В албумите на британската прогресив рок група Big Big Train се откроява интересът им към технологиите, които бележат развитието ни – още първото официално заглавие в дискографията им от 1994 година се казва "Goodbye To The Age Of Steam", или "Сбогом на епохата на парните машини".
В техните текстове намират място английската компания за електрически двигатели и трансформатори "English Electric" (два албума носят нейното заглавие), прокарването с първия водолаз на жп тунела "Севърн" под устието на река Севърн през 1879 година, изграждането на трансокеански лайнери в корабостроителницата "Суон Хънтър", качваме се на най-бързия парен локомотив "Мелърд", или "Зеленоглавата патица", с немислимата за 1938 година скорост от 202 км/ч, световен рекорд за времето си, напускаме Слънчевата система с автоматичните космически апарати "Voyager", ставаме свидетели на полагането на първите телеграфни кабели през Атлантическия океан през ХIХ век и т.н.
Затова сме изненадани от тематиката на най-новия им албум "Woodcut", или "Дървогравюра", издаден на 6 февруари 2026 г. По време на турне в Норвегия музикантите Gregory Spawton, лидер на групата и бас китарист, и Alberto Bravin, певец, посещават в Осло музея на световноизвестния норвежки художник експресионист и автор на гравюри Edvard Munch, смятан за един от най-значимите модернисти в историята на изкуството. Впечатлени от изложбата на дървогравюри, те откриват метафората за издълбаване на негативи, които създават финално изображение, и веднага виждат потенциала му като заглавие и история на албума.
Така те разработват повествованието за депресиран художник, който работи в областта на дървогравюрата и печата с мастило. По този начин той се справя с болката, за да стигне до наградата от съзиданието докато работи. Big Big Train използват процеса на гравиране върху дърво, при който личното негативно пространство се превръща в позитивни образи като метафора за намиране на творческо удовлетворение.
Те възлагат на писателя Andy Stuart да напише книга с подробности за тази концепция и за измислената история, както и за композирането и аранжирането, за съставянето на текстовете и решаването на техническите детайли. Книгата е илюстрирана с дървогравюри и снимки от записите, дори използват за корицата на албума произведение на изкуството с автентична дървогравюра от Robin MacKenzie, в противовес на мощното присъствие на творби, дело на изкуствения интелект.
Ето какво споделя Alberto Bravin, който освен певец е и продуцент на албума: "Този път решихме да направим истински концептуален албум. Има история, която се развива от началото до края на албума, а главният герой е художник, който създава произведение на изкуството. Той е толкова погълнат от работата си и от начина, по който реже някакво парче дърво и създава нов свят, и който вече не може да разбере дали е реалност или всъщност е част от творението си. Така че е доста интересно, защото можех да видя, можех да си представя всичко това, докато всъщност записвам вокали или мисля за целия албум като съдържание. Този художник всъщност може да бъде музикант, създаващ музиката, или всъщност и слушател. Когато слушате нещо през слушалките си или вашето добро Hi-Fi устройство, вие навлизате в нещо като друго измерение, когато слушате нещо, което толкова много обичате и ви харесва толкова много. Така че това е като паралелна история, с която всъщност всеки може да се свърже.
Всичко започна съвсем случайно. Една сутрин бяхме на турне в Европа, в Осло, Норвегия. Аз и Greg винаги се събуждаме доста рано. Така че обичаме да проверяваме дали има нещо интересно в градовете, където свирим. Имахме свободна сутрин, затова си казахме: "Добре, нека отидем в музея на Munch".
Всички знаят за "Викът", това е най-известната му картина. Но всъщност той беше художник, който правеше много различни неща, използваше разнообразни техники, и ние докато се разхождахме из музея, попаднахме на неговите дървогравюри. Честно казано, не знаех какво е дървогравюра. Не знаех, че това е името на техниката. Видяхме "Дървогравюра", написана в описанието на произведение на изкуството. Аз и Greg просто се спогледахме и казахме: "О, това е заглавие на албум. Това е страхотно". За дървогравюрата трябва да изрежете негатива, за да получите позитива, когато го натиснете върху хартия. Веднага се влюбихме в историята, в идеята и в това колко всъщност можем да напишем за историята, но и за музиката.
По това време нямахме музика, нямахме история, нямахме нищо. Държахме тази идея в главите си може би онзи ден, няколко дни, не знам. Но след това я споделихме с всички останали от групата. И те казаха: "О, това е наистина интересно". Така че идеята за истински концептуален албум се роди точно в този, в този конкретен момент. Албума ще го усетите като една дълга песен, а не като несвързани части – така е. Абсолютно. Това беше намерението ни. Разбира се, че има глави или можете да ги наречете песни, защото са единични песни или музикално произведение. Но всички песни трябваше да бъдат свързани и обвързани по начин, по който просто можеш да прегърнеш тази сила на музиката на един дъх. Това беше идеята", завършва Alberto Bravin.
"Повече от всеки друг албум на Big Big Train, този пое контрола над живота ни. Бяхме привлечени от идеята за изкуството на дървогравюрата, защото се усеща истинско и солидно. А ние сме точно такава група от 70-те години на миналия век, свирим на своите инструменти на живо, всичко в нашия септет е доста старомодно", заявява Greg Spawton.
Сергей Шишов ще представи "Woodcut" в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 25 април, след новините в 22.00 часа.
Коментари