Hot Since 82 пристига за вълнуващо парти в София през декември
Дино Мерлин със специален поздрав за България преди концерта с Желко Йоксимович
Константин Костов, Христо Йоцов и Плевенската филхармония с авторски концерти в Добрич и Варна
David Garrett в Пловдив: Златни изживявания и премиум емоции с новите билети
Мария Илиева с нова международна награда и дата за голям концерт догодина
Японската сензация Kyoto Jazz Massive пристига за първия си концерт у нас
Pettersson & Frederiksson специални гости на фолк метълите Faun в България
Till Lindemann, фронтменът на Rammstein, със солов концерт у нас догодина
Ali с дългоочаквания си дебютен албум и неочаквани гости в столичния клуб "Строежа" на 23 ноември
Тони събра най-големите си хитове в ексклузивния албум "Пробуждане"
Б.Т.Р. с втори концерт в зала 1 на НДК и нов сингъл
Embrace By Dark преди специалното шоу на Rotting Christ в София

Odd Crew: Не умирай, щом си жив!


Odd Crew: Не умирай, щом си жив!

21976

Няма друга българска група като Odd Crew (Од Крю)!

Не знам дали съществува толкова млада банда, притежаваща всички характеристики, които тези машини съчетават в себе си. Готова съм да оспоря всеки, дръзнал да се усъмни в думите ми! Не съм виждала такава сила и плътност, музикантство и отдаденост, разпределени поравно между четирима души. Всъщност, те са един двигател, генериращ непрекъснати енергийни потоци. Захранват не само себе си, а всички, имащи удоволствието да се запознаят с тях и музиката им.

Фен ли си на тежкия саунд? В такъв случай е невъзможно те да не са сред най-любимите ти артисти. Не е необходимо много време, за да се убедиш в това. Например, на мен ми отне около половин тон от музиката им, за да забравя поройния дъжд, съмнителните чичковци по тъмните самотни спирки и дългото пътуване до клуб RBF онази вечер. В секундата, в която бандата излиза на сцената, всичко придобива смисъл. Нищо, освен четирите усмивки, греещи по-силно от прожекторите в залата, няма значение.

Малко преди този момент, емоционалната ни стабилност губи баланс. За начало на шоуто се прожектира видео с избрани кадри от живота на групата. Няма как да предположа, че, след като чуя гласа на Елена Петрова, в интервю преди... 15 години, ще ми се иска да се разплача. Като малко изгубено момиченце, току-що намерено от майка си. То е от времето, в което момчетата свирят заедно едва от няколко месеца, на възраст между 8-11 години. Тези кадри ме пращат в детските години, когато сме непринудено откровени.

"Откъде идва тази любов към рока?" -
"Отвътре", отговаря с меко гласче невръстният още Мартин Стоянов (бас китара).

Начало на концерта.

"A Bottle Of Friends" – суперсимволична песен от репертоара им.

"S.P.R.F." (strenght - сила, pride - чест, respect - уважение, family - семейство) са градивните и дълбоко заложени във философията на бандата елементи. Това ги събира, амбицира и вдъхновява. Звучи нагласено, но е самата истина. Срещу този материално агресивен свят, те поставят своите положителни ценности. Подходът им РАБОТИ!

Несъмнено подкрепата, която получават от феновете и приятелите си, допринася за развитието им. Доказателство за това е рекламният щанд, който се разграбва за не повече от два часа. Вижда се и чрез почитателите, които странични наблюдатели често наричат сектанти. Така и изглежда. Клонинги! Всички са с тениски на бандата. Напук на изградения образ на намръщените и лоши "метъли", хората тук са позитивно настроени и с големи усмивки. Когато даваш любов, получаваш любов. Дори и това да са тежки вокали, изкрещени директно в лицето ти.

Репертоарът е умело подбран, за да покаже по най–добрия начин развитието на бандата през годините. Прозвучаха парчетата от последния албум "Beyond Тhe Shell" (2012) – "Death Trap" и "Can’t Bring Me Down". След това групарите ни върнаха в 2010 с "I Will Take My Rest When I Die", "We Won’t Betray Ourselves" и  "What I’ve Become" от втория им диск.
 
Изпълнението на "Follow Тhe Нorns" бе заснето от безброй апарати, камери и телефони. Призивът е на самата банда, а идеята - да се сглоби лайв фен видео към песента от любителските кадри. С нетърпение очаквам резултата, най-малкото защото видях фотограф с включена камера в епицентъра на погото, вихрещо се през това време.

Десет минути почивка. За Васил Райков – вокали, Васил Първановски – китара и Мартин Стоянов – бас/ бек вокали, но не и за Бонзи – ударни.

Време е за един от любимите ми моменти на техни концерти –  солото на барабани. Десет минути блъскане, което на моменти наподобява индианско племе по време на ритуал. Други - на сцени от екшън филм и стрелба с тежко автоматично оръжие. И в двата случая звучи физически невъзможно тези удари да идват от един човек.

Десет минути преди да навърши 24, Боян Георгиев излива цялата си мощ и техника, на които е способен. А те сякаш са безкрайни. Докато размахва крайници стотици пъти в минута, долавям, че най–спокойно си танцува. Шоуто на барабаниста сякаш превърта времето с десетина години назад. Откога не сте чували Odd Crew да пеят на български, освен ако не честитят рождения ден на някого с песен?

Много от феновете им не са. Рокаджиите поднесоха и няколко парчета от времето, когато се наричаха Каскадьори. Песента "По пътя" накара всички да се усмихнат и с култовата реплика "не умирай, щом си жив". Колкото и нелепо да звучи, носи адски много смисъл. Можем само се радваме на младежките им лирики, докато си даваме сметка за техните съкровените пориви.
 
Август 2008. Каскадьори обявяват новото си име и се представят като Odd Crew с албума "We Аre What We Are". С течение на времето този проект се превърна в символ на прехода на групата към по-тежкия саунд. "Stuck" и "Fallen Down" ми влияят по същия начин както "Я кажи ми облаче, ле бяло" разчувства гурбетчиите. "I Аin’t Losing Myself" ме кара да настръхвам, както "Nothing Еlse Matters" въздейства на... половината свят.

Отново преход във времето и се връщаме в настоящето. Към края на сета прозвучават "You Are Not So Different" и "Beyond Repair" от последния албум на бандата.

Парчета - музикален стандарт, който е редно да се изучава от последователи. Не само гласът на Валя Балканска, а и китарните сола на Васил Първановски трябва да звучат в космоса. Защото са Вселена.  Не минахме без "Реката на времето" (2006) в еволюирал към 2013 вариант.

Непрестанните музикални скокове за 15 години на сцена ни връщат пак до дебютния проект. Моите наблюдения са, че "Monkey Pride" и "Pyre" са от най-любимите парчета на публиката.

Поклон от четиримата, снимани от Мартина Милтенова, и недвусмислено скандиране на тълпата "Отначало!!!"

Край на концерта.

Осъзнавам още нещо за Odd Crew. То е, че те се вдъхновяват един от друг. Освен това се съревновават със самите себе си в опит да надминат собствените си възможности. Затова са и безупречни!

Наздраве!

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Любо Киров - "Ново сърце"

Видео


Албуми


Любо Киров - "Ново сърце"

Скоростта, с която Любо Киров разпродава концерти в огромни зали и създава нова музика, е завидна.През последните...

Най-четени новини


виж всички