Your Middle Name", "Shut Up & Kiss Me", "Is This Love", "Give Me All Your Love", "Here I Go Again"... Ставаме свидетели на задължителните китарни заигравки между Reb Beach и Joel Hoekstra, плюс дръм соло от Tommy Aldridge. За бис са оставили "Still Оf Тhe Night", а след нея пък има фойерверки. Но това далеч не е краят на свирнята. От "На тъмно" ще се носи шум поне още два часа.

Наоколо се мяркат и фенове, чиито лични акценти са именно в това пространство. Ник е привлякъл банди, които не само да задържат хората след хедлайнърите на основнта сцена, но и да ги заредят с енергия да си танцуват там. Дори след края на програмата, сиреч до след 02.00 ч. На 29-ти хедлайн са Brkovi. Изкъртват със селски пънк/глем имидж и горещи балкански ритми. На моменти си е направо от онова сръбско, дето беше единственото "вносно" в тежките времена на комунизма у нас, обаче с малко китарки и рок. Това си има почва у нас, хората се кефят също както се размазаха и на Kultur Shock на същата тази сцена миналата година. Публиката на хърватите е доста по-изтрещяла от тази на Ковърдейл и Ко. – мъжете са голи до кръста, а жените меткат сутиени към сцената. Бутилката "Джак", с която се киснат по време на изпълнението, след края му се озовава в ръцете на кака ви...

Нататък ...не знам.

(Вероятно защото не помниш - б.р.):)
 Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"