Пушeх поредната цигара в подлеза на НДК, точно пред всеизвестния столичен клуб Mixtape 5, когато чух гласа й за пръв път на живо.
Хвърлих фаса и се втурнах към входа. Да, това беше тя - Елизабет Нийтън, фронтдамата на Midas Fall.
Редът на братанците дойде след двучасово закъснение и сета на родната формация Mindown. Но пък чакането си заслужаваше.
Хелдлайнърите забиха малко преди полунощ с яростно-нежна мощ, на която само жени музиканти са способни. Да, двама от четиримата са жени. Магията, с която пленяват мигновено, се дължи на хармонията между алтърнатив, пост рок, готик, инди рок и електронни елементи, които, преплитайки се, сътворяват разноцветни светове от емоции и картини. Усещаш тялото си пулсиращо и неконтролируемо. Косъмчетата по ръцете ти - дори и да ги нямаш, се изправят от енергията, с която бандата те снабдява на високи обороти. В големи, ама много големи дози.
Озвучаването е на макс, прожекторите разпръскват светлина из цялата зала, което също допринася за вълшебното изживяване. Да си на концерт на Midas Fall, e като да прескачаш от приказка в приказка, да се гмуркаш в дълбините на океана със сирени, да яздиш грифон и да усещаш вятъра навсякъде по тялото си. Тази музика е опиум, който развихря въображението ти до неузнаваемост. Ако прекалиш, може да се влюбиш в изумителните възможности на купчинката сиво вещество, която пазиш в главата си.
Те са от музикантите, които доказват, че и дамите могат да бъдат добри с баса. А Елизабет Нийтън пее със страст, която поразява и те прави безмълвен. С нежния, но силен тембър, хипнотизира толкова категорично, че всичко останало е незначимо. Знаеш: фронтдамата пее специално за теб. Това - убедена съм!, е едно от задължителните удоволствия, които всеки музикален ценител трябва да си подари. Незаменимо изживяване е!
Гостите впечатлиха публиката с изпълнения на парчета от последните си два проекта - "Wilderness" и "Fluorescent Lights" от 2013, както и с някои шедьоври от диска "Eleven. Return Аnd Revert" (2010).
Разказаха историите от живота си с текстове и музика, като илюстрираха своите преживявания с хармонии. Мелодиите предизвикаха ентусиазирано скачане, изолирана самота, в която достигаш до конкретно проникновение, грациозни танцови движения на тялото. И още - блажени усмивки и сърдечни прегръдки.
Омагьосаха бързо и без увъртане, сякаш не кръв тече по вените им, а мелодия. Музика като опустошаващ апатията ураган. Такъв, от който всеки се нуждае. Поне два пъти седмично.
Midas Fall – британци с вдъхновяващо очарование, които притежават свръхсилата да те телепортират с музика там, където ти си пожелаеш.
Искам пак!
Коментари