Както повечето хубави неща, появата на Doesn`t Frogs се случва точно навреме, за да добави малко разтърсващ, параноичен, смазващ звук към общата картина на българската сцена.
В тези тежки времена, когато всички по телевизията се оплакват само за пари, из София се случват истински събития като концерта на Doesn`t Frogs в Чешкия културен център. А зарядът, който бандата донесе на 13-ия юбилеен фест "Аларма Пънк Джаз" остави следи, защото бе самобитен знак, че истинското и важното бавно и упорито си проправя път.
Doesn`t Frogs са трудни за описване, независимо колко пъти си ги гледал, просто защото не звучат като нищо друго, което може да се чуе в нашя край. Групата е може би по малко дарк уейв, малко пост-пънк/рок, може би сайкъделик, пост-апокалиптичен нойз-поп от ада (според профила им в Soundcloud), но по-скоро музикантите са каквото си искат. Могат да си го позволят, защото колкото повече напредва един техен концерт, толкова повече през надънените до дупка колони директно в главите на хората прониква един черно-бял, силно фрагментиран и субективен разказ за обратната страна на нещата, които познаваме.
Музика като упътване към вътрешността на главата, където можеш да бъдеш унесен от мелодията на фона на собствените си мисли или събуден с ритник от китарен риф в следващия момент.
Музиката на Doesn`t Frogs е толкова магнетична, завладяваща и устремена нагоре, че звучи сякаш може да продължи така завинаги, подхранвана от плътния барабанно-китарен ритъм. Заради това парчета като "The Narrow Dice" отнасят надалеч или те забиват в земята на секундата. И всичко това да се случва в главата ти, поради което си забравил да ръкопляскаш, когато песента е свършила.
Със сигурност на 27 февруари Doesn`t Frogs бяха солиден принос към ъндърграунд културата тук, защото нямат аналог в България и това, което правят, идва директно от космоса.
Снимка: Ангел Димитров
Коментари